Шопска фолклорна област

Шопска фолклорна област

Богатството на българския фолклор е повлияно от наличието на отделни етнографски области в страната. Всяка, от които се характеризира със свои собствени черти, особености и народно творчество.

Етнографските райони на България са – Пиринска, Тракийска, Шопска, Северняшка,  Добруджанска и Родопска фолклорна област

Шопска фолклорна област

Шопска фолклорна област е етнографски район в Средна Западна България. Границите ú се разпростират до Сърбия на запад, Рила и Осоговската планина на изток, Стара планина на север и р. Искър на юг. достига до Пиринската, Северняшката и Тракийска фолклорна област

Областта обхваща регионите на Софийско, Пернишко, Радомирско, Самоковско, Свогенско, Сливнишко, Кюстендилско, Трънско и Брезнишко. По-големите административни градове тук са София, Перник и Кюстендил.

Прозвището на областта идва от наименованието на населението ú, наричани с причудливото име „шопи“. Произходът на тази етническа група все още остава неясен. Засега те са смятани за потомци на печенеги, траки, славяни и прабългари. 

През годините редица учени са дали своят принос и мнение относно корените и названието на хората от шопския край, но без достигане до общо становище по темата.

Независимо от това, Шопската етнографска област, наричана още „Шоплук“, има особено важна роля в оформянето на български фолклор.

Шопска фолклорна област разположение

Шопска фолклорна област: Народна носия

Както във всеки друг етнографски район, така и при шопите има характерно фолклорно облекло. Народната носия в Шоплука се отличава най-вече с това, че е лека и удобна, позволяваща свободни и пъргави движения.

Мъжката народна носия, както в Пиринска фолклорна област, така и тук, се характеризира основно с белодрешно облекло. В Кюстендилско, Самоковско и Ихтиманско се среща и чернодрешни премени. Фолклорният костюм на шопа се състои от дълъг елек, риза тип туника, тесен панталон, задължително стегнат пояс и висок калпак.

Мъжката риза е основно бяла на цвят. Изработена е от памучен плат и е красиво декорирана около врата. Елекът отново е дълъг и украсен с гайтани. Среща се в черен и син цвят. Целта му е да придаде мъжествено излъчване и височина на този, който я носи.

Панталонът е по-тесен, отколкото в другите фолклорни области. Нарича се „беневрек“ и е изработен от вълна. Украсен е с бял или черен гайтан и различни орнаменти, съсредоточени към края на крачола.

В мъжката носия задължително присъстват стегнат вълнен пояс в черен или червен цвят, както и висок калпак. Различният цвят пояс се свързва с приложението на облеклото, напр. червеният се използвал основно за сватби.

Носиите на шопите са създадени, така че да не изразяват видно положението и възрастта на мъжа. Основните разлики между по-младите и по-старите членове на обществото се откривали в начина на носене, декорацията и пояса.

Женската носия в Шопската фолклорна област е Сукманена. Тя се среща в цяла България, например в Северняшката фолклорна област, но притежава своите характерни особености в този край. При шопите народното облекло на момите е пъстро, пищно украсено и декорирано.

Съставните части на фолклорния костюм при жените са вълнен сукман, дълга памучна риза в бял цвят, вълнен пояс и прочутите за страната ни пафти.

Вълненият сукман се среща основно в два цвята – черно и синьо. Украсен е с черни или бели гайтани и нашити пайети. Декорацията е съсредоточена основно около пазвата на момичето и в края на полата.

Бяла памучна риза има дълги ръкави, които се разширяват надолу. По тях са избродирани красиви народни шевици. Поясът, в черен или син цвят, също е украсен с бели или черни гайтани. На талията си момите от Шоплука поставят богато украсени метални накити – пафти. 

Женската народна носия, за разлика от мъжката, показва положението на жената в обществото и семейството. По формата на дрехата, начина на носене, орнаментите и най-вече прическата и забрадката се разбира възрастта на момата, дали е майка, снаха и т.н.

Красивите, пищни и ярки народни носии в Шопската фолклорна област са резултат от влиянието на редица фактори като специфичното географско разположение на региона и смесването на различни култури в него.

Фолклорното облекло на шопите имало огромно значение за изпълнението на обредите, обичаите и традициите в областта.

Шопска фолклорна област носия

Шопска фолклорна област: Народна музика

Шопската фолклорна област прославя родната българска народна музика в целия свят. Етнографският регион притежава единствен по рода си музикален фолклор.

Народната музика в Шоплука има автентично и много емоционално звучене. Тя е рязка, открита и на моменти дори остра, наподобяваща темперамента и нрава на шопите. Разпространено звучене в областта е насичането на тона и тресенето на гласа. 

Характерно за музикалния фолклор и в тази област е двугласното и многогласното пеене. По-рядко се среща и едногласно пеене. Разликата в Шопския регион се крие в начина на изпълнение. Особено популярно сред шопите е вторият глас да изпревари първия.

В Шоплука се среща и феноменалното тригласно пеене. Съсредоточено е в с. Бистрица, където се намират прочутите „Бистришки баби“. Друго популярно музикално явление в етнографския регион е пеенето в стил провеждане на диалог между певците. Този ефект се получава чрез предаване на мелодията между групите изпълнители с леко застъпване (отпяване) помежду си.

За шопската фолклорна област запазването на неподправеното звучене на народното музикално творчество е от изключително значение.

Шопска фолклорна област: Народни песни

Шопската фолклорна област се отличава с изключителна емоционалност и буен нрав, които се изразяват особено и в музикалното творчество.

Народните песни, характерни са региона, са гласовити и емблематични. Те са игриви, закачливи и хумористични. Звученето на шопите е автентично, разнообразно и много атрактивно.

Характерно за шопските песни е многогласното пеене и накъсванията на мелодията. Именно тези две особености придават острото звучене на музикалните произведения. Изпълнителите винаги са жени. Най-емблематично за етнографския регион е тригласното пеене.

При шопите, обаче, най-разпространено е двугласното пеене.  Първият глас е изпълняван от една певица, а вторият – от две или повече. Задачата на първите изпълнителки е да издигнат песента. Те извикват, рукат и окат. Гласът на вторите певици е познат като „исо“, защото той влачи мелодията със себе си.

Песните, изпълнявани на един глас, се различават с това, че са по-свободни, волни и кратки, от многогласните. В шопската област се откриват примери за музикални произведения във всеки музикален жанр.

Разпространени са основно хороводните, седенкарските, жетварските и юнашките песни, със сюжет, създаден около народните предания за Крали Марко. Освен това се срещат и обредни, сватбени, трудови и трапезни песни.

Известни народни песни от Шопската фолклорна област са:

  • „Дилмано Дилберо“
  • „Ой шопе шопе“
  • „Заспала Стана“
  • „Момиче тънко“
  • „Мома иде от горица“
  • „Ой Недо, Недо“
  • „Мало село“
  • „Море, рано рани Дена“
  • „Чичовите коне“
  • „Има нема“

Шопска фолклорна област: Народни танци

Темпераментът на шопите се изразява и в народните танци в този край. Хората следват нестихващия ритъм на фолклорната музика. Те са изключително буйни, динамични и емоционални.

Шопските танци са пъргави, закачливи и изпълнени с много сложни, разнообразни и бързо сменящи движения. Хората могат да акцентират или върху земята със стъпки, съсредоточени надолу, или да изместват фокуса към небето чрез подскачане и отделяне от земната повърхност.

Характерни за шопските народни танци са пружинирането, треперенето и натрисането, особено в зоната на раменете. Често танцуващите играят хванати за пояса, приведени напред и леко приклекнали. В зависимост от музикалния съпровод, могат да се срещнат хора с малки, ситни или широки и високи стъпки.

Хората в Шоплука се играят смесено. Хванати заедно танцуват и мъже, и жени. Силният емоционален заряд на танците се предава и към публиката. Това се изразява обикновено със силни и енергични провиквания и култовата фраза „Дръж се земьо, шоп те гази!“.

Най-емблематичните народни танци от Шопската фолклорна област са „Граовско хоро“, „Ситно шопско хоро“, „Копаница“, „Шопска ръченица“, „Петрунино хоро“, „Касапско хоро“, „Дилмано“ и много други.

Шопска фолклорна музика народни танци

Шопска фолклорна област: Народни инструменти

Характерни музикални инструменти за Шопската фолклорна област са гъдулка, гайда, дудук, двоянка, бръмбазък и цафара. По-рядко срещани в района са тамбура, кавал и тъпан.

Задължителен елемент от шопската фолклорна музика е гъдулката. Този струнен лъков инструмент се изработва изцяло от едно издълбано парче дърво. Лъкът е от пръчка, а струните от конски косми. Среща се с три или четири на брой струни.

Типичната за българския фолклор гайда присъства и в този етнографски регион. Тук най-често се среща разновидността „джура“ – най-високата и пронизваща гайда.  Задължителна част музиката на Шоплука е цафара, или още позната като овчарска свирка.

За инструментите в шопската фолклорна област е важно високото и отчетливо звучене, което се връзва идеално с многогласното пеене в региона.

Шопска фолклорна област: Традиции и обичаи

В старите фолклорни обичаи се крият корените на българщината и борбения дух на нашите предци. В шопската етнографска област има много и разнообразни древни традиции, някои, от които се спазват и до днес.

Сурваскаре е стар български обичаи, които се изразява в маскарадни танци. В шопската област този ритуал се изпълнява около Нова година, а участниците са само мъже. Наричани още „Сурваскари“ или „Кукери“.

По традиция сурваскарите носят със себе си познатите ни днес сурвачки и посещават всеки дом. Младите мъже пожелават на всички в него (хората, животните и дори на къщата, хамбара и обора) здраве, благополучие и изобилие през новата година. В замяна на доброто дело, момците получават различни дарове – плодове, вино, мляко и т.н.

Днес, на места този ритуал все още се спазва, но в него участват основно малки деца, които за хубавите пожелания, получават лакомство, плодове или железни монети.

Друг шопски ритуал е обичаят Герман. Този обред е свързан с природата и се извършва от млади моми при продължителна суша. Целта му е да извика дъжда, да подсигури плодородните земи и да помоли за благосъстоянието на хората.

Традицията повелява момичетата да направят мъжка кукла, която наричат с името Герман. Задачата им е да заровят куклата в земята, заедно с красиви цветни венци, символизирайки погребение. След 14 дни куклата Герман се изравя и се хвърля в течаща вода – река.

Един от най-интересните обичай в България, изпълняван и в Шопската фолклорна област, е Заговезни. Този ритуал за здраве и прогонване на злите духове се организира през зимно-пролетния сезон, без точна дата. Празникът се извършва спрямо Великден, а за ден се избира неделята, която е 7 седмици преди Възкресение Христово.

В миналото обичаите покрай Заговезни траели цяла седмица, през която българите извършвали редица интересни и причудливи ритуали. Важно за българина (шопа) е търсенето на прошка от по-възрастните.

По традиция в седмицата на Заговезни – в сряда, петък и неделя се извършвало Люлка. В тези дни млади момичета се леят на люлки и пеят за здраве и плодородие през пролетта. Момчетата пък имат задачата да запалят факли, с които да прогонят демоните и злите духове.

Честванията на Заговезни приключват в неделя на празника, с паленето на голям огън. Според народните предания този огън се прескача за здраве и благоденствие. Има специален ритуал за децата, наречен хъмкане – на червен конец се връзва парче халва или сварено яйце, което се люлее в кръг над главите на децата, които от своя страна се състезават кой ще хване „наградата“.

Заговезни се среща като обичаи и в други фолклорни области. В някои части на България, включително Шопския етнографски регион и днес се палят големи огньове и се спазва тази стара българска традиция.

Шопска фолклорна област традиции сурваскаре

Шопска фолклорна област: Съвременност

Фолклорът в Шопската етнографска област е запазен и продължава да се развива и днес. В областта са създадени едни от най-известните ансамбли, певчески и танцови групи, прославили България в световен мащаб.

Малка част от тези формации са ансамбъл „Филип Кутев“, ансамбъл „Здравец“ и ансамбъл „Българе“.

В областта ежегодно се организират редица фолклорни фестивали и събори на различна тематика, като прочутите Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в гр. Перник и Фестивал на песенното и танцовото изкуство „Шопски наниз-Костинброд“ в гр. Костинброд.

Интересен феномен е интерпретирането на фолклорните музикални произведения в съвременен стил. Чрез тази техника, музикантите днес осъвременяват „старата“ и „скучна“ народна музика, за да я представят на по-младото поколение.

Сподели:

Прочетете още

Добруджанска фолклорна област

Добруджанска фолклорна област

Фолклорът на българския народ предава културата, мъдростта и съзнанието на българите и ги запазва през поколенията. Народното творчество е красиво и богато на разнообразни произведения.

Северняшка фолклорна област

Северняшка фолклорна област

Богатството на красивия български фолклор го прославя из целия свят. Това разнообразие се дължи на разделянето на България на отделни малки етнографски територии, наречени фолклорни

Тракийска фолклорна област

Българският фолклор, с огромното си разнообразие от народно творчество, музика, песни и танци, е прославил малката ни страна на световно ниво.  Това фолклорно разнообразие до

Младост Пее и Танцува

Последвайте ни в YouTube