Еньовден се счита за магичният празник на лятото, в който билките говорят, водата помни, а слънцето дарява сила и живот. Отбелязва се на 24 юни – деня, когато според народните вярвания слънцето достига своя „връх“, обръща се и тръгва назад, а природата започва бавно да се приготвя за зимата.
Празникът съвпада с рождеството на Св. Йоан Кръстител, което в българската народна традиция се преплита с древни езически вярвания, посветени на слънцето, водата, билките и плодородието.
Символика
Символиката на Еньовден е дълбока. Вярва се, че в този ден природата разкрива своите тайни. Слънцето „трепти“ при изгрев, билките придобиват необикновена сила, водите лекуват и всеки обичай цели да ни предпази от болести, да ни донесе здраве, щастие и любов.
Венци от билки
Подготовката за обичаите на Еньовден започва в нощта преди празника. Според вярванията, точно тогава билките се изпълват с магическа сила, дадена им от звездите, росата и притихналата земя. Хората вярват, че до изгрев слънце лечебната им сила е в своя пик, а с първия слънчев лъч тя започва да отслабва. За да не уплашат тревите и да не нарушат свещения момент на събиране, по традиция жените и момите излизат боси мълчешком още по тъмно, преди първите проблясъци на зората.
Всяка жена знае кои треви да търси, според нуждите на дома и семейството си. Според обичая на Еньовден се събират 77 и половина различни билки като всяка е с конкретна сила и предназначение. “Половинката” е за болестта, която няма име, тази, която единствено природата разпознава и лекува. Сред най-често събираните треви са:
- Жълт кантарион
- Вратига
- Комунига
- Бял равнец
- Риган
- Лайка
- Мащерка
- Здравец
- Босилек
След събирането на билките, от тях се плетат венци, които пазят от зли очи болести, нещастие и служат за защита, благословия и лечение. Венците се поставят на портата, икони, в обора, над люлката на дете или леглото на болен човек.
По традиция на Еньовден от набраните билки също се прави и Еньовската китка. Тя играе специална роля при гадаенето. Момите преминават през голям венец, окачен на високо, с цел ритуално се пречистват. В някои краища на България се гледа през венец към изгрева – ако слънцето се види ясно през него, се вярва, че годината ще е здрава, а момата ще се омъжи.
Част от венците се сушат и се пазят през цялата година за ползване в лечебни отвари или като защита при природни бедствия, докато друга част се изгарят или оставят в реката, за да отнесат със себе си лошотията.
Еньова буля
„Еньова буля“ е един от най-живописните и магични обичаи на Еньовден, запазени до днес. Той събира в себе си дълбока символика за женската чистота, природното възраждане и копнежа за плодородие.
Ритуалът започва още в ранни зори, когато всички моми от селото се събират в „честита“ къща, т.е. съпрузите са в първи брак, здрави и с живи деца. Там са избира Еньовата буля, малко момиченце между 3 и 5 години.
Какво се прави? Девойките го обличат тържествено с дълга женска риза с широки ръкави и червена връхна дреха, наречена „кават“. Главата на Еньовата буля се украсява със сребърна пара, венец от еньовче и други ароматни билки, набрани в нощта срещу празника. Лицето ѝ се забулва с червено було, а в ръцете ѝ поставят стръкчета зеленина. Момичето е босо и не трябва да докосва земята.
След това една от момите я вдига на раменете си и така започва обредното шествие на цялото землище (дворове, ниви, кладенци, градини, чешми). През цялото време се пеят специални еньовски песни за здраве, плодородие и щастие. Еньовата буля размахва зелените стръкове, а хората даряват момите с брашно, плодове и дребни пари – приноси за плодородието през годината.
Накрая, за символично пречистване и приключване на ритуала, всички момичета умиват лицето на Еньовата буля с мълчаната вода, обличат я в чисти дреши и я връщат на майка ѝ, като че ли е преминала през свещено пътешествие от дете към символ на надеждата и продължението на живота.
Произход на обичая: Легендата за Еньо и Стана
За легендата за Еньо и Стана, част от богатия български фолклор, се вярва, че разказва за произхода на обичая „Еньова буля“.
- „Някога, в красиво българско село, съдбата събрала двама млади – Еньо и Стана. Любовта между тях била чиста, тиха и дълбока. Сутрин се събуждали с мисълта един за друг, вечер заспивали с името на любимия на уста. А през деня се гледали отдалече и въздишали с надежда и копнеж. Бащата на Стана бил горделив и непреклонен човек. Не зачитал желанията на дъщеря си и решил, че тя трябва да бъде омъжена „както подобава“ за богат и именит мъж. Един ден се прибрал у дома с вестта, че вече е уредил сватбата. Молбите и сълзите на Стана не го разколебали. И ето, настъпил денят. Сватбари от съседното село пристигнали, за да отведат момичето. Сърцето ѝ било свито, но безропотно поела с тях към непознатата си съдба. Когато стигнали до бурните води на река Тунджа, Стана внезапно спряла. Свалила булото си и се хвърлила в реката. Предпочела вечността пред живот без любов. Водата я погълнала и никога не я върнала. Когато Еньо научил, болката го пречупила. Силен и здрав като камък мъж, легнал и никога повече не станал. Девет години лежал неподвижно, а около него всичко запустяло. Къщата се рушала, нивите буренясвали, кладенецът пресъхнал, добитъкът измрял. Земята сякаш споделяла неговата мъка, дъжд не капвал, животът се оттеглил. В началото на десетата година сестрата на Еньо, обезверена от безутешната му тъга, се опитала да възкреси поне част от душата му. Взела недотъканото платно от стана, завързала точилка на кръст, повила я с детски повой, облякла я с женски дрехи и ѝ сложила булчинско було. Направила кукла - „Стана“, и я занесла при брат си. „Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш - твоята Стана е дошла, булка да ти стане!“ - прошепнала тя. И в този миг Еньо отворил очи. Усмихнал се. Видял своята Стана и издъхнал щастлив. Тогава небето се отворило, силен дъжд се излял, напоил треви, гори и ниви. Природата се събудила, зеленина обгърнала земята като след дълъг, мрачен сън. “
И оттогава, по стара традиция, момите правят Еньова буля в памет на любовта, на жертвата и на надеждата. Пеят се песни за берекет и любов, гадае се кой момък ще се падне на коя мома, а празникът продължава с радост и веселие, за да напомни, че любовта винаги оставя след себе си живот.
Мълчана вода
За обичая „Мълчана вода“ в нощта преди Еньовден, три моми тръгват да налеят вода, всяка от различен кладенец или извор. През цялото време не продумват и дума, защото според преданията, ако тишината бъде нарушена, магията на водата изчезва.
В тази тайнствена вода се пускат китки и лични предмети (най-често пръстени), вързани с цветни конци. Всяка мома оставя нещо свое като знак, че ще научи нещо за съдбата си.
През нощта менчето с мълчаната вода се оставя под трендафил, за да бъде „видяна и осветена от звездите“. На сутринта започва ритуалното гадаене – Еньовата буля вади една по една китките, а момите напяват с наричания коя какъв момък ще срещне, коя ще се омъжи, коя ще е щастлива и плодородна.
Смята се, че първата изплувала китка носи щастие и цветът на водата и цветята също предвещават добро или лошо. Най-силна обаче остава вярата, вплетена във всяка дума, песен и листенце.
Според традицията мълчаната вода не се изхвърля, а се съхранява през цялата година. Използва се при болест, раждане, страх, пречистване или когато в дома има нужда от закрила, защото е наситена с обредна сила, със святостта на тишината и с надежда.
Други интересни обичаи и традиции на Еньовден
Гадаене по сянка
В българската култура съществува вярване за гадаене по сянка. След изгрев на Еньовден, когато слънцето е най-силно, хората застават с гръб към него и наблюдават сянката си.
- Ако тя е ясна и цяла - годината ще бъде здрава и успешна.
- Ако е неясна или липсва - предвещава болест или трудности.
Този ритуал е прост, но силно символичен, тъй като показва връзката между човека и природата, между видимото и невидимото.
Обиране на росата
Друг много популярен обичай сутринта на Еньовден е „Обирането на росата“. Вярва се, че росата в този ден е лековита, затова хората излизат боси в росната трева. Жените обикалят нивите с престилки, събират роса, изцеждат я и я пазят за лечение. Децата се търкалят по мократа трева, за да са здрави и весели.
Според народните предания ако се измиеш с росата на Еньовден, лицето ти ще сияе, а тялото ще бъде защитено от болести.
Пророчески сънища
Българите вярвали, че нощта срещу Еньовден е мистична. Сънищата в тази нощ се смятали за пророчески, отразяващи най-тайните желания, страхове и надежди.
В нощта преди празника младите моми поставяли под възглавницата си китка от седем билки с целта насън да видят бъдещия си съпруг. В някои фолклорни области на България вместо билки се слага огледало, гребен или пръстен.
Забрана за жътва
Според народните вярвания Еньовден е “хаталия”, „аталия“ – ден на лош късмет и Свети Еньо може да порази с гръм нивите на онзи, който не спазва почитта си към него и реши да работи на празника.
Обичаите и традициите на Еньовден днес
Макар и в по-ограничен вид, обичаите на Еньовден все още се пазят в някои региони на България – особено в Родопите, Странджа, Тракия и Северняшката фолклорна област. В някои села се правят възстановки на ритуала с Еньовата буля, събират се билки и се организират фолклорни събори.
Все повече млади хора и съвременни лечители се връщат към билкарството и фолклорните предания, свързани с празника.
Еньовден е празник, който ни напомня, че всичко в света е преплетено – тревите и водата, слънцето и звездите, любовта и болката, животът и надеждата. В множеството ритуали, обичаи и традиции нашите предци за запазили и предали до днес древната мъдрост, че природата притежава магичната сила да лекува и помни.
