Наближава един от най-големите християнски празници, който отбелязваме един ден след Лазаровден. Цветница се празнува в православната, католическата и протестантската църква винаги в неделя, една седмица преди Великден. Позната е още като „Връбница“, „Цветна Неделя“, „Вая“ и „Палмова неделя“ и носи огромна символика за българите.
В миналото за всеки голям празник се отбелязвал с редица интересни традиции и обичаи, част от които са запазени и до днес.
Произход на празника
Цветница е подвижен християнски празник, свързан с библейската история за влизането на Исус Христос в Йерусалим по време на еврейската Пасха, няколко дни след възкресението на Лазар. На този ден, Божият Син бива посрещнат в града с палмови клонки и цветя, подхвърляни от вярващите.
Традиции и обичаи на Цветница
Цветница е голям религиозен празник, с огромно значение. На този ден се изпълняват няколко важни фолклорни традиции, заложени дълбоко в народните вярвания на българите.
Кумичене:
Кумиченето е последният лазарски момински обичаи. В неделя сутрин, всички момичета, които са били лазарки на предишния ден, се събират отново и тръгват заедно към най-близката до селото река. По традиция, всяка от тях трябва да направи венец от върбови клонки и да омеси обреден хляб, наречен кукли.
Когато пристигнат на реката, лазарките се приготвят за ритуала, а през това време пеят песни и танцуват. Според вярванията на българите, докато не приключи Кумиченето и не се избере кумица, има опасност да долети змей и да открадне едно от момичетата.
По време на обреда, девойките поставят своя венец или късче хляб на плоско дърво, което потапят във водата, като едновременно пускат предметите по течението на реката. Момичето, чийто венец или кукла изпревари останалите, бива провъзгласена за Кумица на Лазарките, откъдето идва и името на обичая.
По традиция, всички моми се събират и изпращат тържествено Кумицата до дома ѝ, изпълнявайки други обредни песни и танци. Характерна част от обичая е говеенето, т.е. на лазарките не е позволено да говорят в присъствието на Кумицата до третия ден на Великден.
В дома на избраницата, момите са посрещнати с трапеза на двора или вътре в дома. Всяка носи хляба, който е замесила, за да го даде на семейството на Кумицата. Те го надробяват в чиния и правят попара, с която гощават гостенките.
На третия ден на Великден, лазарките отново отиват на гости у Кумицата. Носят боядисани яйца и хляб, а домакинята ги посреща с богата празнична трапеза, на която задължително присъстват боядисаните яйца. По време на гостуването, Кумицата се прощава с лазарките.
Кумиченето бележи краят на моминските чествания и обичаи за Цветница и Лазаровден. По време на обредите момичетата се обличали в празнични народни носии.
Вярвало се, че девойка, която не била част от ритуала, не може да се омъжи.
Приготвяне на обреден хляб:
Момите, които взимат участие в Кумичене, задължително приготвят специални обредни хлябове кукли, или наречени още кравай или колак. Това е необходима част от обредите за Цветница, тъй като присъства на различни етапи на честванията на празника – от пускането на предмети по реката до нагостяването у избраната Кумица.
Обикновено, според фолклорните традиции лазарките носят обредни хлябове, които са замесили, увити в чиста кърпа, още когато отидат на реката. Там всяка от тях отчупва по един залък и го поставя на дърво, което се слага във водата и настиска, за да потъне. Така залъкът отплава по течението, а девойките следят коя ще бъде избрана за Кумица.
Закичване на върбови клонки:
На Цветница в църквите се отслужва молитва, с която се благославят върбовите клонки. Тези клончета се раздават на всички вярващи, които задължително ги носят вкъщи и ги закичат на входа на дома си, под формата на букетче или венец.
Според фолклорните вярвания, върбовите клонки носят здраве и предпазват от зли сили. Те символизират палмовите клончета, с които са посрещнали Исус Христос при пристигането му в Йерусалим.
Песни и стихове за Цветница
По време на Цветните се изпълняват множество фолклорни песни и танци. Народната музика за Връбница обикновено е игрива, омайна и изключително разнообразна.
По време на различни етапи от Кумиченето се изпълняват различни песни – пее се една песен, когато момичетата се отправят към реката, друга – точно преди провеждане на обичая, трета, когато се прибират към селото с Кумицата и четвърта в дома на избраницата. Характерно за лазарките е и танцуването на определени народни танци, хора и ръченица.
Едни от най-известните песни за Цветница са:
- Тръгнала е бяла Дона
- Сяла мома роксан цвете
- Садила Яна ран бял босилек
- Златно моме и други.
Българският фолклор е изключително богат и разнообразен. В народното ни творчество има множество тематични стихотворения, посветени на празника на цветята. Сред най-прочутите са произведенията на Ран Босилек, Иван Цанев, Петко Славейков, Килир Назъров, Ралица Радева и други.
Цветница днес
Цветница е един от най-пъстрите, красиви и големи празници в българския религиозен календар. Макар и значително по-малко, в редица села и малки градове в България, все още се организират лазарски групи, които вземат участие в обичаите за Цветница.
В съвременния свят, почитането на традиции като Кумичене е ключово за запазването на богатството и красотата на родния фолклор, интересните народни вярвания и многоликите традиции.
