Тракийска фолклорна област

Българският фолклор, с огромното си разнообразие от народно творчество, музика, песни и танци, е прославил малката ни страна на световно ниво. 

Това фолклорно разнообразие до голяма степен се дължи на наличието на отделни етнографски региони в страната. България разполага с общо шест самостоятелни фолклорни области – Пиринска, Родопска, Шопска, Тракийска, Добруджанска и Северняшка фолклорна област.

Тракийска фолклорна област: Разположение

Най-обширна територия, от всички, заема Тракийската фолклорна област, която обхваща историко-географският регион Тракия. Разпростира се на юг от Стара Планина чак до границата на страната с Турция. На изток стига до бреговете на Черно Море, а на запад граничи с Родопската и Шопската фолклорна област.

В региона влизат редица големи градове и административни центрове като Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Сливен, Ямбол и Бургас. В етнографската територия попадат и планините Средна Гора и Странджа.

За разположението и разпространението на Тракийската фолклорна област има различни теории. Според редица учени, тя не обхваща Странджа планина. Тъй като населението там има свои особености, отнасящи се до народното творчество и музиката, се смята, че там се обособява отделен седми етнографски регион – Странджанска фолклорна област.

Друга интересна теория е липсата ясна и точно определена граница с Родопска фолклорна област. Затова много често градовете Смолян, Кърджали и Чепеларе се отнасят и към двата региона.

Тракийска фолклорна област разположение

Тракийска фолклорна област: Народна носия

Големият обхват на Тракийската фолклорна област се отразява и в разнообразието на народните облекла. Носиите в Тракия са многолики и разнородни в различните части на региона. Основно се срещат характерните за България – сукманена и чернодрешна народна носия.

Женското фолклорно облекло се състои от дълга бяла риза от памучен плат, над която се облича вълнен сукман, наречен „сая“. От връхната дреха идва и името на народната носия, позната в Пиринска фолклорна област, както и в цяла България като сукманена или още „саяна“ носия.

Сукманът в Тракийската област е разпространен основно в червен цвят и е богато декориран със специфични за региона орнаменти, гайтани и декорации (например рози и различни цветя). Базовият вариант на женската връхна дреха е без ръкави, но често се среща с къси и дори с дълги ръкави.

Над сукмана момите от Тракия слагат черна вълнена престилка, украсена с бяла бродерия и дантела по ръба. На кръста си поставят тесен пояс, придружен с разноцветна кърпа или колан с пафти.

Задължителна част от женската тракийска носия са украшенията на главата. Момичетата поставят на главите си шапки или кърпи, закичват се с цветя, венци, монети и мъниста.

Мъжката народна носия носи името „чернодрешна народна носия“. То идва от основните цветове на дрехите на мъжете. Фолклорното облекло на силния пол се състои от бял памучна риза, богато украсена с различни декорации, типични бродерии и разнообразие от цветове.

Момците са обути в тъмни (черни) вълнени потури с гайтани. Задължително носят връхна дреха – елек в червен или зелен цвят с пищни орнаменти. Мъжете пристягат кръста си с червен или винен пояс, а на главите си поставят традиционния за българина калпак, на който често закичват рози и цветя.

Мъжката чернодрешна народна носия е разпространена и в Родопите, но се среща и в някои райони на съседната Шопска фолклорна област като Самоков, Кюстендил и Ихтиман.

Тракийска фолклорна област народна носия

Тракийска музикална фолклорна област

Музикалното творчество в Тракийската фолклорна област също е изключително богато и разнообразно. Това също се дължи на големия обхват на региона, но и множеството хора, живеещи там. Често се забелязва и влиянието на съседните региони.

Фолклорната музика в Тракия е спокойна и кротка, но има и игривото, и тържествено звучене. Изпълнява се с нежност, красота и изящество, основно от жени. При пеенето е характерно т.нар. „пеене-отпяване“. Много често музикалните произведения се изнасят в ограничен тонов обем.

Тракийското музикално творчество прославя красивата българска народна музика в целия свят. Това е дело на народната певица Жаки Анона и изпълнението ú на великолепната песен „Притури се планината“

Тракийска фолклорна област: Народни песни

Народните песни, популярни в Тракийската фолклорна област са свързани с бита, културата и ежедневието на населението. Областта се характеризира с богато жанрово разнообразие. Срещат се както спокойни, така и игриви, както весели, така и тъжни песни.

Изпълнителите на музикалните произведения са основни жени. Типично за региона е „пеене-отпяване“. При тази техника една част от певиците пеят, а останалите отпяват.

Песните в Тракия често възпяват труда. Те са за жътва, за копан, за сенокос, за бране на царевица, за пластене на сено и за всяка физическа дейност, която изпълнява тракиеца.  Имат за цел да мотивират хората или да облекчат усещането за умора по време на работа.

Значително разпространени са седенкарските песни с любовни, исторически, юнашки, митични, трагични и хумористични сюжети. Те се изпълняват на сборовете и седенките с цел да забавляват събралите се моми и ергени.

Най-голям дял от музикалните произведения в Тракийската фолклорна област спадат към хороводните песни. Повечето от тях са игриви, скокливи, бързи, живи и тържествени, но се срещат и по-умерени, бавни и кротки.

Най-известните български народни песни от Тракийската етнографска област са: 

  • „Притури се планината“
  • „Даньова мома думаше“
  • „Полегнала е Гергана“
  • „Любили се двама млади“
  • „Невено, моме“
  • „Мъри, Стано“
  • „Бяла Калина“

Тракийска фолклорна област: Народни танци

Танцовото творчество в Тракийската фолклорна област се характеризира със смесица от различни черти на съседните етнографски области. Интересна комбинация и интерпретация на движенията отличават Тракия от всички други фолклорни области.

Народните танци на тракийците са белязани от жизненост и енергичност. Те изразяват бита, труда и ежедневните занимания на населението. Това своеобразно сливане на делника и празника се приема като знак, че всеки обикновен ден, за хората от Тракия е вид празник.

Движенията, изпълнявани по време на хорото, са заимствани от съседните области, но същевременно с това са преобразувани и променени по своему. За Тракийския етнографски регион са характерни пъргави стъпки с краката. Забелязва се почти постоянно приклякване и пружиниране, а движенията са насочени основно към земята.

Наистина отличителни за Тракия са мъжките и женските хора. Смесените танци се срещат рядко и почти липсват.

Момите играят бавно и с умерено темпо. Техните движения са плавни и свободни, а целта им е да покажат красотата, нежността и женствеността на дамите.

Мъжките хора са с доста по-бърза скорост. Те са по-динамични, с пъргави движения, които илюстрират здравината и мъжествеността на силния пол.

Тракийските хора са интересна и красива комбинация от умерени движения и тържествено настроение. Най-известните народни танци от областта са „Право тракийско хоро“, „Боалийско хоро“, „Трите пъти“, „Буенек“, „Криво садавско“, „Тракийска ръченица на хоро“ и много други.

Тракийска фолклорна област народни танци, хора

Тракийска фолклорна област: Народни инструменти

Във всеки етнографски регион, както и в Тракийския задължителна част от ежедневието на българина, от всеки празник и събиране, е музикалният съпровод, произлизащ от типичните за региона музикални инструменти. 

За Тракийска фолклорна област характерни музикални инструменти са кавал, гайда, джура-гайда, тъпан, гъдулка, свирка и дудук.

Кавалът е духов инструмент, основна част от народното творчество в Тракия и от целия красив български фолклор. Гайдата се използва за съпровод на всеки празник, задължителен музикален инструмент за всяка сватба. Джура-гайдата, още  позната като „малка гайда“ е един от основните елементи на музикалния фолклор на тракийците. Тя се отличава с това, че има по-високо, ясно и отчетливо звучене.

Фолклорните музикални инструменти и тяхното характерно звучене допълват Тракийския музикален фолклор.

Тракийска фолклорна област: Традиции и обичаи

Фолклорът в Тракийската фолклорна област е изключително богат и разнообразен. Това се илюстрира и в наличието на множество обичаи и традиции в региона. Част от ритуалите са специфични за определената територия, докато други са характерни за цяла България.

Тракийските обреди са богата и красива смесица от обществени и домашни ритуали, тържества и празници. Те удовлетворяват потребността на населението от радости, празненства и контакт помежду си.

Обичаите в областта имат различни цели и приложения. Основите, от които са облекчаването на труда на хората, осигуряването на плодородие и укротяването на природните стихии.

Най-известните традиции в Тракийския етнографски регион са „Лазерки“, „Ладуване“, „Кумичене“ и „Кукери“.

Моминският обред „Лазерки“, познат още като „Лазаруване“ е ритуал, изпълняван в цяла България, но и с автентичен характер за Тракия. Състои се седмица по-рано от Великден, на празника Лазаровден, в събота преди Цветница. Обичаят има любовен характер и в него взимат участие само малки и млади (неомъжени) моми.

Сутринта на Лазаровден се събират млади момичета, които цял ден пеят песни, играят, танцуват и обикалят домовете на хората. Лазерките се посрещат от домакинята на къщата, на която пожелават здраве, благоденствие и любов.

Характерна част от ритуала само за Тракийската област е т.нар. „покланяне на Лазера“. Лазера е кукла, направена и красиво ръчно декорирана от Лазерките. След като момичетата приключат с хората и, те трябва да изхвърлят куклата в реката.

Обичаят „Лазерки“ се спазва и до днес, не само в Тракия, а из цялата страна. От друга страна, обаче, „покланянето на Лазера“ вече е отдавна забравена част от ритуалите за честването на Пролетта.

Друг обичай, популярен не само в региона, а и в цялата страна, е „Ладуване“. Това е новогодишен ритуал, изпълняват отново от млади момичета с цел „гадаене“ за бъдеща женитба и щастлив семеен живот.

За да изпълнят традицията, момите се събират и пълнят изворна вода в бял метален съд. Във водата пускат ръчно направен букет, с прикрепено към него лично бижу (обеци, гривна, колие и т.н.). Съдът се оставя да пренощува под овощно дърво.

На следващата сутрин една от девойките, пременена като булка започва да изважда предметите от водата. През това време всички пеят песни и гадаят коя ще е следващата омъжила се мома.

„Ладуване“ се спазва и до днес в много части на страната.

Още един момински обичай в Тракийската фолклорна област е „Кумичене“. Тази традиция също е свързана с характерните за региона „гадания за женитба“, основаващи се на хората, игрите и песните на младите момичета.

„Кумичете“ се изпълнява на Лазаровден или Цветница, но в него вземат участие по-големите моми, които вече не са Лазерки. Те избират сред всички една „кумица“, която е основната действаща фигура и води ритуалите.

Кумицата предвожда останалите момичета до дома си, където е приготвила празнична трапеза. Момите започват са танцуват около софрата, на която задължително има поставена питка. Домакинята трябва да разчупи обредния хляб и да раздаде на всяка гостенка парче за здраве и благоденствие.

Ритуалът „Кумичене“ обикновено завършва с т.нар. обред „люлки на песен“. Тогава момите се люлеят на люлки и пеят. Вярвало се, че колкото по-силно се движи люлката, толкова по-силно и високо трябва да пеят момите.

Световноизвестният български ритуал „Кукери“ присъства и в Тракийския етнографски регион. В динамичните маскарадни игри се включват само мъже и млади момчета. Те се обличат в страшни костюми, изработени от кожа, вълна и платове. На лицата си слагат зловещи маски от картон и плат.

Кукерските премени са основно с животински мотиви. Много често в костюмите присъстват рога, множество звънци и чанове. Маскарадните игри служат за прогонване на злите духов и за прощаване със зимата. Те носят здраве, плодородие и благоденствие.

Кукерските шествия са много интересни, енергични и сатирични танци и игри. Спазват се и се почитат от милиони българи в страната и чужбина и днес.

Тракийска фолклорна област традиции и обичаи - кукери

Тракийска фолклорна област: Съвременност

Фолклорът в Тракийската област е изключително богат и разнообразен. Това се дължи основно на голямата територия на региона.

За запазването на народното творчество, в Тракия  са създадени много ансамбли и танцови формации. Едни от най-известните са „Златна Тракия“ (гр. Хасково), „Елика“ (гр. Пловдив), „Тракия“ (гр. Стара Загора), „Ансамбъл за народни песни и танци Пазарджик“ (гр. Пазарджик).

В областта ежегодно се организират стотици фолклорни фестивали и събори. Най-известните и характерни народни празници и събирания са:

  • Международен кукерски фестивал „Кукове“ – гр. Раковски, обл. Пловдив (12-13 февруари);
  • Маскараден фестивал „Кукерландия“ – гр. Ямбол (27 февруари);
  • Общински празник „От Цветница до Великден“ – гр. Димитровград;
  • Фолклорен празник „Гласове и ритми от Тракия“ – манастир „Св. Атанасий“, общ. Чирпан (02 май);
  • Фестивал на коледарите – гр. Павел баня, обл. Стара Загора (23 декември) и т.н.

Сподели:

Прочетете още

Добруджанска фолклорна област

Добруджанска фолклорна област

Фолклорът на българския народ предава културата, мъдростта и съзнанието на българите и ги запазва през поколенията. Народното творчество е красиво и богато на разнообразни произведения.

Северняшка фолклорна област

Северняшка фолклорна област

Богатството на красивия български фолклор го прославя из целия свят. Това разнообразие се дължи на разделянето на България на отделни малки етнографски територии, наречени фолклорни

Родопска фолклорна област

Родопска фолклорна област

България е малка страна, която изобилства от народно творчество, красива природа и интересни традиции. Пъстрият български фолклор се обогатява от етнографските област, техните уникални характеристики

Младост Пее и Танцува

Последвайте ни в YouTube