България е страна с огромно богатство, що се отнася до фолклора. Народното творчество съхранява родните традиции и националната ни идентичност, предавайки ги от поколение на поколение. Всяко кътче на красивата ни родина пази редица уникални обичаи и ритуали, някои от които остават запазени и до днес.
Сурва
Сурва е един от най-старите и разпознаваеми български обичаи, запазени до днес. Разпространен е в цяла България, но се смята, че произлиза от Тракийска фолклорна област.
В същността си Сурва, или още познат като Кукерски игри, е мъжки ритуал, който служи за прогонване на злите духове и демони по земята. Специфичното е, че всички участници са преоблечени в специални костюми, изработени от кожи, носят страшни маски и шумни звънци. Ергените танцува под звуците на разпознаваема музика и често изпълняват различни постановки, напр. фолклорна сватба.
Сурва се провежда на различни дати в различните фолклорни области на България, напр. Нова Година, Сирни Заговезни и на 13-14 Януари в Перник.
Обичаи на Сирни Заговезни
Сирни Заговезни, наричан още Сирница е важен празник в религиозния календар на българите. Отбелязва се всяка година, винаги в неделя, точно 49 дни преди Великден. Характеризира се с провеждане на различни обреди, които също се свързват с прогонването на злите духове.
Първият обичай по време на Сирни Заговезни е търсенето на прошка. През деня младите отиват на гости у родителите си, братя, сестри и дори кумовете, търсейки прошка за действията си през изминалата година. Обикновено се разменят репликите „Прощавайте!“ и „Господ да прощава, простен да си!“.
Вечерта на празника семействата се събират около трапезата, за която се подготвят специални ястия, включително баница със сирене, риба, яйца, мляко и халва.
По време на вечеря, се изпълнява и вторият специфичен ритуал, т.нар. „хацкане“ или „хамкане“ – детска игра тип състезание, в която най-възрастната жена завързва халва или яйце на червен конец. Тя започва да прехвърля храната между децата, а тяхната задача е да хванат „примамката“.
Пейкуване
Пейкуване с специфична традиция, разпространена в района около Тетевен. Изпълнява се всяка вечер от Сирни Заговезни до Лазаровден. В този период най-възрастната жена в селото рисува кръст на голяма каменна плоча. Мястото се украсява с цветя, основно кукуряк и чемшир. Всяка вечер на тази плоча се събират хора и танцуват различни хорà и ръченица под съпровода на различна народна музика.
Целта на обичаят Пейкуване е да „измоли“ благоприятни метеорологични условия и плодородие след Лазаровден.
Завързване на мартенички
Една от най-известните традиции в българския фолклор е посрещането на Баба Марта и завързването на мартенички. Отбелязва се ежегодно на 1-ви март, когато всички българи се закичват с мартеници – обредна украса или накит от преплетени червен и бял външен конец.
Мартеничката има силна символика, белият цвят носи радост и чистота, докато червеният се свързва с жизнеността и енергията. Приема се като символ на здраве, благоденствие и защита. Носи се през целия месец Март или докато човек не срещне щъркел, лястовичка или цъфнало дръвче.
Лазаруване
Сред най-старите запазени обичай е Лазаруването – момински ритуал, който се изпилява на Лазаровден, символизирайки преминаването от моминство към готовност за женитба. Смятало се, че мома, която не е била Лазарка, не могла да се омъжи.
Рано сутрин на църковния празник Лазаровден, всички момичета се събират в дома на предводителката си, където се пременят в обредни народни носии – като булки. През деня лазарките танцуват хорà и пеят народни песни, обикаляйки селото, за да благословят стопаните на всеки дом. В знак на благодарност те ги даряват с различни дарове – основно бели яйца.
По традиция на този ден лазарките берат цветя и се подготвят за обредите, които трябва да изпълнят на следващия ден – Цветница.
Кумичене
На Цветница, последната неделя преди Великден, всички Лазарки изпълняват ритуала Кумичене. Момичетата се събират рано сутринта и се запътват към най-близкия извор, носейки със себе си букет от цветя, цветен венец или обреден хляб, наречен „кукла“.
На реката се подреждат една до друга и пускат своите предмети във водата. Според фолклорните предания, момичето, чийто символ изпревари останалите, бива провъзгласяване за „кума“ или „кумица“ на лазарките. Тя се радва в особено почитание от страна на останалите през целия ден.
Интересна част от обичаите е, че лазарките спират да говорят с кумицата от провъзгласяването ѝ чак до третия ден на Великден.
Нестинарство
Несъмнено най-мистичният български обичай запазен до днес е Нестинаството. В автентичният му вид може да се види само в с. Българи в Странджанска фолклорна област.
Нестинарството е изключително интересен обичай, по време на който участниците, наречени Нестинари, танцуват боси по гореща жерава, носейки образите на Св. Константин и Елена. По традиция обичаят се изпълнява вечерта на християнския празник, почитащ паметта на Св. Константин и Елена (21-ви май). Смята се, че обредът има пречистваща сила.
Нестинарството е една от малкото фолклорни традиции, защитени от ЮНЕСКО. Включена е в Списъка с шедьоврите на нематериалното културно наследство.
Празник на розата
Сравнително нова традиция в българския фолклор е организирането на Празник на розата в чест на световноизвестната българска маслодайна роза, нейната красота и благоухание.
Празникът на розата се организира от 1903г. основно в гр. Казанлък. Среща се и в градовете Карлово, Гурково, Павел баня и Стрелча. По време на честванията се организира розобер и розоварене. Задължително има песни, танци и забавления.
Русалска неделя
Русалката неделя е календарната седмица, която започва след църковния празника Педесетница, 50-тият ден след Великден. Според народните вярвания през тези седем дни по земята бродят Русалии – нечисти същества, подобни на самодивите.
Затова рано сутрин в първия ден от Русалската седмица, най-възрастната жена от дома излиза да набере пелин (вид растение), с което закичва дома и децата. Прието е, че през цялата седмица всички трябва да носят пелин или чесън в дрехите си, за да се предпазят от уроки и да останат здрави.
Тъй като се вярвало, че Русалии се разхождат свободно, хората следвали строги забрани, например:
- В полето никой не трябва да ходи сам;
- Не трябва да се сяда на кръстопът, на слог или на самодивска пътека.
Еньова буля
Обичаят Еньова буля се провежда на религиозния празник Еньовден (21-ви юни). Според народните вярвания това е най-магичният ден от годината, в който билките са най-лековити.
Ритуалът се изпълнява само от момичета, едно от които трябва да бъде на възраст около 5 – 6 години. Всички моми рано сутрин се събират в дома на една от тях, където започват приготовленията – малкото момиче бива пременено като булка и забулено с червено було. Именно то нарича Еньова буля. Участничките в обичая пеят специални обредни песни, танцуват и обикалят къщите в селото.
Вечерта отново се събират заедно и в котле с овес поставят по едно цвете. Съдът се покрива с червена престилка и се оставя да престои цяла нощ под открито небе. На следващия ден, Еньовата буля започва да изважда едно по едно цветята, докато останалите момичета пеят и наричат какъв ще бъде жениха на съответната девойка.
Пеперуда
Пеперуда е момински обичай, чиято цел е да донесе дъжд. Изпълнява се през летните месеци, по време на т.нар. петровски месец, когато обикновено настъпва засушаване.
По традиция в ритуалите участват млади момичета на възраст около 12-13 години и едно по-малко момиче, което задължително трябва да бъде девица. Момите са облечени само в бели ризи, а Пеперудата (най-малката девойка) трябва да бъде боса и накичена с цветя и зеленина.
Участничките в обичая обикалят къщите в селото, пеейки народни песни и наричайки за дъжд и плодородие. В замяна получават дарове – боб, брашно, мас и др. Ритуалите приключват на реката, където момите хвърлят зеленина и части от накитите на Пеперудата.
Вечерта те се събират на празнична трапеза с различни ястия, приготвени от получените дарове.
Полязване
Интересен обичай, който се спазва и днес, но чието име може да звучи непознато е Полязване или Булезене. Изпълнява се на Игнажден, религиозен празник, познат в миналото и като Полазник (от където идва и името на традицията).
Според народните вярвания, какъвто е първият гост в дома на Игнажден, такава ще бъде и идната година. Затова в миналото и днес хората канят специални гости на празника.
По обичай, когато гостенинът пристигне в дома, той трябва да извърши различни символни ритуали за плодородие на земята и добитъка. В знак на благодарност домакините правят богата и пищна празнична трапеза.
Ако следващата година е плодородна, тогава стоманите на дома отново могат отново да поканят същия човек на гости следващия Игнажден.
Коледуване
Една от най-разпознаваемите и популярни традиции в България е Коледуването. Това е коледна традиция и се изпълнява ежегодно на Рождество Христово, вечерта на Бъдни вечер срещу Коледа, тъй като се вярвало, че в тази нощ се появяват зли духове и таласъми.
Коледуването е мъжки обичай, който има за цел да прогони всички демони и да провъзгласи новината за Рождеството на Христос. Ергените се събират, обикалят по домовете на хората и пеят песни за здраве, берекет и благоденствие. В замяна стопаните на домовете ги даряват с кравайчета и други продукти като месо, сланина, боб, мед и брашно.
Фолклорните традиции ни свързват с миналото, напомнят за нашите корени и обединяват българския народ. Поддържането на обичаите живи помага да предадем народните ценностите и мъдрост на следващите поколения.
В свят, който се променя толкова бързо, е важно да съхраним и честваме нашите уникални фолклорни традиции и обреди, за да запазим националната ни идентичност и културно наследство.
Затова нека заедно разказваме и почитаме българските традиции, за да запазим нашият фолклор жив и пъстър!
