Северняшка фолклорна област

Северняшка фолклорна област

Богатството на красивия български фолклор го прославя из целия свят. Това разнообразие се дължи на разделянето на България на отделни малки етнографски територии, наречени фолклорни области.

Фолклорните области на България са 6 – Северняшка, Добруджанска, Шопска, Тракийска, Пиринска и Родопска фолклорна област.

Северняшка фолклорна област: Местоположение

Северняшка фолклорна област е една от най-големите етнографски територии в страната. Тя обхваща почти цялата Дунавска равнина и част от Стара Планина. Границите ú се разпростират от Сърбия на запад до Добруджа, р. Искър и чак Черно море на изток. На север достига до р. Дунав и Румъния, а на юг до Тракийска и Шопска фолклорна област.

Важни административни центрове в Северняшкия регион са Врачанска, Плевенска, Монтанска, Софийска и Видинска област. По-големите градове, които попадат в тази територия са Велико Търново, Варна, Видин, Враца, Монтана, Лом, Плевен, Белоградчик, Козлодуй, Бяла Слатина, Кнежа, Габрово, Своге и много други.

Северняшкият етнографски регион има ясно изразени граници с всички съседни фолклорни области, освен с Добруджанска фолклорна област.

Северняшка фолклорна област

Северняшка фолклорна област: Народни носии

Северняшката фолклорна област се разпростира на огромна площ. Това се отразява в облеклото на българите и многото разновидности и особености в него. Разнообразието се дължи основно на сезона, местоживеенето и отделните населени места в региона.

Северняците обличат различни носии през зимата и лятото. Облеклото се разграничавало в равнините и планините, както и в отделните селища и градове. Независимо от това във фолклора на Северняшката фолклорна област се наблюдават основно три типа носия – двупрестилчена и сукманена за жените и традиционната българска белодрешна носия за мъжете.

Двупрестилчената народна носия е характерна за нежния пол от Северняшката фолклорна област. Тя се носи основно през лятото или целогодишно в равнинните райони, където е по-топло. Състои се от бяла риза, две престилки – задна и предна и колан.

Ризата е дълга и бяла на цвят. Изработва се от различни платове и е богато украсена с бродерии, дантели и орнаменти. Има висока и надиплена яка.

Името на носията идва от характерното за областта носене на две престилки. Задната се нарича „бръчник“. Ушита е от памучен плат с богата бродерия от кадифе и златни шевици. Завършва с красива дантела по края. В различните региони на областта, бръчникът се различава – например на изток е с по-тъмен цвят и по-голям размер, докато на запад става по-ярък на цвят и тънък.

Предната престилка традиционно е по-къса. Тя също е пищно декорирана, така че да се връзва със задната. Двете престилки са стегнати здраво на талията на жените с червен вълнен бродиран колан.

Другият вид фолклроно облекло в Северна България е Саяната народна носия. Името идва от връхната дреха на жените „сая“, позната още като сукман.

Сукманената носия, която се среща и в Пиринска фолклорна област и в Странджанска фолклорна област, се облича най-често през зимата и в планинските райони през лятото, тъй като е по-тежка и топла.

Това фолклорна облекло е съставено от дълга бяла риза, вълнен сукман, престилка, вълнен колан и пафти. Саята е дълга връхна рокля, без ръкави и със затворено деколте. Освен от вълна, се изработва и от памук, лен или конопен плат. Среща се както в по-ярки, така и в по-тъмни цветове. Сукманената носия също е богато украсена и декорирана.

Характерно за жените от Северняшката фолклорна област е носенето на забрадка – бяла кърпа, богато украсена с монети, цветя, мъниста и разноцветни шевици. Задължително косите на момите са сплетени на плитка. Прическата и забрадката на дамите издават тяхната възраст и положение в обществото.

Мъжката народна носия е традиционната за почти цяла България – Белодрешна носия. Състои се е от бяла риза от памучен плат, плитки панталони наречени „беневреци“, богато бродирана връхна дреха без ръкави и яка (тип елек), вълнен пояс и калпак.

Фолклорното облекло на мъжете се различава в дрехите и носенето им, което варира според сезона и положението на българина в обществото. Ризата е дълга, което позволява тя да се облича над панталоните през горещите летни дни, както и да се прибира в тях по време на зимните студове.

Беневреците са бели вълнени панталони. Наричат се и с други причудливи имена като „потури“, „димии“ и „чешири“. По-тесните панталони се носят от трудовото население, докато по-свободните са предназначени за заможните българи. Към прилепналите потури се слагат по-отпуснати и дълги връхни дрехи като риза, оставена отвън и дълъг елек. От друга страна, широките се комбинират с прибрана в панталоните риза и по-къса връхна дреха.

На кръста си българина задължително завързва червен пояс от вълна, а на главата слага традиционен български вълнен калпак. На краката си мъжете носят навои и обуват кожени цървули.

В Северняшката област се среща и Чернодрешната носия, разпространена основно в района на Габрово.

Народните носии в Северна България присъстват и в делника, и в празника на българина.  Мъжете и жените се обличат с тях през ежедневието си, както и по времена сватба, обреди, обичаи и празници.

Фолклорното облекло в Северняшката фолклорна област се различават със своите пъстри цветове, изключително богата украса, декорация и бродерия.

Северняшка фолклорна област: Народни носии

Северняшка фолклорна област: Музика

Българска народна музика в Северняшката фолклорна област е изключително разнообразна и колоритна. Музикалното творчество се влияе пряко от всекидневието, нрава и темперамента на българите от региона. Срещат се редица музикални вариации и особености.

Музикалното творчество се изразява с едногласно пеене и безмерни мелодии. Сюжетът на песните е вдъхновен от митичния стар и забравен вече български фолклор.

Символични за Северняшкия етнографски регион са хайдушките музикални произведения. 

Северняшка фолклорна област: Народни песни

Музиката в Северняшката фолклорна област е многолика и колоритна. Народните песни, разпространени в региона, са с богати сюжети. Разказват различни истории и имат особено приложение в живота на българите.

Емблематични за областта са хайдушките народни песни. Те описват живота и героичните постъпки на редица хайдути, подвизавали се в региона по време на турското робство. Поради многообразието е прието, че хайдушките песни произлизат именно от тази фолклорна област.

Други характерни песни са Северна България са жетварските, чиято мелодия оглася полетата на Дунавската равнина. Те се отличават с характерните провиквания, които се чуват през цялата равнина.

В Северняшката фолклорна област задължителна част от всеки сватбен ритуал са сватбарските песни. Разпространени са също седенкарските, обредните, трапезните, коледните и лазарските песни. Често срещани са и музикалните произведения, разказващи за митични същества като страховитите змейове, лами и т.н.

Най-популярните песни в колоритната Северняшка фолклорна област са:

  • „Елено, моме“
  • „Заблеяло ми агънце“
  • „Недо ле, Недке Хубава“
  • „Мари, моме“
  • „Малка мома росен брала“
  • „Отдолу идат ергени“
  • „Рано е ранила Нине“
  • „Яничари ходят, мамо“
  • „Теменуго, теменужке“
  • „Дунав тече, ягодо“.

Северняшка фолклорна област: Хора

Танцувалното творчество в Северняшката фолклорна област също е много разнообразно и интересно. Хората, които се изпълняват заедно от мъже и жени, са весели, безгрижни и радостни. Те „показват“ безгрижие и отделяне от земята и труда.

Движенията в северняшките танци са леки и свободни. Хората са бързи и игриви. Изпълняват се с малки стъпки. Изпълнени са с много подскоци, пружинирания с краката и раменете и широко свободно размятане на ръцете.

Обикновено хората започват бавно и бързо ескалират. Танцува се смесено в кръг или полугръг – от мъже и жени, хваната заедно.  Често се срещат и витите форми на игра. Българите от Северна България танцуват основно само под съпровода на инструментал.

Най-разпространените хора, произлизащи от Северняшката фолклорна област са „Дунавско хоро“, „Еленино хоро“, „Пайдушко хоро“, „Дайчово хоро“ и „Грънчарско хоро“. Друг популярен в региона фолклорен танц в региона е ръченицата.

Северняшка фолклорна област: Хора

Северняшка фолклорна област: Народни инструменти

В Северняшката фолклорна област са разпространени редица народни музикални инструменти, които се срещат и в целия български фолклор и в цялата страна. Разпространени в региона са кавал, гайда и дудук.

Характерни за музикално творчество на север от Стара Планина са овчарска свирка (позната още като „цафара“), окарина и гъдулка. Комбинацията от всички тези инструменти придава характерното колоритно звучене на музиката в Северняшкия етнографски регион.

Северняшка фолклорна област: Традиции и обичаи

В Северняшката фолклорна област се почитат редица обичаи. Някои от тези традиции се срещат в цяла България, докато други са характерни само и единствено за етнографския регион.

Най-популярните ритуали в областта са „Лазаруване“ „Русалии-калушари“, „Пеперуда“ и „Гонение на змей“.

„Лазаруране“ е традиция, разпространена и в другите райони на страната като Тракийска фолклорна област. Този пролетен обред се изпълнява само от млади моми, пременени в празнични носии. Името на ритуала идва от деня, в който се чества – Лазаровден, празникът преди Цветница.

По време на празника, момичетата пеят песни, танцуват и обикалят домовете на хората за здраве и благоденствие. Освен това Лазаруването има и любовен характер.

Характерен обичай за Северняшката фолклорна област е традицията „Русалии-калушари“. Този причудлив ритуал започва от Русалска неделя, който се отбелязва с идването на празника Св. Дух – 51 дни след Великден. А името идва от вярването, че в седмицата след Педесетница на земята започват да скитат всякакви митични и магични същества като самодиви, орисници и русалийки.

През т.нар. Русалска седмица се спазват редица вярвания. Всички, от които имат за цел са предпазят българите от злите сили и влияния на русалийките и самодивите. Например през тези седем дни, особено в сряда и петък, не се стои на открито, не се работи на нивата, на се отива при лозята, не се разхожда в горите, не се предре, тъче или пере и т.н.

За да се предпазят от магичните сили, хората носят със себе си и разхвърлят по домовете си различни растения като орехова шума, чесън, мащерка, бъз и много други. Обредът „Русалии-калушари“ трае цяла седмица, защото се вярва, че митичните същества идват в селата в понеделник заедно с добитъка и си тръгват призори в събота, отново „изведени“ с животните.

През русалската седмица се извършват и много други ритуали за здраве, изцеление, предпазване и почитане на самодивите, орисниците и русалийките.

Обичаят „Пеперуда“ е обред, извършван през пролетта и лятото. Неговата цел е да донесе дъжд през периода на сушата. По време на честванията, младо момиче (сираче) се „облича“ в зеленина и растения. Младата „пеперуда“, придружена от свои приятелки обикаля през селото и всяка къща, където стопаните я очакват и поливат с вода.

Обикновено след „Пеперуда“ се извършва и обичаят „Герман“, който също има задачата да предизвика дъжда при засушаването.

Друга традиция, свързана със сушата и измолването на дъжда, изпълнявана в много части на Северна България е „Гонение на змей“, с който се прогонва злото митично същество от българските земи.

Обичаите „Пеперуда“, „Герман“ и „Гонение на змей“ не се провеждат на точно определен календарен ден. Те варират в зависимост от сезона, климатичните условия и настъпването на дълга и продължителна суша.

Редица от всички тези традиции и обреди се изпълняват и днес в много райони на Северняшката фолклорна област.

Северняшка фолклорна област: Традиции и обичаи

Северняшка фолклорна област: Съвременност

Големината на етнографската област, предразполага за голямото разнообразие на нейния фолклор. Нравът на северняците пък има голямо значение за колорита и интерпретацията на народното творчество.

В Северняшката фолклорна област ежегодно се организират стотици фолклорни събори и фестивали, които спомагат за запазването на фолклора жив и развиващ се. Едни от най-известните народни празненства са:

  • Фолклорен събор „Пръски от извода“ – гр. Враца (23 април);
  • Международен фолклорен фестивал „Божурите“ – общ. Кубрат (29 април – 1 май);
  • Фолклорен събор „Балканфолк“ – гр. Велико Търново (03 май – 26 май);
  • Международен фолклорен фестивал „Жива вода“ – с. Извор (27 юни – 28 юни);
  • Фолклорен фестивал с участието на танцови формации от побратимени на Лом градове от Гърция, Румъния, Сърбия, Македония – гр. Лом (18 септември – 19 септември).

Северняшката фолклорна област може да се похвали с множество фолклорни ансамбли, които прославят красивия български фолклор из целия свят. Такива са ансамблите „Българче“, „Победа“ (гр. Велико Търново), „Здравец“ (гр. Русе), „Дунав“ (гр. Видин), „Мизия“ (гр. Търговище), Детски танцов ансамбъл „Лудогорче“ (гр. Разград) и много други.  

Сподели:

Прочетете още

9 Любопитни Факти За Нестинарството

9 любопитни факти за Нестинарството

Богатата история и красивия фолклор на България са запазили през вековете огромно разнообразие от традиции и обичаи, съхраняващи магията на миналото. Един ритуал, обаче, изпъква.

Цветница – традиции и обичаи за празника

Цветница – традиции и обичаи за празника

Наближава един от най-големите християнски празници, който отбелязваме един ден след Лазаровден. Цветница се празнува в православната, католическата и протестантската църква винаги в неделя, една