Български фолклор
Български фолклор наричаме съвкупността от всички произведения на изкуството и културата на българския народ. Народното творчество се предава от уста на уста през поколенията, което води до изменянето на оригиналните творби и загубването на техния автор. Затова се приема, че фолклорните произведения принадлежат на народа.
Думата „фолклор“ произлиза от английската дума „folklore“, която може да се тълкува като „знание за народа“. Народното творчество предава духа, културата и мъдростта на народа. То е тясно свързано с бита и занаята на хората.
Българският фолклор е неизмеримо богат. България е разделена на 6 отделни фолклорни области, които се отличават със собствен характер и особености. Българското народно творчество се състои от българска народна музика, песни и танци, народните приказки, митове, легенди, пословици, поговорки, гатанки, обреди, традиции и т.н.
Българска народна музика
Основна част в български фолклор заема българската народна музика.
Българска народна музика е музикален жанр, предназначен за изпълнение пред публика, базиран на музикалния фолклор на България. Фолклорната музика носи основните характеристики на народа, тъй като в миналото фолклорът и музиката били свързвани със селския живот, с различни обичаи и традиции на българите.
Народната музика възниква в селата. Тя се предава през музиканти и изпълнители, което води до преобразуването на произведенията и възникването на нови и различни варианти на едни и същи музикални творби.
Българските народни песни и танци са основните съставни части на фолклорната музика. Музикалните произведения се различават в различните фолклорни области, тъй като те са характерни за съответната област – културата и бита на хората там.
Българска народна музика залага предимно на вокалните качества на изпълнителя, не толкова на музикалния съпровод. Изпълнява се основно от жени, а в повечето случай мъжете отговарят за инструменталния съпровод и народните инструменти.
Във фолклорната музика се срещат както тежки, бавни, така и бързи и ритмични песни. Мелодиите обикновено са кратки, а в края на изпълнението могат или да се понижат, или повишат. Вокалните изпълнения на българска народна музика са едногласни и двугласни. Многогласието е характерно за фолклорната музика. Когато песните са двугласни, първият глас води, а вторият го следва.
Независимо, че българска народна музика се изпълнява на сцена, пред публика, тя все още се свързва с някои традиции, празници и обичаи, по време на които задължително се пеят определени песни.
Българска народна музика: История
Българския фолклор, заедно с българска народна музика, датират още от далечни времена. Първите сведения за прочути и надарени народни певци, от всички краища на България, идват още от периода на Възраждането.
Музикалният жанр българска народна музика, такъв, какъвто го познаваме днес, възниква в началото на ХХ век. Обособяването на фолклорната музика като жанр е повлияно от появата на звукозаписната технология, която позволявала запазването на произведенията не само като текст и ноти, а вече като цялостно музикално изпълнение. Това спомага на народната музика да се появи под светлината на прожекторите на голямата сцената.
През ХХ век, в България се сформират първите групи за народни песни и танци, които днес наричаме ансамбли. Записите на българска народна музика спомагат за прочуването на фолклорни изпълнители в цялата страна и чужбина. Едно от най-обичаните имена в жанра е Николина Чакърдъкова.
Български народни песни
Жанрът българска народна музика е съставен от български народни песни и танци. Фолклорните песни са най-разнообразната и голяма част от фолклора. Песните са стихотворни произведения, в които музика и текстът вървят ръка за ръка.
Българска народна музика и песни се създават в селото, от талантливи музиканти. Предават се от певец на певец. Поради това много песни се изменят, забравят или изчезват с времето. Народните песни се отнасят до преживяванията на хората и техните вътрешни емоции.
Както знаем, фолклорът, в това число и българска народна музика, пресъздават бита, поминъка и културата на българския народ. Затова народните песни се различават и са характерни за всяка етнографска област.
Фолклорните песни не са създавани само и единствено за забавление. Те имали точно определено приложение в живота на хората, пеели се на определи места, обичаи и събирания. Песните се характеризирани с функцията, която изпълнявали.
Българските народни песни се разделят на обредни, хайдушки, митични, исторически, юнашки, благожелателни (коледарски, лазарски), балади, детски и съвременни народни песни.
Български народни танци
Българските народни танци са неразделна част от българска народна музика. Наричат се хора, а думата „хоро“ идва от латинската дума „chorus“ – „сбор от танцувачи и свирачи“.
Българските народни хора, както и българска народна музика и песни, отразяват бита, поминъка и дори суеверията на народа. Всекидневието на българина се отразява във вида, формата, такта и съвкупността от стъпки и движения в танца. Поради това хората в различните етнографски области на Бълагария също се различават помежду си.
Народните танци се развиват заедно с народа. С времето те стават все по-сложни. Хората се играят под звуците на българска народна музика – само под музикален съпровод или в комбинация музика и текст.
Фолклорните танци могат да бъдат бързи, ритмични и игриви, или бавни и тежки. Това е резултат от факта, че танцът следва ритъма и такта на народната музика, на която се играе.
Български народни танци са Ръченица, Право хоро, Еленино хоро, Пайдушко хоро, Дайчово хоро и Ганкино хоро.
Български народни инструменти
За изпълнението на българска народна музика, са нужни български народни инструменти. В българския фолклор има 5 основни инструмента, които са разпространени в цялата страна. Това са гайда, тъпан, кавал, гъдулка и тамбура.
В България има и много популярни инструменти, които са характерни само за определени фолклорни области, като дудук, зурна, медни чанове, овчарска свирка, тарамбука и много други.
Народните музикални инструменти са произвеждани най-често от кожа, дърво, метал, глина и животински косми (напр. косми от кон, вол, използвани за струни). В българския фолклор преобладават духовите инструменти като кавал, гайда, дудук, овчарска свирка, но се срещат и ударните (тъпан, чанове и тарамбука), както и струнните (тамбура, гъдулка).
Българска народна музика в различните фолклорни области на България
България е разделена на шест отделни етнографски области. Всяка, от които се характеризира според бита, културата и поминъка на българите, живеещи в нея. Това дава резултат върху народното творчество. Именно затова всяка област има своите особености към българска народна музика, песните и танците.
Фолклорните области са Добруджанска, Северняшка, Тракийска, Шопска, Пиринска и Родопска фолклорна област.
Музиката в Добруджанската етнографска област се характеризира с бавни едногласни песни, а музикалният съпровод често измества текста. Текстовете на песните са вдъхновени от бита на хората и вълнуващите случки в техния живот. Популярните народни инструменти са кавал, гайда и гъдулка. В музиката на Добруджанската област се усеща влиянието на Тракийската област, което е резултат от преселването на българите. Известни са коледарските, лазарски, хороводни, еньовските песни, инструменталните мелодии и др.
Северняшка фолклорна област е една от най-големите фолклорни области в България. Народната музика в тук се характеризира с колоритни песни, изпълнели на един глас. Ритмичният музикален съпровод е изпълнен от популярните инструменти – дудук, гайда, гъдулка и кавал. Най-често изпълняваните са хайдушките и жетварските песни.
Българска народна музика в Тракийската фолклорна област се изпълнява от жените и звучи от народните инструменти джура (малка гайда), гъдулка и кавал. Мелодиите са тържествени, бързи и живи. Песните, които се изпълняват са предимно за работа – напр. за жътва, копан, бране на царевица и т.н. Освен това са характерни хороводните песни и песните за седянка.
Шопска фолклорна област се характеризира с бърза и игрива българска народна музика. Песните са едногласни и двугласни. Първият глас е един, а вторият се изпълнява от няколко певици, които не само следват първия, но и се стремят да го изпреварят. Срещат се всички видове народни песни, а популярните инструменти са дудук, гайда, гъдулка, двоянка и др.
Българска народна музика в Пиринска фолклорна област се различава с типичното за областта двугласно или многогласно пеене. Първият глас започва песента, а вторият е равен и често изпълняван от повече от една певица. При многогласното пеене в Пиринско се забелязват явления като търсене на гласа, силни подвиквания и пеене с висока мелодия. Характерно за областта е изпълнителите да бъдат както мъже, така и жени. Народните инструменти тук са тамбура, джура, тъпан и зурна. Песните са сватбарски, обредни и седенкарски.
Народната музика в Родопска фолклорна област е емблематична за цяла България. Фолклорната музика в Родопите е нестихваща и всеотдайна. Характерни са бавните, гальовни, звучни и дори страдалчески и тъжни песни, които се изпълняват от един глас. Певците са както мъже, така и жени, които пеят нежно и лирично. Музикалният съпровод на песните идва от Каба-гайдата, тамбура, тъпан и кавал. Народните песни са седенкарски, овчарски и гурбетчийски.
Поради различията в музикалното творчество между населението на региона на Странджа и останалата част от Тракия, се обособява и допълнителна етнографска територия – Странджанска фолклорна област. Музикалните произведения в тази част на България са предимно едногласни и безмензурни, но с богата орнаментика. Разпространени са сватбените, седенкарските, жетварските, хороводните песни и песните за трапеза. Популярни са инструменти като гайда, кавал, тъпан, свирка, гъдулка и тамбура.
Популярна българска народна музика
Музикалният жанр българска народна музика е горд притежател на стотици фолклорни песни, запазени много дълги години. Днес на фолклорната музикална сцена на България се изпълняват както старите автентични български песни, така и нови, съвременни народни песни.
Българска народна музика е прочута по целия свят. Едни от най-популярните песни в в жанра са:
- Излел е Дельо Хайдутин;
- Йовано, Йованке;
- Кате Кате;
- Лиляно моме;
- Сватба е;
- Катерино моме;
- Ах къде е мойто либе;
- Вечерай Радо;
- Росни ми росни, Росице;
- Македонско девойче;
- Мари, Стано;
- Пуста младост;
- Сватба македонска;
- Ти чула ли си;
- Капитан Петко Войвода;
- Кой уши байрака;
- Хубава си моя горо;
