Пиринска фолклорна област

Пиринска фолклорна област

България е малка държава, но за сметка на това се гордее е несравнимо богат български фолклор. Народното ни творчество е свързано с духа, културата и бита на българина. То носи народната мъдрост и я предава през поколенията, така че тя да достигне до наши дни.

Разнообразният български фолклор се дължи и на факта, че България е разделена на 6 отделни фолклорни области, всяка от които има собствени характеристики и особености. Етнографските региони на страна са – Пиринска, Родопска, Тракийска, Шопска, Северняшка и Добруджанска област.

Пиринска фолклорна област

Пиринска фолклорна област е най-малкият етнографските регион на България. Намира се в югозападната част на страната – включва Пирин планина, р. Струма, р. Места и териториите около тях.

На север и на изток Пиринската област граничи с Родопската и Шопската. Етнографските региони нямат точно определен край и не се ограничават с държавните граници, затова често се смесват и заимстват една от друга.

Пиринска фолклорна област е съставена от 5 подрегиона, съсредоточени около по-големите градове на територията ѝ. Това са Благоевград, Разлог, Банско, Петрич, Сандански и Гоце Делчев.

Името на областта идва от името на планината Пирин, което пък произлиза от името на древния славянски Бог – Перун. Особеностите на етнографския регион се определят от населението, бита и културата на хората. Влияние върху народното творчество в тази част на България имат и различни явления като масовата миграцията на хора от Северна Гърция.

Пиринска фолклорна област е многолика и колоритна. Разпознава се с двугласното пеене и неговите разновидности, характерните хора и народните носии. Региона около с. Долен и Сатовча привлича огромен интерес.

Пиринска фолклорна област

Пиринска фолклорна област: Народна носия

Българската народна носия се различава във всяка отделна етнографска област. Фолклорното облекло в Пиринско е много пищно, цветно и красиво. Характерни са и преобладават белият и червеният цвят. Носиите се отличават с разнообразни орнаменти, красиви шевици и гайтани.

Мъжката народна носия се отличава с това, че до днес запазва традиционното за България белодрешно облекло. Тя е по-лека от тази на жените и позволява повече свободни  движения. Състои се от риза, елек, панталон, пояс, цървули и калпак.

Мъжката риза е бяла. Тя е дълга, разкроена и свободна. При нея често липсва яка, но задължително присъстват клинове (плисета) по края, наричани още „фуста“, „фустан“ и „фъртушка“. Броят им е свързан с употребата на дрехата –  например 3-4 бр. означава, че ризата е всекидневна, а 12-14 бр. – празнична.

Освен ризата, в бял цвят са и панталоните на мъжа. Те се наричат още „потури“ и „шалвари“. Потурите са вълнени, с тясна кройка и прилепнали крачоли. Украсени са с гайтани. Над панталоните, се поставя стегнат пояс в червен цвят, също изработен от вълна.

Елекът в пиринската народна носия много често е без ръкави и без яка. Може да бъде и къс, и дълъг. Той се нарича още „джамадан“. На краката си мъжете обуват чорапи и цървули, а на главата си поставят черен калпак.

Женската народна носия в Пиринската област е по-тежка от тази на мъжете. Тя се състои от риза, горна част наречена „сая“, пояс, престилка и кърпа. Саята е характерна част от дамското облекло, затова фолклорното облекло в този регион се нарича още „саяна народна носия“.

Ризата на жените е тип туника – дълга и бяла на цвят. Над нея задължително се слага горна дреха – сая. Тя е отворена на гърдите и покрива изцяло туниката. Дължината на полата и ръкавите на саята зависят от сезона, повода и мястото. Връхната дреха на жените има везбена украса, съсредоточена основно по нейния край или на пазвата. Най-разпространението материи спрямо различните сезони са памук и вълна. Използва се предимно белият, червенията, синият и тъмнозеленият цвят.

Саята се препасва с червен вълнен пояс и една дълга тясна престилка. Носенето само на една престилка е характерно за Пиринския район. Женската визия се завършва с прибрана сплетена коса, покрита с красиво и богато украсена кърпа в различни цветове.

Народните носии в Пиринската област подхожда идеално на нейния фолклор. Те са вдъхновени от колорита на населението, който се изразява в цветните и богато украсени дрехи.

Пиринска фолклорна област носия

Пиринска фолклорна област: Народна музика

Както при носиите, така и при българска народна музика се наблюдават големи различния с отделните етнографски региони. Музикалното творчество на Пиринска фолклорна област е богато и многообразно.

Спецификите, с които пиринската музика се отличава от останалите, са в типичното за областта двугласно или многогласно пеене. Характерни са „ацането“ или хълцането, тресенето на гласа, пеенето на висока мелодия, силните изненадващи провиквания и рязкото слизане на един от гласовете.

Народната музика в Пиринско е красива, вокална и описателна. Характерна е плавната мелодия. Ролите на мъжете и жените са разпредели като е прието, че жените пеят, а мъжете свирят. Срещат се изключения от това правило, тъй като в Банско, Сандански и Гоце Делчев се среща и мъжко двугласно пеене.

В музиката в Пиринската фолклорна област запазва автентичния диалект и маниер на региона, останал от старите песни. Музикалният фолклор е толкова разнообразен, благодарение на множеството преселвания и миграции в миналото.

Пиринска фолклорна област: Народни песни

Пиринската фолклорна област се отличава с пъстри народни песни и атрактивно пеене. Характерно за песните е дву- и многогласието, както и резките извивки, дори в бавните музикални произведения.

Многогласното пеене се изразява в това, че първият глас започва песента. Вторият глас е равен („исо“), може да бъде изпълняван от един или няколко изпълнителя. Макар и двугласно, пеенето в Пиринско е чисто и ясно разбираемо. Предимно песните са без размер, затова може са се наблюдава явлението първият глас да слезе под втория.

Народните пирински песни са основно хороводни, юнашки и седенкарски. Често срещани са сватбарските, трапезните и обредните – лазарски, гергьовденски, коледарски музикални произведения. Характерни за Пиринска етнографска област са и мъжките двугласни песни с исторически или революционен сюжет.

Едни от най-известните пирински песни са:

  • „Македонско девойче“
  • „Лиляно моме, Лиляно“
  • „Море пиле, славей пиле“
  • „Зашумете мури от Пирина“
  • „Лудо младо сън засънило“
  • „Жельо войвода“
  • „Йовано Йованке“
  • „Катерино моме“
  • „Назад назад моме Калино“

Пиринска фолклорна област: Народни танци

Народните танци в Пиринско са изключително разнообразни, пъстри и многолики. Те са повлияни от съседните държави и етнографски области и са специфични за всеки подрегион. Прието е, че всяко хоро има специална песен, на която се играе.

Хората представляват богата смесица от различни движения, съчетани със силна емоция, характерна народна музика и множество подвиквания. Народните танци в тази област са сложни, динамични и колоритни, но същевременно с това са изчистени и умерени.

Характерни за региона са смесените хора, на които заедно се хващат мъже и жени. Едновременно с това, обаче, има танци, които са изцяло женски и изцяло мъжки. Специфичното за женските е, че те са умерено бързи, нежни и гальовни. Те се играят на песен, а момите стъпват леко и грациозно. Мъжките хора, от друга страна, са по-динамични и сложни. Те имат за цел да демонстрират мъжественост и сила. Играят се само на музикален съпровод.

При пиринските танци се забелязват всякакви форми – кръг, полукръг и редица.  Играещите често приклякват, подскачат или се превъртат. Тези изразителни движения са възможни, благодарение на по-леката носия. Танцуващите стъпват тежко и изразяват своята емоционалност в танца.

Емблематичното хоро за Пиринска фолклорна област е „Македонско хоро“, а освен него се срещат и „Джангурица“, „Малешевско“, „Лясково“, „Ширто“, „Арап“ и други.

Пиринска фолклорна област танци

Пиринска фолклорна област: Народни инструменти

Народните музикални инструменти, които придават характерното пиринско звучене на фолклорната музика в областта са тамбура, джура гайда, зурна, тъпан, тарамбука и зилове.

Тамбурата е струнен инструмент, който се изработва от дърво – най-често от явор, кестен, бряст, круша или череша. Струните са от стомана и могат да бъдат различен брой – 2, 4, 6 или 8.

Зурната е духов инструмент, познат на всички с пронизителния звук, който издава. Тя се изработва от ябълка, орех, череша или круша. Зурната като инструмент върви ръка за ръка с тъпана – неизменна част от всяко тържество в Пиринско.

Джура гайда е малка гайда, която се разпознава с характерното ясно и високо звучене. Комбинира се най-често с ударния инструмент тарамбука. Зиловете са малки метални дискове, които се поставят между палеца и показалеца на изпълнителя.

Пиринска фолклорна област: Изпълнители

Пиринската фолклорна област се гордее с много гласовите изпълнители, прочути в цяла България. Макар че е прието жените да пеят, а мъжете да свирят, днес певците са както от женски, така и от мъжки пол. За този регион са характерни мъжките певчески групи.

Едни от най-известните имена в музикалния жанр българска народна музика, които изпълняват песни от Пиринския край са Николина Чакърдъкова, Мария Чакърдъкова, Володя Стоянов, Татяна Сърбинска, Димитър Аргиров, Илия Аргиров, сестри Бисерови, Костадин Гугов, Любка Рондова, Петя и Боби Шапкови и много други.

Пиринска фолклорна област изпълнители

Пиринска фолклорна област: Традиции и обичаи

Пиринска фолклорна област е изключително богата на различни традиции и обичаи. Всички обреди в региона са динамични, колоритни и показват автентичността на българския дух. Едни от най-известните традиции, спазвани до днес, са кукерите и кукерските шествия, българската  семейна сватба и свинската сватба.

Кукерите, наричани още „бабугери“ и „чауши“, са ритуал, прославил България в света. Този автентичен български обичай датира още от дълбока Древност. Кукерските шествия могат да се определят като маскарадни игри и танци, които имат за цел да прогонят злите духове и демони и да донесат на българина здраве, берекет и благоденствие.

Ритуалът се изпълнява само от мъже, предимно млади ергени, на Нова Година. Тогава момците, облечени в специални костюми играят под звуците на зурни, тъпани и звънци. Специфичното за бабугерите е, че те трябва да са страшни, за да изгонят демоничните сили. За постигане на този страховит вид, височината им може да достигне до около 3 метра.

Кукерските костюми са пищни, уникални и великолепни. Те се изработват от тежка кожа и платове. На кръста на мъжете се слагат колани, окичени с големи рога, качулки, множество чанове и звънци, които издават познатите ни специфични звуци. Пъстротата на облеклото се допълва и от страховитите маски, които се изготвят от дърво, текстил и боя.

Кукерските шествия се наричат „Старчевата“ и са истинско празнично събитие в Пиринския край. 

Пиринската семейна сватба също е интересен обичай за този край. Автентичните сватби в Пиринско траели цяла седмица. По традиция братът на младоженеца, заедно със своите приятели канели гостите в понеделник. Сватбеното тържество обикновено се състояло в неделя. През този период се извършват множество ритуали и обреди,за здраве, плодовитост и щастие на младото семейство.

Пиринската сватба била празник за цялото село. Женитба преминавала с истински парад, със специфична народна музика, песни и танци. Всички гости и участници в тържеството се обличали в специални сватбени носии в различни цветове и богати украси със символи на бъдещия семеен живот.

Част от по-характерните сватбени ритуали за Пиринската фолклорна област е обредното измиване и пребулване на булката. Рано сутрин в бащиния ѝ дом, майката или близките приятелки на момичето сплитали косите ѝ, докато пеели тъжни песни. В къщата на момчето, отново призори, кумовете извършват ритуала „бръснене на младоженеца“. И двете традиции имали за цел да илюстрират възмъжаването на момъка и превръщането на младото момиче в жена, домакиня и майка. 

Друг задължителен ритуал е месенето на богато украсен празничен хляб. Питката се декорирала с множество плитки, картинки и символи на плодородието. Извършвало се даруване, изпращане и благославяне на младоженците. На главата им се поставяли сватбени венци от цветя.

Някой от автентичните сватбени традиции в Пиринско са запазени и се спазват и днес.

В Пиринската фолклорна област сватбите са на почит. Друг характерен ритуал, актуален през 21 век, е „свинската сватба“. Тази традиция с общи думи представлява заслужено угощение в края на годината по случай добре свършената работа през изминалите сезони. Състои се зимата, най-рано от ноември, но най-често между Коледа и Нова Година.

Свинската сватба също е едноседмично тържество, с много веселба, народни песни и танци. Започва с коленето на прасе и завършва, когато всички за заситени и животното е изядено. Ритуалът се извършва само от мъже, а стопанинът на дома, в който е празненството, има главна роля. Прието е, че гости на това събитие не се канят и всеки е добре дошъл. Обикновено идвали първо най-близките, а след това всички останали.

На трапезата по време на свинска сватба задължително трябва присъства свинско месо (от заколеното животно) – месо с ориз, пържени свински мръвки и т.н. За гостите на ритуала има изобилие от пивко червено вино и домашна туршия. 

Това са само малка част от обичаите в Пиринската фолклорна област. Всеки един от които  е истинска традиции за хората в региона, които те все още спазват и почитат.

Пиринска фолклорна област традиции и обичаи

Пиринска фолклорна област: Съвременност

Пиринският фолклор се е запазил и  се разраства и днес. Хората от етнографската област пазят и почитат музиката и обичаите на прадедите си. Празненствата в Пиринско не минават без традиционните инструменти и фолклорните хора, а песента звучи непрекъснато. Освен автентичната българска народна музика, се създава и нова, съвременна.

За запазване и популяризиране на народното творчество се организират множество фестивали и събития с фолклорна насоченост като Пирин Фолк и различни кукерски обредни шествия.

В Пиринската област по време на семейната сватба задължително се включва и фолклора – играят се много хора, пеят се песни и се изнасят представления.

Сподели:

Прочетете още

Концерт 04.02.2023 г. в Драматичен театър Кюстендил

Концерт 04.02 в Кюстендил

Любимият тандем Николина и Мария Чакъдъркови Ви канят на концерт на 04.02.2023 г. в Драматичен театър – Кюстендил.

Шопска фолклорна област

Шопска фолклорна област

Богатството на българския фолклор е повлияно от наличието на отделни етнографски области в страната. Всяка, от които се характеризира със свои собствени черти, особености и

Концерт Февруари 2023 Зала 1 на НДК

Концерт на Николина и Мария Чакърдъкови
11.02.2023г. - Зала 1 на НДК