Фолклорни области в България

Фолклорни области на България

Богатството на красивия български фолклор е световноизвестно и признато. Но малко хора знаят, че това разнообразие е резултат от разделянето на страната на шест отделни фолклорни област – Пиринска, Шопска, Родопска, Северняшка, Добруджанска и Тракийска.

Фолклорна област

Фолклорна област е определен географски регион, в който се запазват уникални фолклорни традиции и народно творчество, включително неповторими обичаи, музика, песни, танци и облекла. Етнографските територии могат да се определят въз основа исторически, географски, етнографски или културни фактори.

Фолклорните области са изключително важни, защото носят уникални културни черти, с които допринасят за многоликото българско народно творчество и за общата гордост и идентичност на народа.

Родопска фолклорна област

Емблематичната за България Родопска фолклорна област обхваща красивата Родопа планина. Намира се в Южна България, а в границите ú попадат Кърджали и Смолян.  

Всяка фолклорна област се различава с определено облекло. Носиите в Родопите са разнообрази, най-разпространени са Чернодрешната за мъжете и Сукманената за жените.

Народната музика в Родопската фолклорна област е емблематична за цяла България. Характеризира се с нежна мелодия и лирично запяване. Музикалните произведения са безмерни, бавни и едногласни. Отличителни са седенкарските, сватбарските, хайдушките и тъжните песни. Най-известна е народната песен в региона е „Излел е Деньо Хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска.

Фолклорните танци са сходни с музиката в Родопите. Те са плавни, бавни и умерени. Хората в региона са изключително разнообразни – от захващането на играчите и формата на игра, чак до различните стъпки при мъжете и жените. Най-характерни за фолклорната област са „Момчилово хоро“, „Дайчовско хоро“ и „Чукано хоро“.

Характерните народни инструменти в Родопската област са гайда, тамбура, кавал, тъпан и чанове. В етнографския регион се спазват много интересни и емблематични традиции и обичаи, например „Бекане“, „Предой“, „Сурваскаре“ и други. Организират се множество фолклорни фестивали и събори, които спомагат за запазването на фолклорното творчество в областта.

Родопска фолклорна област - фолклорни области на България

Пиринска фолклорна област

Пиринска фолклорна област се намира в югозападна България и е най-малката етнографска територия в страната. Обхваща основно Пирин планина и градовете Благоевград, Разлог, Банско, Гоце Делчев, Петрич и Сандански.

Народната носия в Пирин е разпространена и в цяла България. Жените носят Сукманена носия („саяна“), а мъжете – традиционното Белодрешно облекло.  

В Пиринската етнографска област музиката е красива, вокална и описателна. Типично е двугласното и многогласно пеене, „аценето“, търсенето на гласа, силните провиквания и внасянето на други подобни орнаменти в песента. Музикалните произведения са пъстри и атрактивни. Народните песни са предимно хороводни, юнашки, сватбарски, обредни и седенкарски.

От Пиринска фолклорна област е Николина Чакърдъкова –  една от емблемите на българската народна музика. Популярни са песните „Македонско девойче“, „Лиляно моме, Лиляно“, „Лудо младо сън засънило“ и други.

В Пиринско се наблюдава пъстро танцувално творчество. Хората са богата смесица от различни движения, емоция и множество подвиквания. Те са сложни и динамични, но и умерени и изчистени. Характерни за Пирин са „Македонско хоро“, „Джангурица“, „Малешевско“, „Ширто“ и други.

Характерните инструменти за Пирин са тамбура, джура гайда, зурна, тъпан, тарамбука и зилове.  В областта се почитат множество традиции – „Кукери“, „Пиринската сватба“, „Свинската сватба“ и други. Ежегодно се организират редица фестивали и събори, на които взимат участие популярни местни фолклорни ансамбли.

Пиринска фолклорна област - фолклорни области на България

Шопска фолклорна област

Шопската фолклорна област се намира в Средна Западна България. Обхваща Софийско, Пернишко, , Самоковско, Кюстендилско, Трънско и други райони.

Облеклото на тази фолклорна територия е леко и удобно. Жените са облечени в Сукманена носия, а мъжете в българското Белодрешно облекло.

Музикалното творчество на Шоплука се характеризира с автентично и емоционално звучене, наподобявайки нрава и темперамента на шопите. Особено популярно е многогласието, вторият глас да изпревари първия, както и пеенето в стил провеждане на диалог.

В Шопска фолклорна област се среща и феноменалното тригласно пеене, с което са прочути групата „Бистришки баби“. Народните песни на шопите са гласовити и атрактивни. Те спадат към хороводните, седенкарските, жетварските и юнашките. Известни музикални произведения са „Дилмано Дилберо“, „Ой Шопе Шопе“, „Заспала Стана“ и други.

Темпераментът на населението се изразява и в хората в областта. Шопските танци са пъргави, закачливи, сложни и разнообразни. Изпълнени са с различни и бързо сменящи се движения – пружиниранията, треперенето и натрисането. Най-емблематичните хора са „Граовско“, „Ситно Шопско“, „Копаница“, „Ръченица“ и други.

В Шопска фолклорна област за изпълнение на музикалните произведения се използва съпровод от гъдулка, гайда, дудук, двоянка, бръмбазък и цафара. Популярните обреди и фолклорни традиции в региона са „Кукери“, „Герман“, „Заговезни“ и други. В Шоплука редовно се състоят фолклорни фестивали и събота, които имат за цел да запазят и развиват фолклора.

Шопска фолклорна област - фолклорни области на България

Северняшка фолклорна област

Северняшката етнографска област обхваща почти цялата Дунавска равнина. В нея влизат Велико Търново, Варна, Видин, Враца, Плевен, Габрово и т.н.

Тъй като обхватът на Северняшка фолклорна област е толкова голям, в нея се наблюдава огромно разнообразие. Фолклорното облекло в региона се различава в отделните сезони. През лятото жените носят Двупрестилчена носия, а през зимата Сукманена. Мъжете обличат Белодрешно облекло.

Българска народна музика в северна България е разнообразна, изключително колоритна и богата на сюжети. Характерно е едногласното пеене и безмерните мелодии. Емблематични за областта са хайдушките, жетварските и обредните песни. Най-популярни са „Елено, моме“, „Заблеяло ми агънце“, „Мари, моме“ и други.

Както музикалното, така и танцувалното творчество в Северняшкия етнографски регион е многолико. Хората се смесени, весели и безгрижни. Движенията са леки и свободни, наблюдават се много подскоци, пружинирания и размятане на ръце. Разпространени са фолклорните танци „Дунавско хоро“, „Еленино хоро“, „Пайдушко хоро“ и други.

Част от народните инструменти, характерни за Дунавската равнина, са кавал, гайда,  и дудук. До днес в Северняшката област са и интересните фолклорни обичаи „Лазаруване“, „Русалии-калушари“, „Пеперуда“, „Гонене на змей“ и „Герман“.

И в Северна България се организират множество световноизвестни фолклорни фестивали и събори, посветени на фолклорна на региона.

Северняшка фолклорна област - фолклорни области на България

Добруджанска фолклорна област

На изток от Северняшката се намира Добруджанската фолклорна област. Обхватът ú не е ясно очертан и има различни теории за разпространението ú.

Народното облекло в Добруджанска фолклорна област е характерно и автентично. Мъжката носия се нарича Чернодрешна, а женската е специфична разновидност на Сукманената.

Народното музикално творчество в Добруджа е многолико. Произведенията са едногласни, бавни и безмензурни. Характерни са дългите текстове, които разказват за бита на добруджанеца. Най-известните песни от областта е „Лале ли си, зюмбюл ли си“ и „Мило ми е, мамо“.

Хората в Добруджа са заимствани в голяма степен от тези в Тракия. Народните танци са волни, свободни. Танцува се смесено, с увереност, настроение и леки отпуснати движения. Най-популярните хора в региона са „Добруджанска тропаница“, „Буенец“, „Ръченик“, „Пайдушко хоро“ и други.

В Добруджанска фолклорна област присъстват основно кавал, джура гайда, гъдулка, добруджанска гъдулка, гайда и хармоника. Обичаите, запазени от миналото, са „Лазаруване“, „Буенец“ и „Бразята“. Редица фестивали и събори ежегодно се стремят да популяризират фолклора на областта.

Добруджанска фолклорна област - фолклорни области на България

Тракийска фолклорна област

Красивата Тракийска фолклорна област е най-обширната от всички. Тя обхваща Тракия и градовете Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Сливен, Ямбол и Бургас.

Големият обхват се отразява в голямото разнообразие в етнографския фолклор. Народното облекло на тракийците се определя като традиционно. Разпространени са Сукманената и Чернодрешната народна носия.

Тракийската музикално фолклорна област е богата. Музиката е спокойна и кротка, но и игрива и тържествена. Характерно е т.нар. „пеене-отпяване“. Изпълнителките са основно жени, а песните много често възпяват труда на хората. Разпространени са седенкарските, хумористичните, историческите, трагичните и митични сюжети. Най-популярната песен от Тракия е „Притури се планината“.

Танците в Тракийската етнографска област смесват различни характеристики на съседните области. Хората са жизнени и енергични. Изпълнени са с пъргави движения, приклякване и пружиниране. Тракийските хора са „Право тракийско“, „Боалийско“, „Буенек“ и други.

Всеки фолклорен регион има своите музикални инструменти. В Тракия това са кавал, гъдулка, джура гайда, тъпан, гайда, свирка и дудук. Традициите, които са на почит в областта са „Лазарки“, „Ладуване“, „Кумичене“ и „Кукери“.

Народното творчество на областта се запазва благодарение на множеството фестивали и събори, които се организират всяка година.

Тракийска фолклорна област - фолклорни области на България

Странджанска фолклорна област

Към основните шест области, в голяма част от източниците присъства и седми етнографски регион – Странджанска фолклорна област. Тя се отделя от Тракия и обхваща Бургас, Малко Търново и планините Странджа и Сакар.

Областта се обособява като отделна, поради разликите в културата и народното творчество на населението ú. Народните носии в Странджанската фолклорна област са Сукманена и Чернодрешна.

Музикалните произведения в Странджа са основната причина за образуването на нова етнографска област. Песните тук са едногласни, безмензурни и с богата орнаментика. Основно се делят на седенкарски, сватбени, жетварски, хороводни, обредни и трапезни. Най-популярни са произведенията „Ясен месец веч изгрява“, „Малка мома двори мете“, „Седнала е Яна“ и „Капитан Петко Войвода“.

Танцувалното творчество е специфично и характерно само за Странджанска фолклорна област. Хората са смесени и се танцуват обикновено в кръг или полукръг с леко и умерено темпо. Стъпките са прости и лесни, а движенията включват цялото тяло. В Странджа са популярни „Пайдушко хоро“, „Елховско хоро“, „Копаница“ и други.

Характерните народните инструменти са гайда, кавал, гъдулка, тъпан, свирка и тамбура. В етнографския регион са запазени много световноизвестни български обичаи и традиции, включително „Нестинарство“, „Филек“, „Еньова булка“ и „Сирни Заговезни“.

В Странджа всяка година се организират различни фестивали и събори, които събират посетители от целия свят.

Странджанска фолклорна област - фолклорни области на България

Съвкупността от музикално фолклорни области в България допринася за богатството на родния фолклор, пищността на българската носия, красотата на народната песен и динамичността на фолклорните танци.   

Сподели:

Прочетете още

9 Любопитни Факти За Нестинарството

9 любопитни факти за Нестинарството

Богатата история и красивия фолклор на България са запазили през вековете огромно разнообразие от традиции и обичаи, съхраняващи магията на миналото. Един ритуал, обаче, изпъква.

Цветница – традиции и обичаи за празника

Цветница – традиции и обичаи за празника

Наближава един от най-големите християнски празници, който отбелязваме един ден след Лазаровден. Цветница се празнува в православната, католическата и протестантската църква винаги в неделя, една

Лазаровден – История, Обичаи, Песни

Лазаровден – История, Обичаи, Песни

Всяка година, точно 8 дни преди най-тежкия празник в християнския календар – Великден, отбелязваме Лазаровден. Красива традиция, която притежава богата символика, множество обреди, специфични песни,