Фолклорът на българския народ предава културата, мъдростта и съзнанието на българите и ги запазва през поколенията. Народното творчество е красиво и богато на разнообразни произведения. Това културно богатство се дължи основно на разделението на България на отделни етнографски области.
Фолклорните области на страната са 6 – Шопска, Тракийска, Родопска. Северняшка, Добруджанска и Пиринска фолклорна област.
Добруджанска фолклорна област
Добруджанска фолклорна област обхваща територията Добруджа, от където произлиза и името ú. „Житницата на България“ получава названието „Добруджа“ още от Древността и го запазва и до днес.
Границите на етнографския регион достигат до р. Дунав и Румъния на север, до бреговете на Черно море на изток и до Северняшката фолклорна област на запад. Обхватът на Добруджанската фолклорна територия не е ясно установен. Според някои сведения тя достига и до Тракия.
По-големите административни градове в областта са Добрич и Силистра. В редица източници е посочено, че в региона влизат и градовете Варна и Каварна.
Добруджанска фолклорна област: Народни носии
Фолклорното облекло в Добруджанската етнографска област е автентично и характерно за региона. Съществено се различава от костюмите в останалите части на България.
Женската народна носия се състои от червен сукман с богата бродерия, дълга бяла риза от памучен плат и черна вълнена престилка. На кръста си момичетата поставят колан. Срещат се разновидности на женското облекло – например сукманът се замества с комбинацията от пола и елек.
Емблематичната част от носиите на момите е забрадката. На главите си нежния пол завързва жълта или бяла кърпа с дълги копринени ресни. Този елемент от облеклото е препратка към поминъка на населението – отглеждането на златни житни класове.
Мъжете се обличат в характерната и за Родопска фолклорна област, и за Шопска фолклорна област, Чернодрешната народна носия. Този вид фолклорно облекло е типично и за Странджанска фолклорна област.
Народната носия на мъжете е съставена основно от черни вълнени потури, бяла памучна риза с красива бродерия и вълнен пояс в червен цвят. Визията се допълва с дебели бели калцуни.
Фолклорното облекло на мъжете в Добруджа се отличава с липсата на калпак. Традиционната шапка на българина, в Житницата на България е заменена от бяла кърпа, чиято цел е да предпазва главата от жарките лъчи на слънцето.
Носиите в Добруджанската фолклорна област са отличителни за региона. Те са пригодени към нуждите на населението, а именно защита от горещината и яркото слънце на полето.
Добруджанска фолклорна област: Народна музика
Добруджа има богато музикално творчество. Народната музика е разнообразна и многолика, което се дължи на многото музикални диалекти в региона и многобройните преселвания от Тракийска фолклорна област.
Музикалните произведения в Житницата на България са безмензурни и бавни. Обикновено се изпълняват на един глас. Често срещано е и заменянето на песента (текста) изцяло от инструментален съпровод.
Красивата българска народна музика в Добруджанската етнографска област ражда едни от най-нежните, изящни и обичани народни песни. Най-известните музикални произведения в Добруджа са „Лале ли си, зюмбюл ли си“, оригинал на народната певица Верка Сидерова, и химна на региона „Мило ми е, мамо“ на фолклорния изпълнител Иван Георгиев.
Песни от Добруджанската фолклорна област
Музикалното творчество на Добруджанската фолклорна област е разнообразно и богато на мелодии и текстове. Характерната многообразност е резултат от преселенията между отделните етнографски региони, особено от Тракия.
Песните в Добруджа се изпълняват и от жени, и от мъже. Най-разпространени са бавните музикални произведения, изпълнени от един глас. Характерни са дългите текстове, които разказват битови случки от ежедневието на населението.
В областта се наблюдава огромно разнообразие. Най-популярни са жетварските песни, тъй като са свързани с основния поминък на хората. Често срещани са трапезните, хороводните и седенкарските мелодии.
Благодарение на хората, преселили се в Добруджа от Тракия, във фолклора на този регион присъстват и коледарски, лазарски, сватбарски, еньовски, кукерски песни и детски залъгалки.
Най-известните народни музикални произведения от Добруджанската фолклорна област са:
- „Лале ли си, зюмбюл ли си“
- „Мило ми е, мамо“
- „Янка мама си думаше“
- „Изгряла е месечинка“
- „Слънчице мило мамино“
- „Хванало булченце“
- „Провикна се Дели Марко“
- „Я подай ми, Донке ле, тамбурата“
- „Свирчица свири по поле“.
Добруджанска фолклорна област: Фолклорни танци
Добруджанската фолклорна област заимства до голяма степен танците си от Тракийската. Това се дължи на населението, преместило се от Тракия в Добруджа. Но с времето хората се изменили и приели типични и отличителни движения.
Фолклорните танци в региона са свободни и волни. Танцува се с настроение и увереност. Хората са смесени – съставени са и от мъже, и от жени. Обикновено играчите се хващат за пояса или колана и играят в кръг или полукръг.
Движенията, характерни за хората в Добруджа, са насочени към земята, в знак на почит. Свързани са с поминъка на хората – земеделието. Емблематично е танцуването леко приклекнали и приседнали. Ръцете и раменете се движат свободно и опуснато в такт с музиката.
Добруджанската фолклорна област се характеризира с различни танци като „Добруджанска тропанка“, „Сборения“, „Буенец“, „Данец“, „Ръченик“, „Бръсни цървул“, „Пайдушко хоро“ и много други.
Добруджанска фолклорна област: Инструменти
Музиката в Добруджанската фолклорна област има особено и разпознаваемо звучене. Това се дължи на характерните народни инструменти, разпространени в региона.
Отличителните музикални инструменти за Добруджа са кавал, джура гайда, гъдулка, добруджанска гъдулка, гайда и хармоника.
Хармониката е уникален музикален инструмент за областта, попаднал в пределите на България със заселванията на чужди народи на Добруджанската територия. Наподобява акордеон, но с разликата, че клавишите от дясната страна са заменени от копчета.
Неизменна част от музикалното творчество на региона са гайдата, кавалът и гъдулката. Емблематично за Житницата на България е т.нар. „Добруджанска тройка“ – комбинацията от хармоника, добруджанска гъдулка и джура гайда.
Характерно за Добруджанската област са музикалните произведения, в които присъства само инструментален съпровод и липсва текст.
Добруджанска фолклорна област: Обичаи и традиции
В родния богат български фолклор присъстват уникални традиции и обичаи. Някои се срещат в цялата страна, а други са характерни само за отделните фолклорни области.
В Добруджанския етнографски регион има редица интересни и емблематични обичаи, едни от които са „Лазаруване“, „Буенец“ и „Бразята“.
„Лазаруване“ е пролетен момински обичай, изпълняван на Лазаровден – в събота преди Цветница. На този ден млади момичета се събират рано сутрин, пеят песни и цял ден обикалят домовете на хората за здраве и благоденствие.
Лазаровден се чества в цяла България, но в Добруджанската фолклорна област обичаят се състои от различни обреди. Най-характерният е т.нар. „Лазарска Задушница“. Това се изразява във варенето на жито и месенето на хляб в чест за починалите роднини.
„Буенец“ е традиция, разпространена основно в източната част на Добруджа. Това е момински ритуал, изпълняван по време на Великденските пости за здраве и плодородие. По време на този обичай се събират група момичета. Една е провъзгласена за „буенек“. Нейната задача е да води останалите. Сред момите има малко момиче, пременено като булка.
Цял ден по време не Буенец момичешката група задружно обикалят домовете на хората, където пеят песни за благополучие.
Друг емблематичен обичай за Добруджанската фолклорна област е „Бразята“. Тази причудлива традиция се извършва по Коледа от мъж, преоблечен като митично животно. Неговата задача е да обиколи всички къщи и да провери момите – дали те работят, или мързелуват.
Интересното за този ритуал е, че за него има специфична песен, която се изпълнява по време на самия обичай. В песента се пее „Път сторете! / Нека влезе тая / Добруджанска, весела Бразая!“.
Много от Добруджанските традиции се спазват и до днес.
Разберете какви други традиции се спазват за коледните празници в статията 5 Коледни традиции в българския фолклор.
Добруджанска фолклорна област: Съвременност
Днес, фолклорът в Добруджанската етнографска област е запазен до голяма степен. Редица музикални произведения биват интерпретирани в съвременната музика и изпълнявани отново от млади изпълнители.
В региона има редица фолклорни ансамбли, чиято цел е да запазят духа и красотата на народното творчество още дълги години. Сред най-известните ансамбли са „Добруджа“, „Варна“, „Одесос“, „Слънце“, „Балчик“, „Силистра“ и др.
За да се популяризира Добруджанският фолклор на територията на областта ежегодно се организират фолклорни фестивали и събори. Най-известните са:
- Общински празник на кукерите – с. Кайнарджа (14 февруари);
- Празник на фолклорното изкуство „Като жива вода“ – м. Студен кладенец (01 май);
- Общобългарски събор „С България в сърцето“ – гр. Каварна (28-30 май);
- Международен младежки фестивал – конкурс „Фолклор без граници“ (22-28 юни);
- Фестивал на коледарските групи „Коледарско надпяване“ – гр. Силистра (18 декември).
