България е малка страна, която изобилства от народно творчество, красива природа и интересни традиции. Пъстрият български фолклор се обогатява от етнографските област, техните уникални характеристики и особени черти.
Фолклорните области на България са – Пиринска, Шопска, Родопска, Тракийска, Добруджанска и Северняшка фолклорна област.
Родопска фолклорна област
Родопската фолклорна област обхваща красивите Родопи. Планината е част от Рило-Родопския масив и се намира в Южна България и Северна Гърция.
В областта влизат административните центрове Смолян и Кърджали. Освен с южната ни съседка Гърция, етнографския регион граничи с Пиринска и Тракийска фолклорна област.
Името на района произлиза от името на величествената планина Родопа, която присъства и има огромно значение за живота, развитието и вярванията на хората още от Древни времена.
Родопска фолклорна област: Народна носия
Народните носии в Родопския край са повлияни от студения климат в планината и поминъка на населението. Родопчаните се занимавали основно със скотовъдство и овцевъдство, което допринесло за използването на много вълна и вълнени тъкани.
Мъжката народна носия се отнася към традиционното чернодрешно фолклорно облекло, в което присъстват основно тъмните цветове. Тя се състои от бяла риза, богато украсен елек, връхна дреха и тесни и плитки потури, декорирани с бродерии и гайтани.
Ризата е изчистена с тясна правоъгълна яка, бродирана с цветен конец. Елекът в Родопската фолклорна област е обшит с множество гайтани – платнени шнурове със сложна плетка. Връхната дреха е с тесни ръкави и също е пищно декорирана.
На кръста си родопчанина има червен пояс. Носи бели навои, стегнати с черни върви. Около врати си мъжете често слагат шал, а на главата си носят калпак, познат като „гугла“. Обуват цървули от говежда кожа.
Женската народна носия се нарича „саяна“ или „сукманена“. Името идва от постоянната връхна дреха, наречена „сая“. Фолклорното облеклото на родопчанките се състои от дълга бяла риза, тъмен богато украсен вълненик, горна дреха и елече с ръкави.
Ризата тип „туника“ е памучна, с дълги разкроени ръкави, които са пъстро украсени в края. Сукманът е вълнен, отворен на гърдите и с различна дължина на полата. В повечето случаи е едноцветен. Цветовете на саята са бял, черен, червен или тъмнозелен, а характерните декорации са съсредоточени основно около пазвата.
Аксесоарите на жените са червен вълнен пояс и традиционна престилка на оранжеви, червени и жълти квадрати. Позната е сред обществото и с името „родопски мендил“. На главите си момите поставят забрадка във винено-червен цвят. Те се окичват с красиви накити и нанизи, а на краката си обуват бели вълнени чорапи с орнаменти, плитки терлици, бели калцуни и кожени обувки.
„Саяната“ носия е разпространена и в съседната Пиринска фолклорна област. Цветът на саята, материалът, от който е изработена, и дължината на ръкавите на ризата се променят спрямо региона, сезона и празника.
В Родопите се среща насилственото помохамеданчено население. Интересно явление е различното облекло след християнското и мохамеданското общество в района.
Мохамеданинът също носи чернодрешна носия като мъжа християнин, но се различава в обутите шарени чорапи, вместо навои. Основната разлика, обаче, е в шапката – фес или чалма.
При жените облеклото на мохамеданката значително се различава от това на християнката. В носията отново присъства бялата риза, но тя е почти изцяло бродирана. Основната дреха е сатенена, а не вълнена.
Жените носят шарени колани с пафти и характерната родопска престилка. На главата се слага малка шапка тип фес, красив наниз и дълга бяла кърпа.
Срещат се разновидности при женската мохамеданска носия. Вместо сатенена дреха, някои жени носят шалвари и елече.
Родопските фолклорни облекла, както мъжките, така и женските, са богати, многопластови и сложни. Те са вдъхновени от бита, културата и региона, в който живеят хората. Както Саяната, така и Чернодрешната народна носия са разпространени и в Странджанска фолклорна област.
Народната носия в Родопската етнографска област е неразделен компонент от фолклора на областта, музиката, песните, танците и обичаите на хората.
Родопска фолклорна област: Народна музика
Музикалното творчество на родопската фолклорна област е емблематично за цяла България. Народната музика присъства във всеки празник и обичаи на родопчанина. Тя отразява както щастливите моменти, така и миговете на трудности и мъка.
Народната музика в Родопите е удивителна и нестихваща. Тя се характеризира с нежна мелодия и лирично запяване. Музикалните произведения са по-бавни и умерени, а ритмите – плавни и безмерни.
Родопския край се различава от другите фолклорни области основно с едногласно пеене и типична за региона орнаментика. Отличителни са тъжните, страдалческите и любовните сюжети.
Родопският регион прославя родната българска народна музика не само в целия свят, а и в Космоса. Песента „Излел е Дельо Хайдутин“ на Валя Балканска е включена в „Гласовете на Земята“ – човешкото послание, което обикаля в открития Космос.
Родопска фолклорна област: Народни песни
Народните песни в Родопската фолклорна област се отличават сред музикалното творчество на България със своето характерно бавно и лирично звучене. Песните са волни, звучни и гальовни. Основно мелодиите са умерени и нежни, макар че се срещат и някои по-динамични.
В Родопите наравно пеят и мъжете, и жените. Разпространени са едногласовите изпълнения с отличителната за региона орнаментика. Жените тананикат гальовно, а мъжете пеят с нисък тон.
Разпространени са основно седенкарските, сватбарските, годежните, историческите, хайдушките и тъжните песни. За Родопската фолклорна област са характерни овчарските и гурбетчийските песни.
Седенкарските мелодии са с любовна тематика, тъй като седянката е мястото, където се събират младите ергени и моми. Задължително музика присъства на празници, сватбените и годежните ритуали.
Историческите и хайдушките песни са насочени към възхваляването на подвизите на местните опълченци по време на турското робство.
Оварските песни, изразявали привързаността между човека и животните. Те са отправени към основния поминък на населението от региона – скотовъдството. Гурбетчийските припеви, пък, са насочени към трудностите и търсенето на работа. Изпълнявали се при изпращане и посрещане на гурбетчиите.
Едни от най-известните родопски народни песни са:
- „Излел е Дельо Хайдутин“
- „Девойко мари, хубава“
- „Пусто лудо и младо“
- „Рипни Калинке“
- „Бела съм бела, юначе“
- „Рофинка болна легнала“
Родопска фолклорна област: Народни танци
Народните танци в Родопската област са сходни с музиката. За разлика от тези в Шопска фолклорна област, те са доста по-прости и с лесни стъпки. Хората в Родопите се познават с техните плавни, бавни и умерени движения.
Танцува се предимно в кръг или полукръг, задължително под съпровод на песен. В региона хората са или само мъжки, или само женски. Срещат се и смесени, но те се отличават със специфичната подредба на танцьорите – в началото се хващат мъжете, следвани от жените в края.
Разнообразието в танцувалното творчество на Родопския край се отразява в захващането между играчите. Разпространено е хващането за рамо, за длани и за пояс. Има съществени различия и между начина на танцуване на силния и нежния пол.
Мъжете играят свободно, с широки, тежки и тромави стъпки на цяло ходило. Момците се хващат за длани. Мъжкото хоро се различава с множество прикляквания и провиквания. Често се срещат коленичене и солово танцуване.
В танците си, жените са доста по-сдържани и умерени. Това се изразява в техните меки ефирни движения и леки стъпки. Момите също стъпват на цяло ходило и често подскачат ниско. Захватът в женските хора е за длани или под ръка.
Най-разпространение хора в Родопската фолклорна област са „Момчиловско хоро“, „Доспатско хоро“, „Сворнато хоро“, „Йенино хоро“, „Митрино хоро“, „Чукано хоро“, „Копче“, „Рипни“ и т.н. Популярни са и специалните хумористични танци, наподобяващи поведението на животните (заешка или мечешка игра).
Родопска фолклорна област: Народни инструменти
Народните инструменти, характерни за Родопската фолклорна област, са гайда, тамбура, кавал, тъпан и чанове.
Най-характерният инструмент в Родопите е Каба гайдата, още наричана „родопска гайда“. Тя се отличава от останалите разновидности с ниско, меко и дълбоко звучене.
Освен Каба гайдата, в областта често се чуват звънките ритми на чановете, още познати ни като овчарските медни звънци.
Тамбурата е струнен инструмент, който присъства в народното творчество из цяла България, включително и Родопския край. Макар и по-рядко се срещат кавал и тъпан, който ходят ръка за ръка.
Инструментите от етнографския регион са идеално допълнение към характерните родопски мелодии, музика, песни и танци.
Родопска фолклорна област: Традиции и обичаи
В Родопската фолклорна област до днес са запазени множество интересни традиции, типични за региона и населението. Повечето ритуали са свързани с ежедневието, бита и поминъка на родопчаните. Най-известните обичаи, спазвани в планината са Бекане, Предой и Сурваскаре.
Бекане е типичен за Родопите ритуал, свързан с битието на хората и техния поминък – овцевъдството. Изпълнява се на Тодоровден за благоденствие на народа и добитъка. Приготовленията започват от деня преди църковния празник. Тогава стопанката на дома накисва грах във вода.
След църква на Тодоровден, всяко семейство се прибира вкъщи. Там домакинята нагощава всеки член на фамилията с малко от накиснатите грахови зърна. След това жената хвърля шепа от зърната за животните и роднините.
Друго специално действие при ритуала Бекане са подаръците между младите моми и ергени. Всяко момиче ръчно ниже броеница с грахови зърна за дар на своя избраник. Момчето на свой ред също трябва да зарадва момичето с подарък, за да бъде мирна къщата.
Характерен обичай за Родопския края е Предой – обред, посветен на овчарите. Отбелязва се на християнския празник Св. Св. Константин и Елена. На деня (21 май) всички пастири, които полагат съвместни грижи за едно стадо, се събират за да почетат ритуала с тържествено доене на овце. Този обред се счита за парад, на който се събира цялото село. Повелята е, че колкото повече ведра се напълнят, толкова по-успешен, плодороден и благополучен ще бъде идния сезон.
В Родопската фолклорна област се спазва и емблематичната за България традиция Сурваскаре. Маскарадният ритуал в региона се изпълнява от мъже, наричани Сурваскари, покрай Коледа (като част от фолклорните коледни традиции) и Великден. На обреда младите момчета се обличат в страшни костюми от раздърпани кожи, обърнати наопаки кожуси и шарени тъкани.
Пременени в страховитите си облекла, Сурваскарите танцуват безредно, енергично и настоятелно с тежки стъпки и силни провиквания. Ритуалът се изпълнява с цел да се прогонят злите духове и демони и да се призове здравето, благоденствието и плодородието.
В Родопите в обичая Сурваскаре често се включват и малки деца. Така се запазва традицията жива през поколенията и продължава да се спазва и до днес.
Маскарадните игри (Сурваскаре) се отбелязват и в други фолклорни области на България – Пиринска и Шопска.
Родопска фолклорна област: Съвременност
Фолклорът в Родопската фолклорна област е изключително характерен и емблематичен за цялата страна. Затова той се запазва и почита и днес. За целта в региона са запазени редица известни български ансамбли и формации като ансамбъл „Родопа“, „Чан“, „Орфей“ и много други.
В Родопския край се организират редица фестивали и събори, посветени на народното творчество, които посрещат хиляди зрители не само от България, но и от чужбина.
Най-известните фолклорни събори и фестивали са:
- Международни маскарадни игри „Песпонеделник“ – с. Широка Лъка;
- Международно гайдарско надсвирване – с. Гела, Смолян;
- Фолклорен събор при параклис „Св. Св. Константин и Елена“ – общ. Златоград;
- Международни младежки фолклорни празници „Орфееви празници“ – гр. Смолян;
- Национален фолклорен събор „Рожен“ – местността Рожен, обл. Смолян.
