Българската народна носия е фолклорното облекло в България, запазено до днес. Това са уникални традиционни костюми, които съчетават в себе си пищни декорации, естествени материи и ръчна изработка.
Носиите са фолклорното облекло на българите от Възраждането чак до 20 век. Те изобразяват богатата история, обичаи и бит на българския народ. Българските народни носии подчертават уникалността, идентичността и културата на България и богатството на красивия български фолклор.
Символика в българските народни носии
Българските народни носии са изградени не само на базата на ежедневието, поминъка и региона на българите, но и според българската митология и вярванията на хората. Поради тази причина във фолклорното облекло на България е събрана богата символика, свързана с поверия, легенди и традиции.
Символиката в народните носии е свързана с основните цветове, бродерии и шевици, както и аксесоари.
Символика на цветовете:
Цветовете на носиите носят силно значение. Най-често в традиционното облекло на жените и мъжете присъстват бяло, червено, зелено, синьо и жълто.
- Белият цвят е част от всяка народна носия, обикновено под формата на бяла риза. Символиката, вплетена в бялото, е свързана с чистотата, непорочността и светлината.
- Червеният цвят присъства най-често в народните носии, особено в шевиците. Неговият символ е свързан с вярването, че предпазва от зли очи, уроки и демони. Освен това червеното се асоциира с плодородието на жените и силата на мъжете.
- Зеленото се възприема като цвята на живота. Свързва се с природата, силата и възраждащия се живот. Често зеленият цвят се вплита в престилките, връхните дрехи и бродериите на народните носии.
- Синият цвят се свързва с небето и водата. Може да символизира спокойствие, хармония и увереност. В българското фолклорно облекло синьото може да се открие в бродериите.
- Жълтото символизира светлината и топлината. Този пъстър цвят често се вплита в бродериите и шевиците на народната носия.
Шевици:
Едни от най-важните символики в българската народна носия носят шевиците. Ръчно изработените бродерии по фолклорното облекло са изключително разнообразни. Те изобразяват природни елементи, геометрични форми, растения и т.н.
Според вярванията на българите, шевиците защитават човека, който ги носи. Именно затова присъстват пищно във всички народни носии и се разпростират по всеки елемент от облеклото както на жените, така и на мъжете.
Аксесоари:
Всяка част от българските носии носят определена символика, включително аксесоарите. В женското фолклорно облекло, например, задължително присъстват колан с пафти и забрадка. Тези два елемента символизират защита, а според вярванията могат да предпазят жените от зли сили.
Разнообразие
Фолклорното облекло е многолико и разнообразно. Това се дължи на разделението на България на 7 отделни фолклорни области.
Различията на хората, нравите, бита и вярванията в различните фолклорни региони водят до значителни различия в народните носии, които разкриват истинското богатство на етнографското наследство на страната.
В Българския фолклор се различават основно два типа мъжка носия и три типа женска. Фолклорното облекло на мъжете се разделя на Белодрешна и Чернодрешна носия. Традиционният женски костюм може да бъде Сукманена, Двупрестилчена и Еднопрестилчена носия.
Пиринска носия
В Пиринска фолклорна област са разпространени мъжката белодрешна носия и женската сукманена (саяна) носия.
Мъжкото фолклорно облекло в пиринския край се състои от дълга и свободна бяла риза, бели панталони тип „потури“ от вълнен плат и елек без ръкави и яка. Задължително мъжете носят пояс, калпак, чорапи и обувки.
Женската носия в Пирин е сукманена. Съставена е основно от бяла риза и сукман, наричан още „сая“. Характерно за саяната народна носия е завързването на червен вълнен пояс, една престилка и кърпа на главата.
Шопска носия
Традиционното фолклорно облекло в Шопска фолклорна област е Белодрешна носия за мъжете и Саяна (сукманена) носия за жените.
Белодрешната носия на Шопите е съставена от дълга риза-туника, дълъг елек и тесен панталон „беневрек“. Задължителна част от облеклото и в тази фолклорна област е поясът в червен цвят и висок вълнен калпак.
Жените в Шопската област носят характерната сукманена носия. Тя е съставена дълъг вълнен сукман и памучна риза, препасани с червен пояс и колан с пафти. Характерното за женската носия в този край са цветовете. Фолклорното облекло на жените е пищно декорирано.
Родопска носия
В родопския край фолклорното облекло е повлияно основно от климата на региона. Мъжката народна носия в Родопите е традиционната Чернодрешна, а женската родопска носия спада към Сукманените носии.
В красивата Родопска фолклорна област мъжете носят изчистена бяла риза, над която обличат богато украсен елек в тъмни цветове. Задължителна част от облеклото е момците е червеният вълнен пояс и калпак. Често се носи и шал.
Женската носия в Родопите се състои от дълга бяла риза тип туника, с разкроени ръкави и вълнен сукман, отворен на гърдите. Саята може да има различна дължина, а основните цветове са бяло, червено, черно и тъмнозелено. Момите също имат вълнен пояс и по традиция задължително препасват шарена престилка на кръста си.
Тракийска носия
Фолклорните облекла в обширната Тракийска фолклорна област са изключително разнообразни. Най-разпространените тракийски носии са Чернодрешната и Сукманената.
Мъжете в Тракия носят дрехи в тъмни цветове. Съставните части на носията им са черни вълнени потури, елек с бродерии и шевици и бяла риза. Задължително носят червен пояс на кръста си и калпак на главата.
В Тракийско жените обличат дълга бяла памучна риза, над която поставят вълнен сукман (най-често в червен цвят) без ръкави. Женското фолклорно облекло се допълва от черна престилка, богата на декорации, дантели и бродерии, както и колан с пафти и разноцветна кърпа, завързана на главата.
Северняшка носия
Северняшката фолклорна област също заема огромна територия, което води до огромни различия и разнообразие във фолклорното облекло. Народите носии на Север се различават според сезоните и локацията.
В многоликата Северняшка фолклорна област се отличават се основно три типа народни носии – Двупрестилчена, Сукманена и Белодрешна.
Мъжката белодрешна носия е разпространена в цялата страна. Състои се от памучна бяла риза, панталони тип „беневреци“, богато украсен елек (връхна дреха без ръкави), вълнен пояс и калпак.
Двупрестилчената носия характеризира от дълга бяла риза, препасана с две отделни престилки. Ризата е бродирана, има допълнителни дантели и орнаменти. Задната престилка се нарича „бръчник“. Тя е по-дълга, памучна и богато украсена с бродерии и дантели. Може да бъде в различни цветове според местоживеенето. Предната престилка е по-къса и също толкова красиво и пищно декорирана. Двете престилки са стегнати заедно с червен колан.
Сукманената носия се състои от дълга бяла риза, вълнен сукман, една престилка, вързана с вълнен колан с пафти.
Жените в северната област носят богато украсена бяла кърпа като забрадка и сплетени коси. Двупрестичлената престилка е характерна за летния сезон и ниските части на региона, докато Саяната – се среща по-често в планинските райони и през зимата.
Добруджанска носия
Добруджа има автентично фолклорно облекло, характерно само за този регион. Разпространени са Чернодрешната мъжка носия и специфична разновидност на Сукменената народна носия.
Мъжете в специфичната Добруджанска фолклорна област обличат черни вълнени потури, бяла риза с бродерия, вълнен червен пояс и дебели бели калцуни. Характерно за мъжкото облекло в Добруджа е липсата на калпак и заместването му с бяла кърпа.
Женската добруджанска носия е богато украсена с пищна бродерия. Фолклорното облекло е съставено от дълга бяла риза и черна престилка от вълна. Основните разновидност се отнасят до саята – понякога сукманът се заменя с пола и елек в комбинация. Емблематично за облеклото в областта е забрадката, която може да бъде бяла или жълта кърпа с ресни.
Странджанска носия
Фолклорното облекло в малката Странджанска фолклорна област е Чернодрешна носия за мъжете и Сукманена – за жените.
Чернодрешната носия в Странджа е съставена от бяла риза, връхна горна дреха – обикновено вълнен елек и широки потури с увиснала кройка, наричани „шалвари“.
Женската Сукманена носия е изградена от дълга бяла памучна риза и вълнен сукман като връхна дреха. На кръста жените връзват вълнен пояс и престилка.
Българската народна носия изобразява богатото и символично изразяване на културното наследство и фолклора на България. Традиционното облекло изразява историята, вярванията и бита на българите в различните краища на страната.
Българското фолклорно облекло представлява удивителна мозайка от цветове, форми и символи, които отразяват идентичността на народа и връзката на българите с традиции си. Народната носия се запазва като важна емблема на културното богатство и наследство, което се предава от поколение на поколение до днес.
