9 любопитни факти за Нестинарството

9 Любопитни Факти За Нестинарството

Богатата история и красивия фолклор на България са запазили през вековете огромно разнообразие от традиции и обичаи, съхраняващи магията на миналото. Един ритуал, обаче, изпъква. Отличава се със своята мистика, загадъчност и величественост. Този обред се приема за истинско свидетелство за тайнствената връзка между човека и невидимия свят – света на свръхестествените сили.

Този магичен български обичай е Нестинарството!

Произход и история на Нестинарството

Нестинарството е истинска загадка, която озадачава историците и изследователите години наред. За произхода му са разпространени няколко основни теории:

  • Смята се, че Нестинарството има езически произход и служел за издигане на култ към слънцето и към огъня.
  • Според други изследователи, това е древен ритуал, датиращ до времето на Траките, които използват огнената церемония като култ към Дионис.
произход на нестинарството
  • Някои теоретици смятат, че интересната традиция навлиза в пределите на България от Гърция, в следствие на заселването на гърци в земите около Странджа.

С течение на годините, Нестинарството се обвързва тясно с християнската религия. Древният обичай се свързва с култ към светите Константин и Елена, чийто празник по източноправославния календар отбелязваме на 21-ви май.

Подготовка за обичая

Както за много други фолклорни обичаи, като Лазаровден и Цветница, при Нестинарството също има специална подготовка, през която трябва да преминат всички Нестинари – участниците в обредния танц.

Подготовката по своему е истински празник. В отредения ден и час, всички нестинари и нестинарки в селото се събират, за да посетят главния нестинар на групата. Всеки от тях носи  дар – вино или ракия, баница, печена кокошка или друг вид рядко срещана храна. Главният нестинар също трябва да посрещне гостите с дарове, най-често се замесва хляб с квас и се готвят различни гозби.

След като всички се съберат, групата тръгва към параклиса, където се провежда основната част от подготовката. Главният нестинар, независимо дали е мъж, или жена, влиза в ролята на свещеник. Подготовката в параклиса започва с прекадяване на помещението, иконите на св. Константин и Елена и нестинарите. Ритуалът приключва като всеки присъстваш целуне ръката на „свещеника“ и така получава духовната сила от Св. Константин.

След като приключи в всички обреди в параклиса, нестинарската група се връща с дома на главния сред тях, за да се почерпят и обсъдят подробностите около празничния ден и провеждането на ритуала.

Нестинарство подготовка

Нестинарство – провеждане на ритуала

Нестинарството е фолклорен обичай, провеждащ се на 21-ви май, християнския празник на Св. Константин и Елена. По традиция на този ден се провеждат различни ритуали, следващи строго определен ред.

Празникът започва със събирането на нестинарската група и посещението на храма в селото, където след провеждането на литургия. Избират се три момичета-нестинарки, чиято задача е да вземат трите икони на светците и ги отнесат към оброчището свещеното място, определено за провеждане на ритуала. Там момите „предрешават“ иконите, като ги покриват с кърпи и ги закичват с цветя.

В програмата на нестинарите следва провеждането на литийно шествие, в което се включва цялото село. Шествието се насочва до аязмото на селото – воден басейн, намиращ се в близост до християнски храм. По време на „парада“ трите нестинарки носят поверените им икони с дясната си ръка, подпрени на рамото, без да докосват кожата им. Това се постига чрез „обличането“ на изображенията на светците в червен плат.

На извора, иконите се подреждат по определен начин и се измиват във водата, за да се освети извора. Всички присъстващи палят свещ. Според народните вярвания, водата в този ден е най-лековита и хората могат спокойно да пият от нея.

Нестинарство - огнен танц

На площада на селото цял ден се поддържа голям огън. На свечеряване се разстила жаравата, през която трябва да преминат нестинарите. Участниците с по-голям опит изпълняват ритуала първи.

Нестинарите обикалят огнището 3 пъти преди да навлязат в нагорещената жарава. По време на огнения танц, нестинарите преминават жарта под формата на кръст. След мъжете, в огнения танц се включват и жените. Нестинарките носят иконите на св. Константин и Елена и издават силни викове.

Нестинарските обреди събират цялото село. Обикновено се чува българска народна музика, мелодията на най-характерните фолклорни инструменти за България – тъпан и гайда. Задължителна част от нестинарските ритуали са и народните танци. Най-често се изпълнява т.нар. Костадиновско хоро.

Символика

Нестинарството притежава огромна мистична сила и символика. Обичаят се тълкува като символ на:

  • почит към християнските светци Константин и Елена.
  • свързването с природата.

Фолклорните вярвания на българите се свързват с това, че в нестинарите се вселява духа на св. Константин. Именно затова се смята, че участниците в ритуала прекрачват границата на физическия свят и се свързват с мистични сили. 

Нестинарство символика

Магията на Нестинарството се допълва от факта, че нестинарите изпадат в особени състояния без болка.  Според стари български традиции те могат да предсказват бъдещи събития.

Нестинарството е ритуал, предназначен за постигане на психическо и физическо равновесие, както и духовно пречистване. Ходенето по нагорещената жар е истинското свидетелство за предаността на нестинарите към светците и тяхната способност да надминат ограниченията на физическия свят.

Любопитни факти за Нестинарството

Около Нестинарството има магия и мистична сила, която прави обичая истинска загадка, с множество причудливи, интересни и любопитни факти.

  1. Нестинарството навлиза в пределите на България от съседна Гърция.
  2. Отбелязва се само в Югоизточна България, в Странджа, специфично в селата Българи, Кости и Богомилово.
  3. Освен в нашата родина, огнени танци от този вид се откриват на много места по света  Африка, Алжир, Мароко, Сибир, Китай, Япония, Италия, Мала Азия и дори някои малки острови в Тихия Океан.
  4. Думата „нестинар“ произлиза гръцки език. Съставена е от думите „анасто“, което означава възкръснал и „хестия“ – гръцката дума за огън.
  5. Нестинарите ходят боси по горещата жар, но ходилата им не се откриват никакви следи от изгаряне. Този уникален феномен се обяснява с „прихващането“, т.е. откъсването от околния физически свят, навлизането в света на свръхестественото. В следствие нестинарите променят възприятието си за болка.
  6. За първи път обичаят Нестинарство се документира от Петко Славейков през 1862г.
  7. Към средата на 20век в България постепенно ритуалът изчезва, като през 1955г. в страната има само една останала нестинарка.
  8. След краткото прекъсване, Нестинарството започва да се практикува отново през 1990г.
  9. През 2009г. огненият танц Нестинарство е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство „Живи човешки съкровища – България“.

Нестинарството носи със себе си вековна история, митология и фолклорни вярвания. Магичният огнен танц привлича и интригува не само участниците, но и зрителите, които се любуват на тайнствеността, която се излъчват от обичая.

Именно хилядите чувства, които предизвиква Нестинарството, са причината този мистичен ритуал да се съхрани през вековете, за да достигне до наши дни и да се запази за бъдещите поколения.  

Сподели:

Прочетете още

Цветница – традиции и обичаи за празника

Цветница – традиции и обичаи за празника

Наближава един от най-големите християнски празници, който отбелязваме един ден след Лазаровден. Цветница се празнува в православната, католическата и протестантската църква винаги в неделя, една

Лазаровден – История, Обичаи, Песни

Лазаровден – История, Обичаи, Песни

Всяка година, точно 8 дни преди най-тежкия празник в християнския календар – Великден, отбелязваме Лазаровден. Красива традиция, която притежава богата символика, множество обреди, специфични песни,