В българския фолклор са обособени шест отделни фолклорни области – Пиринска, Шопска, Родопска, Тракийска, Северняшка и Добруджанска фолклорна област.
Според редица източници, обаче, народното творчество разделя България на 7 етнографски региона. Това се дължи на факта, че Странджанска област често е определяна като отделна от Тракийска фолклорна област.
Странджанска фолклорна област
Странджанската фолклорна област е разположена в югоизточна България. Разпростира се от Черно море на изток до Тракийския регион на запад и от Северняшка фолклорна област на север до държавната граница с Турция на юг.
В етнографската територия влизат по-големите градове Бургас и Малко Търново. Тук се включват и Приморско, Средец, Царево, Ахтопол, Синеморец и други.
Странджанската фолклорна област взима името си от планината Странджа, разположена в региона. Освен Странджа, в границите на етнографския регион попадат планината Сакар, както и реките Тунджа и Велека.
Странджанска фолклорна област: Народни носии
Народните носии в Странджанска фолклорна област се срещат и в други части на България.
Женското фолклорно облекло се отнася към сукманената народна носия, която е разпространена основно в Пиринска фолклорна област. Сукманена или още Саяна носия се състои основно от дълга бяла риза от памучен плат и вълнен сукман (сая) – затворена горна дреха, наподобяваща рокля или туника в тъмни цветове.
На кръста си жените от Странджа връзват предна престилка (фуста, прегач) и вълнен пояс в червено или оранжево. Престилката също е разноцветна – съчетава основно червено, златно, жълто и бяло.
Женската народна носия е красиво украсена. Декорацията е съсредоточена в полите на дамите и около гърдите. Изработва се с везмо или чрез пришиване на цветни сукна – сплетени разноцветни нишки, гайтани и дантели.
Мъжката народна носия в Странджа е чернодрешна. Този вид фолклорно облекло е типично за Родопска фолклорна област. Съставено е от бяла риза от памучен плат, горна дреха (къс вълнен елек с ръкави и без яка) и панталони – широки потури с увиснала кройка между краката, наречени още шалвари и чешири.
Мъжете задължително носят черен вълнен калпак и връзват на кръста си червен вълнен пояс. Името на чернодрешната носия идва от тъмните цветове на дрехите (най-често черно). Облеклото на момците също е богато украсено, основно с гайтани.
Странджанска фолклорна област: Песни
Основните разлики и причини, поради които Странджанската фолклорна област се отделя като самостоятелна се отнасят до музикалното творчество и българска народна музика.
Песните, които са характерни за етнографския регион са предимно едногласни, безмензурни и с изключително богата орнаментика. Изпълнявани са основно от жени, най-често на седянки, на нивата или около трапезата.
Народните музикални произведения в Странджанската фолклорна област са основно сватбени, жетварски, седенкарски, хороводни и песни за трапеза. В региона са запазени и много обредни мелодии – коледарски, лазерски и други.
Често песните в Странджа разказват истории за славни хайдути и войводи, например капитан Петко войвода, Хаджи Димитър, Индже войвода, Вълчан войвода и т.н.
Най-известните песни от Странджанската фолклорна област са:
- „Ясен месец веч изгрява“
- „Малка мома двори мете“
- „Седнала е Яна“
- „Капитан Петко войвода“
- „Донкина майка“
- „Радо, бяла Радо“
- „Булче бяла Тодорке“
- „Мари Марийко, карагьозлийко“ и други.
Странджанска фолклорна област: Танци
Странджанският етнографски регион се обособява като отделен от Тракийка фолклорна област благодарение на емблематичното си танцувално творчество.
Странджанските хора имат специфичен стил, характерен само за региона. Танците се играят леко с умерено темпо. Те са смесени – заедно танцуват и мъже и жени, а соловите изпълнения са рядко срещани. Обикновено се играе в полукръг или в права редица.
Стъпките на танците са простички и лесни, движенията – разнообразни и обхващат цялото тяло, което прави хореографията сложна. В Странджа съществува разделение на народните танци според начина на изпълнение. Отделят се различни видове „кротки“, „тропали“, „луди“, „рипани“ и „подсурнати“.
За Странджанската фолклорна област е емблематично т.нар. „нямо хоро“. Народен танц с хумористичен характер, който се играе без музикален съпровод. Освен това се играят нестинарски, кукерски и великденски танци.
В Странджа са популярни „Пайдушко хоро“, „Елховско хоро“, „Копаница“, „Каблешково хоро“, „Пиперово хоро“, „Странджанско хоро“, „Ръченица“ и много други.
Странджанска фолклорна област: Народни инструменти
Народните инструменти в Странджанска фолклорна област са характерни за целия български фолклор и се срещат из пределите на цялата страна.
Емблематичните мелодии на Странджанските песни са произлизат от гайда, кавал, гъдулка, тъпан, свирка и тамбура.
Всички тези народни инструменти се срещат и в Шопска фолклорна област.
Странджанска фолклорна област: Традиции и обичаи
В Странджанската фолклорна област са разпространени множество интересни обичаи и фолклорни традиции. Най-емблематичния обред, изпълняван и днес, е Нестинарството.
Нестинарство е български ритуал, изпълняван на 21-ви май – църковния празник „Св. Константин и Елена“ в чест на християнските светци. Представлява обреден танц по нагорещена жерава. Танцуващите са млади мъже и жени. Те са пременени в народни носии и носейки икони на светците преминават, танцувайки боси, през горещото огнище.
Нестинарството е традиция, която продължава да се спазва и почита, макар да е преминава през леки промени и изменения с времето. Народният обичай е включен в Списъка на ЮНЕСКО за Нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България“.
Освен Нестинарството, в Странджанската фолклорна област са разпространени традиции като:
- Филек – пролетни младежки фолклорни игри, изпълнявани по време на Великденските пости, когато хората са забранени.
- Еньовата булка – момински обичаи, свързан с брането на билки изпълняван на Еньовден в Западна и Средна Странджа.
- Сирни Заговезни (или Сирна Неделя) – характеризира се с изпълняване на кукерски и маскарадни (театрални) игри, например „Пали кош“.
Фолклорните традиции в Странджанската етнографска област задължително са съпроводени от мелодия, идваща от гайди и тъпани.
Странджанска фолклорна област: Съвременност
Интересният фолклор на Странджанската фолклорна област трябва да се съхрани и предаде на бъдещите поколения. Затова в региона са създадени множество групи и ансамбли, които пазят народното творчество на българите от Странджа живо и днес.
Най-известните фолклорни ансамбли са „Странджа“, „Трепетлика“, „Звездици“, „Трите пъти“, „Слънчев бряг“, „Приморско“, „Лазур“ и „Иглика“.
В областта се организират и множество фолклорни фестивали и събори, сред които най-популярни са:
- Национален тракийски фолклорен събор „Гергьовден“ – гр. Поморие (05 май);
- „Национален странджанско-тракийски събор „Фолклорен венец – Божура“ – гр. Средец (28-29 май);
- Празник на с. Българи – с. Българи (03 юни);
- Общински фолклорен празник „Долината пее и танцува“ – гр. Сунгуларе (05 юни);
- Международен фолклорен фестивал „Балкан фолк фест“ – общ. Приморско (17-29 юни);
- Международен фолклорен фестивал „Нестия“ – общ. Царево (29-30 август) и др.
