Тракийска фолклорна област

Българският фолклор, с огромното си разнообразие от народно творчество, музика, песни и танци, е прославил малката ни страна на световно ниво. 

Това фолклорно разнообразие до голяма степен се дължи на наличието на отделни етнографски региони в страната. България разполага с общо шест самостоятелни фолклорни области – Пиринска, Родопска, Шопска, Тракийска, Добруджанска и Северняшка фолклорна област.

Тракийска фолклорна област: Разположение

Най-обширна територия, от всички, заема Тракийската фолклорна област, която обхваща историко-географският регион Тракия. Разпростира се на юг от Стара Планина чак до границата на страната с Турция. На изток стига до бреговете на Черно Море, а на запад граничи с Родопската и Шопската фолклорна област.

В региона влизат редица големи градове и административни центрове като Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Сливен, Ямбол и Бургас. В етнографската територия попадат и планините Средна Гора и Странджа.

За разположението и разпространението на Тракийската фолклорна област има различни теории. Според редица учени, тя не обхваща Странджа планина. Според други, тъй като населението там има свои особености, отнасящи се до народното творчество и музиката, се смята, че там се обособява отделен седми етнографски регион – Странджанска фолклорна област.

Друга интересна теория е липсата ясна и точно определена граница с Родопска фолклорна област. Затова много често градовете Смолян, Кърджали и Чепеларе се отнасят и към двата региона.

Тракийска фолклорна област разположение

Тракийска фолклорна област: Народна носия

Големият обхват на Тракийската фолклорна област се отразява и в разнообразието на народните облекла. Носиите в Тракия са многолики и разнородни в различните части на региона. Основно се срещат характерните за България – сукманена и чернодрешна народна носия.

Женското фолклорно облекло се състои от дълга бяла риза от памучен плат, над която се облича вълнен сукман, наречен „сая“. От връхната дреха идва и името на народната носия, позната в Пиринска фолклорна област, както и в цяла България като сукманена или още „саяна“ носия.

Сукманът в Тракийската област е разпространен основно в червен цвят и е богато декориран със специфични за региона орнаменти, гайтани и декорации (например рози и различни цветя). Базовият вариант на женската връхна дреха е без ръкави, но често се среща с къси и дори с дълги ръкави.

Над сукмана момите от Тракия слагат черна вълнена престилка, украсена с бяла бродерия и дантела по ръба. На кръста си поставят тесен пояс, придружен с разноцветна кърпа или колан с пафти.

Задължителна част от женската тракийска носия са украшенията на главата. Момичетата поставят на главите си шапки или кърпи, закичват се с цветя, венци, монети и мъниста.

Мъжката народна носия носи името „чернодрешна народна носия“. То идва от основните цветове на дрехите на мъжете. Фолклорното облекло на силния пол се състои от бял памучна риза, богато украсена с различни декорации, типични бродерии и разнообразие от цветове.

Момците са обути в тъмни (черни) вълнени потури с гайтани. Задължително носят връхна дреха – елек в червен или зелен цвят с пищни орнаменти. Мъжете пристягат кръста си с червен или винен пояс, а на главите си поставят традиционния за българина калпак, на който често закичват рози и цветя.

Мъжката чернодрешна народна носия е разпространена и в Родопите, но се среща и в някои райони на съседната Шопска фолклорна област като Самоков, Кюстендил и Ихтиман.

Тракийска фолклорна област народна носия

Тракийска музикална фолклорна област

Музикалното творчество в Тракийската фолклорна област също е изключително богато и разнообразно. Това също се дължи на големия обхват на региона, но и множеството хора, живеещи там. Често се забелязва и влиянието на съседните региони.

Фолклорната музика в Тракия е спокойна и кротка, но има и игривото, и тържествено звучене. Изпълнява се с нежност, красота и изящество, основно от жени. При пеенето е характерно т.нар. „пеене-отпяване“. Много често музикалните произведения се изнасят в ограничен тонов обем.

Тракийското музикално творчество прославя красивата българска народна музика в целия свят. Това е дело на народната певица Жаки Анона и изпълнението ú на великолепната песен „Притури се планината“

Тракийска фолклорна област: Народни песни

Народните песни, популярни в Тракийската фолклорна област са свързани с бита, културата и ежедневието на населението. Областта се характеризира с богато жанрово разнообразие. Срещат се както спокойни, така и игриви, както весели, така и тъжни песни.

Изпълнителите на музикалните произведения са основни жени. Типично за региона е „пеене-отпяване“. При тази техника една част от певиците пеят, а останалите отпяват.

Песните в Тракия често възпяват труда. Те са за жътва, за копан, за сенокос, за бране на царевица, за пластене на сено и за всяка физическа дейност, която изпълнява тракиеца.  Имат за цел да мотивират хората или да облекчат усещането за умора по време на работа.

Значително разпространени са седенкарските песни с любовни, исторически, юнашки, митични, трагични и хумористични сюжети. Те се изпълняват на сборовете и седенките с цел да забавляват събралите се моми и ергени.

Най-голям дял от музикалните произведения в Тракийската фолклорна област спадат към хороводните песни. Повечето от тях са игриви, скокливи, бързи, живи и тържествени, но се срещат и по-умерени, бавни и кротки.

Най-известните български народни песни от Тракийската етнографска област са: 

  • „Притури се планината“
  • „Даньова мома думаше“
  • „Полегнала е Гергана“
  • „Любили се двама млади“
  • „Невено, моме“
  • „Мъри, Стано“
  • „Бяла Калина“

Тракийска фолклорна област: Народни танци

Танцовото творчество в Тракийската фолклорна област се характеризира със смесица от различни черти на съседните етнографски области. Интересна комбинация и интерпретация на движенията отличават Тракия от всички други фолклорни области.

Народните танци на тракийците са белязани от жизненост и енергичност. Те изразяват бита, труда и ежедневните занимания на населението. Това своеобразно сливане на делника и празника се приема като знак, че всеки обикновен ден, за хората от Тракия е вид празник.

Движенията, изпълнявани по време на хорото, са заимствани от съседните области, но същевременно с това са преобразувани и променени по своему. За Тракийския етнографски регион са характерни пъргави стъпки с краката. Забелязва се почти постоянно приклякване и пружиниране, а движенията са насочени основно към земята.

Наистина отличителни за Тракия са мъжките и женските хора. Смесените танци се срещат рядко и почти липсват.

Момите играят бавно и с умерено темпо. Техните движения са плавни и свободни, а целта им е да покажат красотата, нежността и женствеността на дамите.

Мъжките хора са с доста по-бърза скорост. Те са по-динамични, с пъргави движения, които илюстрират здравината и мъжествеността на силния пол.

Тракийските хора са интересна и красива комбинация от умерени движения и тържествено настроение. Най-известните народни танци от областта са „Право тракийско хоро“, „Боалийско хоро“, „Трите пъти“, „Буенек“, „Криво садавско“, „Тракийска ръченица на хоро“ и много други.

Тракийска фолклорна област народни танци, хора

Тракийска фолклорна област: Народни инструменти

Във всеки етнографски регион, както и в Тракийския задължителна част от ежедневието на българина, от всеки празник и събиране, е музикалният съпровод, произлизащ от типичните за региона музикални инструменти. 

За Тракийска фолклорна област характерни музикални инструменти са кавал, гайда, джура-гайда, тъпан, гъдулка, свирка и дудук.

Кавалът е духов инструмент, основна част от народното творчество в Тракия и от целия красив български фолклор. Гайдата се използва за съпровод на всеки празник, задължителен музикален инструмент за всяка сватба. Джура-гайдата, още  позната като „малка гайда“ е един от основните елементи на музикалния фолклор на тракийците. Тя се отличава с това, че има по-високо, ясно и отчетливо звучене.

Фолклорните музикални инструменти и тяхното характерно звучене допълват Тракийския музикален фолклор.

Тракийска фолклорна област: Традиции и обичаи

Фолклорът в Тракийската фолклорна област е изключително богат и разнообразен. Това се илюстрира и в наличието на множество обичаи и традиции в региона. Част от ритуалите са специфични за определената територия, докато други са характерни за цяла България.

Тракийските обреди са богата и красива смесица от обществени и домашни ритуали, тържества и празници. Те удовлетворяват потребността на населението от радости, празненства и контакт помежду си.

Обичаите в областта имат различни цели и приложения. Основите, от които са облекчаването на труда на хората, осигуряването на плодородие и укротяването на природните стихии.

Най-известните традиции в Тракийския етнографски регион са „Лазерки“, „Ладуване“, „Кумичене“ и „Кукери“.

Моминският обред „Лазерки“, познат още като „Лазаруване“ е ритуал, изпълняван в цяла България, но и с автентичен характер за Тракия. Състои се седмица по-рано от Великден, на празника Лазаровден, в събота преди Цветница. Обичаят има любовен характер и в него взимат участие само малки и млади (неомъжени) моми.

Сутринта на Лазаровден се събират млади момичета, които цял ден пеят песни, играят, танцуват и обикалят домовете на хората. Лазерките се посрещат от домакинята на къщата, на която пожелават здраве, благоденствие и любов.

Характерна част от ритуала само за Тракийската област е т.нар. „покланяне на Лазера“. Лазера е кукла, направена и красиво ръчно декорирана от Лазерките. След като момичетата приключат с хората и, те трябва да изхвърлят куклата в реката.

Обичаят „Лазерки“ се спазва и до днес, не само в Тракия, а из цялата страна. От друга страна, обаче, „покланянето на Лазера“ вече е отдавна забравена част от ритуалите за честването на Пролетта.

Друг обичай, популярен не само в региона, а и в цялата страна, е „Ладуване“. Това е новогодишен ритуал, изпълняват отново от млади момичета с цел „гадаене“ за бъдеща женитба и щастлив семеен живот.

За да изпълнят традицията, момите се събират и пълнят изворна вода в бял метален съд. Във водата пускат ръчно направен букет, с прикрепено към него лично бижу (обеци, гривна, колие и т.н.). Съдът се оставя да пренощува под овощно дърво.

На следващата сутрин една от девойките, пременена като булка започва да изважда предметите от водата. През това време всички пеят песни и гадаят коя ще е следващата омъжила се мома.

„Ладуване“ се спазва и до днес в много части на страната.

Още един момински обичай в Тракийската фолклорна област е „Кумичене“. Тази традиция също е свързана с характерните за региона „гадания за женитба“, основаващи се на хората, игрите и песните на младите момичета.

„Кумичете“ се изпълнява на Лазаровден или Цветница, но в него вземат участие по-големите моми, които вече не са Лазерки. Те избират сред всички една „кумица“, която е основната действаща фигура и води ритуалите.

Кумицата предвожда останалите момичета до дома си, където е приготвила празнична трапеза. Момите започват са танцуват около софрата, на която задължително има поставена питка. Домакинята трябва да разчупи обредния хляб и да раздаде на всяка гостенка парче за здраве и благоденствие.

Ритуалът „Кумичене“ обикновено завършва с т.нар. обред „люлки на песен“. Тогава момите се люлеят на люлки и пеят. Вярвало се, че колкото по-силно се движи люлката, толкова по-силно и високо трябва да пеят момите.

Световноизвестният български ритуал „Кукери“ присъства и в Тракийския етнографски регион. В динамичните маскарадни игри се включват само мъже и млади момчета. Те се обличат в страшни костюми, изработени от кожа, вълна и платове. На лицата си слагат зловещи маски от картон и плат.

Кукерските премени са основно с животински мотиви. Много често в костюмите присъстват рога, множество звънци и чанове. Маскарадните игри служат за прогонване на злите духов и за прощаване със зимата. Те носят здраве, плодородие и благоденствие.

Кукерските шествия са много интересни, енергични и сатирични танци и игри. Спазват се и се почитат от милиони българи в страната и чужбина и днес.

Тракийска фолклорна област традиции и обичаи - кукери

Тракийска фолклорна област: Съвременност

Фолклорът в Тракийската област е изключително богат и разнообразен. Това се дължи основно на голямата територия на региона.

За запазването на народното творчество, в Тракия  са създадени много ансамбли и танцови формации. Едни от най-известните са „Златна Тракия“ (гр. Хасково), „Елика“ (гр. Пловдив), „Тракия“ (гр. Стара Загора), „Ансамбъл за народни песни и танци Пазарджик“ (гр. Пазарджик).

В областта ежегодно се организират стотици фолклорни фестивали и събори. Най-известните и характерни народни празници и събирания са:

  • Международен кукерски фестивал „Кукове“ – гр. Раковски, обл. Пловдив (12-13 февруари);
  • Маскараден фестивал „Кукерландия“ – гр. Ямбол (27 февруари);
  • Общински празник „От Цветница до Великден“ – гр. Димитровград;
  • Фолклорен празник „Гласове и ритми от Тракия“ – манастир „Св. Атанасий“, общ. Чирпан (02 май);
  • Фестивал на коледарите – гр. Павел баня, обл. Стара Загора (23 декември) и т.н.

Сподели:

Прочетете още

Цветница – традиции и обичаи за празника

Цветница – традиции и обичаи за празника

Наближава един от най-големите християнски празници, който отбелязваме един ден след Лазаровден. Цветница се празнува в православната, католическата и протестантската църква винаги в неделя, една

Лазаровден – История, Обичаи, Песни

Лазаровден – История, Обичаи, Песни

Всяка година, точно 8 дни преди най-тежкия празник в християнския календар – Великден, отбелязваме Лазаровден. Красива традиция, която притежава богата символика, множество обреди, специфични песни,