Богатството на българския фолклор е повлияно от наличието на отделни етнографски области в страната. Всяка, от които се характеризира със свои собствени черти, особености и народно творчество.
Етнографските райони на България са – Пиринска, Тракийска, Шопска, Северняшка, Добруджанска и Родопска фолклорна област.
Шопска фолклорна област
Шопска фолклорна област е етнографски район в Средна Западна България. Границите ú се разпростират до Сърбия на запад, Рила и Осоговската планина на изток, Стара планина на север и р. Искър на юг. достига до Пиринската, Северняшката и Тракийска фолклорна област.
Областта обхваща регионите на Софийско, Пернишко, Радомирско, Самоковско, Свогенско, Сливнишко, Кюстендилско, Трънско и Брезнишко. По-големите административни градове тук са София, Перник и Кюстендил.
Прозвището на областта идва от наименованието на населението ú, наричани с причудливото име „шопи“. Произходът на тази етническа група все още остава неясен. Засега те са смятани за потомци на печенеги, траки, славяни и прабългари.
През годините редица учени са дали своят принос и мнение относно корените и названието на хората от шопския край, но без достигане до общо становище по темата.
Независимо от това, Шопската етнографска област, наричана още „Шоплук“, има особено важна роля в оформянето на български фолклор.
Шопска фолклорна област: Народна носия
Както във всеки друг етнографски район, така и при шопите има характерно фолклорно облекло. Народната носия в Шоплука се отличава най-вече с това, че е лека и удобна, позволяваща свободни и пъргави движения.
Мъжката народна носия, както в Пиринска фолклорна област, така и тук, се характеризира основно с белодрешно облекло. В Кюстендилско, Самоковско и Ихтиманско се среща и чернодрешни премени. Фолклорният костюм на шопа се състои от дълъг елек, риза тип туника, тесен панталон, задължително стегнат пояс и висок калпак.
Мъжката риза е основно бяла на цвят. Изработена е от памучен плат и е красиво декорирана около врата. Елекът отново е дълъг и украсен с гайтани. Среща се в черен и син цвят. Целта му е да придаде мъжествено излъчване и височина на този, който я носи.
Панталонът е по-тесен, отколкото в другите фолклорни области. Нарича се „беневрек“ и е изработен от вълна. Украсен е с бял или черен гайтан и различни орнаменти, съсредоточени към края на крачола.
В мъжката носия задължително присъстват стегнат вълнен пояс в черен или червен цвят, както и висок калпак. Различният цвят пояс се свързва с приложението на облеклото, напр. червеният се използвал основно за сватби.
Носиите на шопите са създадени, така че да не изразяват видно положението и възрастта на мъжа. Основните разлики между по-младите и по-старите членове на обществото се откривали в начина на носене, декорацията и пояса.
Женската носия в Шопската фолклорна област е Сукманена. Тя се среща в цяла България, например в Северняшката фолклорна област, но притежава своите характерни особености в този край. При шопите народното облекло на момите е пъстро, пищно украсено и декорирано.
Съставните части на фолклорния костюм при жените са вълнен сукман, дълга памучна риза в бял цвят, вълнен пояс и прочутите за страната ни пафти.
Вълненият сукман се среща основно в два цвята – черно и синьо. Украсен е с черни или бели гайтани и нашити пайети. Декорацията е съсредоточена основно около пазвата на момичето и в края на полата.
Бяла памучна риза има дълги ръкави, които се разширяват надолу. По тях са избродирани красиви народни шевици. Поясът, в черен или син цвят, също е украсен с бели или черни гайтани. На талията си момите от Шоплука поставят богато украсени метални накити – пафти.
Женската народна носия, за разлика от мъжката, показва положението на жената в обществото и семейството. По формата на дрехата, начина на носене, орнаментите и най-вече прическата и забрадката се разбира възрастта на момата, дали е майка, снаха и т.н.
Красивите, пищни и ярки народни носии в Шопската фолклорна област са резултат от влиянието на редица фактори като специфичното географско разположение на региона и смесването на различни култури в него.
Фолклорното облекло на шопите имало огромно значение за изпълнението на обредите, обичаите и традициите в областта.
Шопска фолклорна област: Народна музика
Шопската фолклорна област прославя родната българска народна музика в целия свят. Етнографският регион притежава единствен по рода си музикален фолклор.
Народната музика в Шоплука има автентично и много емоционално звучене. Тя е рязка, открита и на моменти дори остра, наподобяваща темперамента и нрава на шопите. Разпространено звучене в областта е насичането на тона и тресенето на гласа.
Характерно за музикалния фолклор и в тази област е двугласното и многогласното пеене. По-рядко се среща и едногласно пеене. Разликата в Шопския регион се крие в начина на изпълнение. Особено популярно сред шопите е вторият глас да изпревари първия.
В Шоплука се среща и феноменалното тригласно пеене. Съсредоточено е в с. Бистрица, където се намират прочутите „Бистришки баби“. Друго популярно музикално явление в етнографския регион е пеенето в стил провеждане на диалог между певците. Този ефект се получава чрез предаване на мелодията между групите изпълнители с леко застъпване (отпяване) помежду си.
За шопската фолклорна област запазването на неподправеното звучене на народното музикално творчество е от изключително значение.
Шопска фолклорна област: Народни песни
Шопската фолклорна област се отличава с изключителна емоционалност и буен нрав, които се изразяват особено и в музикалното творчество.
Народните песни, характерни са региона, са гласовити и емблематични. Те са игриви, закачливи и хумористични. Звученето на шопите е автентично, разнообразно и много атрактивно.
Характерно за шопските песни е многогласното пеене и накъсванията на мелодията. Именно тези две особености придават острото звучене на музикалните произведения. Изпълнителите винаги са жени. Най-емблематично за етнографския регион е тригласното пеене.
При шопите, обаче, най-разпространено е двугласното пеене. Първият глас е изпълняван от една певица, а вторият – от две или повече. Задачата на първите изпълнителки е да издигнат песента. Те извикват, рукат и окат. Гласът на вторите певици е познат като „исо“, защото той влачи мелодията със себе си.
Песните, изпълнявани на един глас, се различават с това, че са по-свободни, волни и кратки, от многогласните. В шопската област се откриват примери за музикални произведения във всеки музикален жанр.
Разпространени са основно хороводните, седенкарските, жетварските и юнашките песни, със сюжет, създаден около народните предания за Крали Марко. Освен това се срещат и обредни, сватбени, трудови и трапезни песни.
Известни народни песни от Шопската фолклорна област са:
- „Дилмано Дилберо“
- „Ой шопе шопе“
- „Заспала Стана“
- „Момиче тънко“
- „Мома иде от горица“
- „Ой Недо, Недо“
- „Мало село“
- „Море, рано рани Дена“
- „Чичовите коне“
- „Има нема“
Шопска фолклорна област: Народни танци
Темпераментът на шопите се изразява и в народните танци в този край. Хората следват нестихващия ритъм на фолклорната музика. Те са изключително буйни, динамични и емоционални.
Шопските танци са пъргави, закачливи и изпълнени с много сложни, разнообразни и бързо сменящи движения. Хората могат да акцентират или върху земята със стъпки, съсредоточени надолу, или да изместват фокуса към небето чрез подскачане и отделяне от земната повърхност.
Характерни за шопските народни танци са пружинирането, треперенето и натрисането, особено в зоната на раменете. Често танцуващите играят хванати за пояса, приведени напред и леко приклекнали. В зависимост от музикалния съпровод, могат да се срещнат хора с малки, ситни или широки и високи стъпки.
Хората в Шоплука се играят смесено. Хванати заедно танцуват и мъже, и жени. Силният емоционален заряд на танците се предава и към публиката. Това се изразява обикновено със силни и енергични провиквания и култовата фраза „Дръж се земьо, шоп те гази!“.
Най-емблематичните народни танци от Шопската фолклорна област са „Граовско хоро“, „Ситно шопско хоро“, „Копаница“, „Шопска ръченица“, „Петрунино хоро“, „Касапско хоро“, „Дилмано“ и много други.
Шопска фолклорна област: Народни инструменти
Характерни музикални инструменти за Шопската фолклорна област са гъдулка, гайда, дудук, двоянка, бръмбазък и цафара. По-рядко срещани в района са тамбура, кавал и тъпан.
Задължителен елемент от шопската фолклорна музика е гъдулката. Този струнен лъков инструмент се изработва изцяло от едно издълбано парче дърво. Лъкът е от пръчка, а струните от конски косми. Среща се с три или четири на брой струни.
Типичната за българския фолклор гайда присъства и в този етнографски регион. Тук най-често се среща разновидността „джура“ – най-високата и пронизваща гайда. Задължителна част музиката на Шоплука е цафара, или още позната като овчарска свирка.
Всички тези инструменти се срещат и в Странджанска фолклорна област.
За инструментите в шопската фолклорна област е важно високото и отчетливо звучене, което се връзва идеално с многогласното пеене в региона.
Шопска фолклорна област: Традиции и обичаи
В старите фолклорни обичаи се крият корените на българщината и борбения дух на нашите предци. В шопската етнографска област има много и разнообразни древни традиции, някои, от които се спазват и до днес.
Сурваскаре е стар български обичаи, които се изразява в маскарадни танци. В шопската област този ритуал се изпълнява около Нова година, а участниците са само мъже. Наричани още „Сурваскари“ или „Кукери“.
По традиция сурваскарите носят със себе си познатите ни днес сурвачки и посещават всеки дом. Младите мъже пожелават на всички в него (хората, животните и дори на къщата, хамбара и обора) здраве, благополучие и изобилие през новата година. В замяна на доброто дело, момците получават различни дарове – плодове, вино, мляко и т.н.
Днес, на места този ритуал все още се спазва, но в него участват основно малки деца, които за хубавите пожелания, получават лакомство, плодове или железни монети.
Друг шопски ритуал е обичаят Герман. Този обред е свързан с природата и се извършва от млади моми при продължителна суша. Целта му е да извика дъжда, да подсигури плодородните земи и да помоли за благосъстоянието на хората.
Традицията повелява момичетата да направят мъжка кукла, която наричат с името Герман. Задачата им е да заровят куклата в земята, заедно с красиви цветни венци, символизирайки погребение. След 14 дни куклата Герман се изравя и се хвърля в течаща вода – река.
Един от най-интересните обичай в България, изпълняван и в Шопската фолклорна област, е Заговезни. Този ритуал за здраве и прогонване на злите духове се организира през зимно-пролетния сезон, без точна дата. Празникът се извършва спрямо Великден, а за ден се избира неделята, която е 7 седмици преди Възкресение Христово.
В миналото обичаите покрай Заговезни траели цяла седмица, през която българите извършвали редица интересни и причудливи ритуали. Важно за българина (шопа) е търсенето на прошка от по-възрастните.
По традиция в седмицата на Заговезни – в сряда, петък и неделя се извършвало Люлка. В тези дни млади момичета се леят на люлки и пеят за здраве и плодородие през пролетта. Момчетата пък имат задачата да запалят факли, с които да прогонят демоните и злите духове.
Честванията на Заговезни приключват в неделя на празника, с паленето на голям огън. Според народните предания този огън се прескача за здраве и благоденствие. Има специален ритуал за децата, наречен хъмкане – на червен конец се връзва парче халва или сварено яйце, което се люлее в кръг над главите на децата, които от своя страна се състезават кой ще хване „наградата“.
Заговезни се среща като обичаи и в други фолклорни области. В някои части на България, включително Шопския етнографски регион и днес се палят големи огньове и се спазва тази стара българска традиция.
Шопска фолклорна област: Съвременност
Фолклорът в Шопската етнографска област е запазен и продължава да се развива и днес. В областта са създадени едни от най-известните ансамбли, певчески и танцови групи, прославили България в световен мащаб.
Малка част от тези формации са ансамбъл „Филип Кутев“, ансамбъл „Здравец“ и ансамбъл „Българе“.
В областта ежегодно се организират редица фолклорни фестивали и събори на различна тематика, като прочутите Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в гр. Перник и Фестивал на песенното и танцовото изкуство „Шопски наниз-Костинброд“ в гр. Костинброд.
Интересен феномен е интерпретирането на фолклорните музикални произведения в съвременен стил. Чрез тази техника, музикантите днес осъвременяват „старата“ и „скучна“ народна музика, за да я представят на по-младото поколение.
