Фолклорни области в България

Фолклорни области на България

Богатството на красивия български фолклор е световноизвестно и признато. Но малко хора знаят, че това разнообразие е резултат от разделянето на страната на шест отделни фолклорни област – Пиринска, Шопска, Родопска, Северняшка, Добруджанска и Тракийска.

Фолклорна област

Фолклорна област е определен географски регион, в който се запазват уникални фолклорни традиции и народно творчество, включително неповторими обичаи, музика, песни, танци и облекла. Етнографските територии могат да се определят въз основа исторически, географски, етнографски или културни фактори.

Фолклорните области са изключително важни, защото носят уникални културни черти, с които допринасят за многоликото българско народно творчество и за общата гордост и идентичност на народа.

Родопска фолклорна област

Емблематичната за България Родопска фолклорна област обхваща красивата Родопа планина. Намира се в Южна България, а в границите ú попадат Кърджали и Смолян.  

Всяка фолклорна област се различава с определено облекло. Носиите в Родопите са разнообрази, най-разпространени са Чернодрешната за мъжете и Сукманената за жените.

Народната музика в Родопската фолклорна област е емблематична за цяла България. Характеризира се с нежна мелодия и лирично запяване. Музикалните произведения са безмерни, бавни и едногласни. Отличителни са седенкарските, сватбарските, хайдушките и тъжните песни. Най-известна е народната песен в региона е „Излел е Деньо Хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска.

Фолклорните танци са сходни с музиката в Родопите. Те са плавни, бавни и умерени. Хората в региона са изключително разнообразни – от захващането на играчите и формата на игра, чак до различните стъпки при мъжете и жените. Най-характерни за фолклорната област са „Момчилово хоро“, „Дайчовско хоро“ и „Чукано хоро“.

Характерните народни инструменти в Родопската област са гайда, тамбура, кавал, тъпан и чанове. В етнографския регион се спазват много интересни и емблематични традиции и обичаи, например „Бекане“, „Предой“, „Сурваскаре“ и други. Организират се множество фолклорни фестивали и събори, които спомагат за запазването на фолклорното творчество в областта.

Родопска фолклорна област - фолклорни области на България

Пиринска фолклорна област

Пиринска фолклорна област се намира в югозападна България и е най-малката етнографска територия в страната. Обхваща основно Пирин планина и градовете Благоевград, Разлог, Банско, Гоце Делчев, Петрич и Сандански.

Народната носия в Пирин е разпространена и в цяла България. Жените носят Сукманена носия („саяна“), а мъжете – традиционното Белодрешно облекло.  

В Пиринската етнографска област музиката е красива, вокална и описателна. Типично е двугласното и многогласно пеене, „аценето“, търсенето на гласа, силните провиквания и внасянето на други подобни орнаменти в песента. Музикалните произведения са пъстри и атрактивни. Народните песни са предимно хороводни, юнашки, сватбарски, обредни и седенкарски.

От Пиринска фолклорна област е Николина Чакърдъкова –  една от емблемите на българската народна музика. Популярни са песните „Македонско девойче“, „Лиляно моме, Лиляно“, „Лудо младо сън засънило“ и други.

В Пиринско се наблюдава пъстро танцувално творчество. Хората са богата смесица от различни движения, емоция и множество подвиквания. Те са сложни и динамични, но и умерени и изчистени. Характерни за Пирин са „Македонско хоро“, „Джангурица“, „Малешевско“, „Ширто“ и други.

Характерните инструменти за Пирин са тамбура, джура гайда, зурна, тъпан, тарамбука и зилове.  В областта се почитат множество традиции – „Кукери“, „Пиринската сватба“, „Свинската сватба“ и други. Ежегодно се организират редица фестивали и събори, на които взимат участие популярни местни фолклорни ансамбли.

Пиринска фолклорна област - фолклорни области на България

Шопска фолклорна област

Шопската фолклорна област се намира в Средна Западна България. Обхваща Софийско, Пернишко, , Самоковско, Кюстендилско, Трънско и други райони.

Облеклото на тази фолклорна територия е леко и удобно. Жените са облечени в Сукманена носия, а мъжете в българското Белодрешно облекло.

Музикалното творчество на Шоплука се характеризира с автентично и емоционално звучене, наподобявайки нрава и темперамента на шопите. Особено популярно е многогласието, вторият глас да изпревари първия, както и пеенето в стил провеждане на диалог.

В Шопска фолклорна област се среща и феноменалното тригласно пеене, с което са прочути групата „Бистришки баби“. Народните песни на шопите са гласовити и атрактивни. Те спадат към хороводните, седенкарските, жетварските и юнашките. Известни музикални произведения са „Дилмано Дилберо“, „Ой Шопе Шопе“, „Заспала Стана“ и други.

Темпераментът на населението се изразява и в хората в областта. Шопските танци са пъргави, закачливи, сложни и разнообразни. Изпълнени са с различни и бързо сменящи се движения – пружиниранията, треперенето и натрисането. Най-емблематичните хора са „Граовско“, „Ситно Шопско“, „Копаница“, „Ръченица“ и други.

В Шопска фолклорна област за изпълнение на музикалните произведения се използва съпровод от гъдулка, гайда, дудук, двоянка, бръмбазък и цафара. Популярните обреди и фолклорни традиции в региона са „Кукери“, „Герман“, „Заговезни“ и други. В Шоплука редовно се състоят фолклорни фестивали и събота, които имат за цел да запазят и развиват фолклора.

Шопска фолклорна област - фолклорни области на България

Северняшка фолклорна област

Северняшката етнографска област обхваща почти цялата Дунавска равнина. В нея влизат Велико Търново, Варна, Видин, Враца, Плевен, Габрово и т.н.

Тъй като обхватът на Северняшка фолклорна област е толкова голям, в нея се наблюдава огромно разнообразие. Фолклорното облекло в региона се различава в отделните сезони. През лятото жените носят Двупрестилчена носия, а през зимата Сукманена. Мъжете обличат Белодрешно облекло.

Българска народна музика в северна България е разнообразна, изключително колоритна и богата на сюжети. Характерно е едногласното пеене и безмерните мелодии. Емблематични за областта са хайдушките, жетварските и обредните песни. Най-популярни са „Елено, моме“, „Заблеяло ми агънце“, „Мари, моме“ и други.

Както музикалното, така и танцувалното творчество в Северняшкия етнографски регион е многолико. Хората се смесени, весели и безгрижни. Движенията са леки и свободни, наблюдават се много подскоци, пружинирания и размятане на ръце. Разпространени са фолклорните танци „Дунавско хоро“, „Еленино хоро“, „Пайдушко хоро“ и други.

Част от народните инструменти, характерни за Дунавската равнина, са кавал, гайда,  и дудук. До днес в Северняшката област са и интересните фолклорни обичаи „Лазаруване“, „Русалии-калушари“, „Пеперуда“, „Гонене на змей“ и „Герман“.

И в Северна България се организират множество световноизвестни фолклорни фестивали и събори, посветени на фолклорна на региона.

Северняшка фолклорна област - фолклорни области на България

Добруджанска фолклорна област

На изток от Северняшката се намира Добруджанската фолклорна област. Обхватът ú не е ясно очертан и има различни теории за разпространението ú.

Народното облекло в Добруджанска фолклорна област е характерно и автентично. Мъжката носия се нарича Чернодрешна, а женската е специфична разновидност на Сукманената.

Народното музикално творчество в Добруджа е многолико. Произведенията са едногласни, бавни и безмензурни. Характерни са дългите текстове, които разказват за бита на добруджанеца. Най-известните песни от областта е „Лале ли си, зюмбюл ли си“ и „Мило ми е, мамо“.

Хората в Добруджа са заимствани в голяма степен от тези в Тракия. Народните танци са волни, свободни. Танцува се смесено, с увереност, настроение и леки отпуснати движения. Най-популярните хора в региона са „Добруджанска тропаница“, „Буенец“, „Ръченик“, „Пайдушко хоро“ и други.

В Добруджанска фолклорна област присъстват основно кавал, джура гайда, гъдулка, добруджанска гъдулка, гайда и хармоника. Обичаите, запазени от миналото, са „Лазаруване“, „Буенец“ и „Бразята“. Редица фестивали и събори ежегодно се стремят да популяризират фолклора на областта.

Добруджанска фолклорна област - фолклорни области на България

Тракийска фолклорна област

Красивата Тракийска фолклорна област е най-обширната от всички. Тя обхваща Тракия и градовете Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Сливен, Ямбол и Бургас.

Големият обхват се отразява в голямото разнообразие в етнографския фолклор. Народното облекло на тракийците се определя като традиционно. Разпространени са Сукманената и Чернодрешната народна носия.

Тракийската музикално фолклорна област е богата. Музиката е спокойна и кротка, но и игрива и тържествена. Характерно е т.нар. „пеене-отпяване“. Изпълнителките са основно жени, а песните много често възпяват труда на хората. Разпространени са седенкарските, хумористичните, историческите, трагичните и митични сюжети. Най-популярната песен от Тракия е „Притури се планината“.

Танците в Тракийската етнографска област смесват различни характеристики на съседните области. Хората са жизнени и енергични. Изпълнени са с пъргави движения, приклякване и пружиниране. Тракийските хора са „Право тракийско“, „Боалийско“, „Буенек“ и други.

Всеки фолклорен регион има своите музикални инструменти. В Тракия това са кавал, гъдулка, джура гайда, тъпан, гайда, свирка и дудук. Традициите, които са на почит в областта са „Лазарки“, „Ладуване“, „Кумичене“ и „Кукери“.

Народното творчество на областта се запазва благодарение на множеството фестивали и събори, които се организират всяка година.

Тракийска фолклорна област - фолклорни области на България

Странджанска фолклорна област

Към основните шест области, в голяма част от източниците присъства и седми етнографски регион – Странджанска фолклорна област. Тя се отделя от Тракия и обхваща Бургас, Малко Търново и планините Странджа и Сакар.

Областта се обособява като отделна, поради разликите в културата и народното творчество на населението ú. Народните носии в Странджанската фолклорна област са Сукманена и Чернодрешна.

Музикалните произведения в Странджа са основната причина за образуването на нова етнографска област. Песните тук са едногласни, безмензурни и с богата орнаментика. Основно се делят на седенкарски, сватбени, жетварски, хороводни, обредни и трапезни. Най-популярни са произведенията „Ясен месец веч изгрява“, „Малка мома двори мете“, „Седнала е Яна“ и „Капитан Петко Войвода“.

Танцувалното творчество е специфично и характерно само за Странджанска фолклорна област. Хората са смесени и се танцуват обикновено в кръг или полукръг с леко и умерено темпо. Стъпките са прости и лесни, а движенията включват цялото тяло. В Странджа са популярни „Пайдушко хоро“, „Елховско хоро“, „Копаница“ и други.

Характерните народните инструменти са гайда, кавал, гъдулка, тъпан, свирка и тамбура. В етнографския регион са запазени много световноизвестни български обичаи и традиции, включително „Нестинарство“, „Филек“, „Еньова булка“ и „Сирни Заговезни“.

В Странджа всяка година се организират различни фестивали и събори, които събират посетители от целия свят.

Странджанска фолклорна област - фолклорни области на България

Съвкупността от музикално фолклорни области в България допринася за богатството на родния фолклор, пищността на българската носия, красотата на народната песен и динамичността на фолклорните танци.   

Сподели:

Прочетете още

Странджанска фолклорна област

Странджанска фолклорна област

В българския фолклор са обособени шест отделни фолклорни области – Пиринска, Шопска, Родопска, Тракийска, Северняшка и Добруджанска фолклорна област. Според редица източници, обаче, народното творчество разделя България

Добруджанска фолклорна област

Добруджанска фолклорна област

Фолклорът на българския народ предава културата, мъдростта и съзнанието на българите и ги запазва през поколенията. Народното творчество е красиво и богато на разнообразни произведения.

Северняшка фолклорна област

Северняшка фолклорна област

Богатството на красивия български фолклор го прославя из целия свят. Това разнообразие се дължи на разделянето на България на отделни малки етнографски територии, наречени фолклорни

Младост Пее и Танцува

Последвайте ни в YouTube