Всяка година, точно 8 дни преди най-тежкия празник в християнския календар – Великден, отбелязваме Лазаровден. Красива традиция, която притежава богата символика, множество обреди, специфични песни, фолклорни танци и предания.
Произход и история
Лазаровден е стар български празник, тясно обвързан с народните вярвания и Християнството.
Според фолклора, Лазар е повелител на горите, а негова задача е да ги почиства и да прави място за нивите и пасищата за хората. Затова се смятало, че митичният герой носи брадва и обикаля шубраците.
Според Християнското, св. Лазар е един от учениците на Исус Христос, а празникът е посветен на неговото възкресение от Божия син. В много източници това събитие се тълкува като една от непосредствените причини за смъртта на Христос.
През годините, българския народ е свързал двете истории и обвързва Лазаровден с възраждането (възкръсването) на природата, идването на пролетта и пробуждането на горите.
Лазарница, както още е известен празника се провежда винаги в събота преди Цветница и се свърза със здраве и дълголетие. Легендите за Лазаровден са пълни с различна символика.
Многоликият български фолклор играе огромна роля за възникване на различни обреди и обичаи, носещи силни послания и поверия за българите.
Обичаи и традиции на Лазаровден
Лазаровден е голям религиозен и народен празник, в който са събрани множество традиции. Основната, разпространена в цяла България, е Лазаруване. Други популярни обреди са Боенец и Лазарова булка.
Лазаруване:
Лазаруването е момински обичай, който цели да покаже публично прехода от момиче в мома за женитба. Момичетата, които вземали участие в празничните ритуали, се наричат Лазарки. Те можело да бъдат на различна възраст – от 5/6 до над 16-годишни.
Основните ограничения за момите били:
- Да лазаруват само един път, без да повтарят обреда в други години;
- Да не са омъжени;
- Да влизат във всяка къща само веднъж.
Лазарките започвали приготовленията за празничния ден много рано, още преди Великденските пости. Подготовката стартирала със заучаването на лазарските песни. Обикновено миналогодишните лазарки предавали репертоара на новите момичета.
По традиция, в деня на Лазаровден всички моми се събирали рано сутрин, приготвяли се и започвали да обикалят селото, влизайки във всеки дом и пеейки за здраве и благоденствие. Освен песните, изпълнявали специални обредни танци и игри, а в замяна получавали бели яйца от стопаните на къщите. В края на дена, когато лазарките обиколили цялото село, се събирали отново в къщата, от която са тръгнали.
Лазаруването е фолклорна традиция, известна в цяла България, но в различните етнографски райони съществуват различния, обикновено в някои дребни детайли в народните носии и накитите.
- В Тракия, лазарките обличали нови булчински премени, с които да лазаруват, за да им носят здраве и късмет.
- Шоплука е фолклорна област, известна с накитите на лазарките. Всички момичета на празника се закичвали с цвете от копринена трева и пауново перо.
- В Родопска фолклорна област, обичаят Лазаруване се изпълнявал в две последователни съботи, като момичетата се разделяли на две групи според възрастта си.
5/6 годишните момичета лазарували първи, на т.нар. Малък Лазар. Те обикаляли селото само до обяд, пеели песни и получавали яйца или дребни пари.
Голям Лазар е Лазаровден. Тогава групата на по-големите моми изпълнявали ритуала. По традиция те се обличали в специални обредни премени и изпълнявали много богат репертоар от песни и танци.
Боенец и Лазарова булка:
Боенец и Лазарова булка са известни фолклорни обреди, част от традициите на Лазаровден. Те са свързани помежду си, изпълняват се за здраве и берекет и се изразяват се в провеждането на специален танц, наподобяващ сватбена ръченица.
Момичетата започват подготовката с разучаването на песните и разпределянето на ролите:
- Едно се избирало за боенец, или още младоженец. То било по-възрастно, трябвало да бъде пъргаво. От особено значение било то да не бъде срамежливо.
- Друго се превъплъщавало в Лазарова булка. Избраницата за тази роля трябвало да бъде по-малка, а задължително правило било да има двама живи родители.
- Четири момичета заемали ролята на певици или още песнопойки.
На Лазаровден, момите се събирали сутрин рано и се подготвяли за своето представление. Първият танц се изпълнявал на площада на селото или на голяма поляна, след като се съберат всички хора. Тогава в средата заставали булката и младоженеца, а певиците и жителите на селото ги обграждали от всички страни.
Танцът започвал, боенецът и булката танцували, песнопойките – пеели. Характерна част била хвърляното на кърпи към стоящите отстрани мъже, които от своя страна трябвало поставят в тях дребни пари и да ги върнат обратно на младоженеца.
Момичетата, които участвали в ритуала, носели специални дрехи. Премяната на боенеца включвала костюм, съставен от мъжки и женски елементи, задължително калпак и пръчка. Булката се обличала в празнични одежди и було.
Лазаровден и Цветница са свързани. Обикновено лазарките участват в традициите посветени на Връбница. Затова вечерта на Лазаровден, след приключване на всички обичаи, всички момичета се събират и уговарят къде да се срещнат на следващия ден, в неделя.
Лазарски песни
Лазарките притежавали огромен репертоар с народни песни. Именно поради тази причина в българската народна музика има раздел, наречен лазарски песни.
Характерно за изпълняването на ритуала Лазаруване било пеенето на различни музикални произведения спрямо отделните етапи на празника. Например момичетата изпълнявали една песен, когато се събирали сутрин, друга, когато тръгвали по селото, както и когато приключвали и се прибирали на края на деня.
При посещението на домовете лазарките пеели съвсем други песни, а много често момичетата избирали какво да изпълнят спрямо къщата и нейните стопани, например според тяхната професия или социален статус.
Лазарските песни се използвали за наричане и възхваляване. Обикновено лазарките наричали за здраве, плодородие и благополучие на дома. Вярвало се, че къща посетена от лазарки ще бъде щастлива и благословена. Когато възхвалявали, момичетата често насочвали песните си за:
- Най-красивата девойка, чиято неизмерна прелест и обаяние трябвало да бъдат възпети.
- Момък или ерген, чиято хубост и чиста любов заслужавали захваления.
Съществували специфични песни, насочени към определени професии (напр. песен на орача), или определени действие (напр. песен за привличане на дъжд).
Сред най-известните български народни лазарски песни са:
- Ой, Лазаре, Лазаре
- Лаленце се люлее
- Лазарка
- Лазарска песен
- Лазаре, драго ли е
- Иди си, иди, Лазаре
- Тук ми казаха, Лазаре
Лазаровден днес
Днес фолклорната магия Лазаровден все още е жива. Макар и значително по-малко, в редица части на България, основно села и малки градове, се организират лазарски групи, които изпълняват обичая – обличат се в празнични народни носии, закичват се с цветя, научават песните и обикалят домовете, за да пожелаят на хората здраве и благополучие.
За разлика от миналото, днес Лазаруването не представя момичето в обществото и не символизира превръщането ѝ в мома за женене.
В съвременния свят, спазването на древни български традиции, като лазаруването, има за цел да предаде традицията на идните поколения, за да я запази жива.
