Български традиции – Празникът на мартениците

Български традиции – Празникът на мартениците

Наближава 1-ти март – един от най-любимите и български празници в родния календар!

Мартеницата е сред емблематичните символи на България и любимите традиции в красивия български фолклор. Празникът на мартениците и Баба Марта се отбелязва на 1-ви март, посочвайки началото на прераждането на природата и идването на пролетта.

Легенди за мартениците

Народните предания помнят много различни легенди, отнасящи се до произхода на мартениците. Според 3 от тях символът датира още от времето на хан Кубрат и хан Аспарух.

Легенда 1:

Първата легенда гласи, че сестрата на хан Аспарух му изпратила дар – цвете, завързано с бял конец за крака на лястовица. Конецът се оцветил в червено от кръвта на птицата. чийто крак бил наранен от нишката.

Според преданията, лястовицата пристигнала в България точно на 1-ви март и от тогава всяко година на този ден българите си разменяли червено-бели мартеници.

Легенда 2:

Действието на втората легенда се развива след познатата на всички история за хан Кубрат, който събрал синовете си и им заръчал никога да не се разделят, за да бъдат по-силни.

Легендата разказва, че прабългарите били нападнати от хазарите, които пленили Хуба – дъщерята на хан Кубрат. Цената за нейната свобода била признанието на вожда Ашина за владетел на българските земи.

Баян, най-големият брат, признал властта на хазарите и останал със сестра си, докато останалите – тръгнали по света да търсят свободни земи. След време при Хуба долетял гълъб със златен конец, завързан за едното краче. Това бил техният знак от хан Аспарух да избягат.

Следвайки птицата, пленниците успели да стигнат до река Дунав. Баян бил ранен от хазарите, а кръвта му изцапала края на златния конец с кръв. Когато се събрали, Аспарух завързал двата края на окървавения конец и закичил всеки войник с късче от него, заръчвайки възелът никога да не се разкъсва, за да пази и свързва българите.

Български традиции – Празникът на мартениците

Легенда 3:

Третата легенда започва по-същия начин – синовете на хан Кубрат, победени от хан Ашина, се пръснали по света да търсят нови земи. Хазарите, които завладели българските земи, пленили красивата дъщеря на Кубрат – Хуба.

С идването на пролетта, дошла и добра вест за Хуба. Сокол долетял и ѝ донесъл писмо от Аспарух, който използвал бяла копринена ниша, за да завърже съобщението си на крака на птицата.

Хуба избягала и следвайки сокола, достигнала до река Дунав. За съжаление, птицата била ранена, а кръвта ѝ обагрила конеца. След като Аспарух и Хуба се събрали, ханът вързал на ръцете на войниците си бяла и червена нишка, за която се вярвало, че ще донесе сила, здраве и щастие на българите.

Според преданията това се случило точно на първия ден от месец март.

Същност на фолклорната традиция

На 1-ви март всяка година се отбелязва идването на Баба Марта. По традиция всички българи се закичват с бели и червени накити – мартеници. Празникът е посветен на настъпването на пролетта и възраждането на природата.

Коя е Баба Марта? Баба Марта е митологичен образ от българския фолклор, който присъства в множество фолклорни митове и легенди. В повечето разкази, тя е илюстрирана като стара куца жена, но има и интерпретации, където е описана като млада и красива девойка.

Баба Марта

Баба Марта е предвестник на пролетта, носи в себе си слънцето и символизира плодородието. Независимо от външния си вид, тя е прочутата със своето променливо настроение и буен нрав, които според народните вярвания оказва значително влияние върху времето през месец март.

Именно заради нейния нрав, много фолклорни обичаи са свързани с умилостивяването на Баба Марта. Хората вярвали, че тя влиза само в чисти и подредени къщи. Затова всички домакини старателно почиствали домовете си в края на февруари. От тук произлиза и пролетното почистване.  

Освен това, за да „зарадват“ вестителката на пролетта хората поставяли нещо червено в двора на къщата. Най-често в миналото това били покривки, пояси и шалове.

Баба Марта е известна и с това, че не обича да се среща възрастни жени. Затова на 1-ви март според фолклорните вярвания и традиции те си оставали вкъщи. Навън излизали са младите момичета и децата, като се смятало, че те ще донесат много топли дни и благоприятно време през март.

Народните предания гласят, че Баба Марта е благосклонна към хората, носещи мартеници – украшения от усукан червен и бял конец. Затова по традиция на първия ден от март, най-възрастната жена в дома закичва децата с мартенички.

Мартениците притежават огромна символика. Те се свързват със здравето и предпазването от уроки и зли сили.

Първоначално мартенички били само младите жени и децата, но постепенно всички започвали да се закичват с тях. Обикновено те се носят до идването на пролетта. Това означава до разцъфването на дърветата или до пристигането на първите прелетни птици. В някои случаи това означава чак до края на месец март.

Освен за носенето, съществуват различни предания за свалянето на мартеничките. Най-разпространено е закичването им на плодородни дръвчета. Според други вярвания в различните краища на България, червено-белият конец се хвърля в река или се поставя под камък. 

Символика

Мартеницата е съставена от усукани бял и червен конец, изработени от вълна или памук. Всеки от двата цвята носи различни символика за българите:

  • Бялото символизира чистота, невинност, новото начало.
  • Червеното се свързва с живота, плодородието, енергията на слънцето.

Мартениците се приемат като символ на здравето, благополучието и сполуката. Според фолклорните вярвания, преплетените нишки предпазват от зли духове, уроки и демони.

Символика на мартениците

Разпространение на мартениците

Мартениците са разпространени във всички фолклорни области в България. Същността им (белият и червеният конец) се запазва в различните краища на страната, но се наблюдават и определени изменяния.

  • В Родопска фолклорна област, мартеничките са разноцветни и шарени.
  • В Софийско често се срещат сини и червени мартеници. Синият цвят се вплита, за да предпазва човекът от уроки.
Разпространение на мартениците

Освен в цветовете, разлика се открива и в символиката. В някои региони на мартениците се закачват допълнителни елементи, например скилидка чесън. Разминавания се открива и в ритуалите, свързани с носенето и свалянето на мартеници.

  • В Южна България мартеница, вързана на ръката се сваляла, когато човекът види щъркел, а мартеница, носена на врата, когато срещнем лястовица.
  • В други краища на страната, младите момичета поставяли мартениците си под камък и така гадаели за бъдещия съпруг, например ако имало мравки, момчето щяло да бъде бедно.
  • В Пиринска фолклорна област поставянето на мартеницата под голям камък вещаело успех в отглеждането на кози или овце (ако има мравки), на едър рогат добитък (ако има калинки), или на магаре (ако има паяци).

Интересни факти

  1. Закичването с червено-бели мартенички не е само българска традиция. Този обичай е застъпен и в някои от съседните ни страни – Румъния, Северна Македония, части от Северна Гърция и дори в Молдова и Албания.
  2. През 2008г. по повод празника на Баба Марта, логото на Google е изписано чрез преплетена мартеница. Търсачката прави това отново през 2011г.
Лого Google с мартеница

3. В миналото мартеницата показвала социалния статус на хората. Например, неомъжените момичета носели мартеници от ляво, ергените – на кутрето на лявата си ръка, а женените мъже „закичвали“ десния си чорап.

Мартениците са уникална българска традиция, която отразява истинското богатство на българското фолклорно творчество и пресъздава връзката на човек с природата и прераждането!

Сподели:

Прочетете още

Цветница – традиции и обичаи за празника

Цветница – традиции и обичаи за празника

Наближава един от най-големите християнски празници, който отбелязваме един ден след Лазаровден. Цветница се празнува в православната, католическата и протестантската църква винаги в неделя, една

Лазаровден – История, Обичаи, Песни

Лазаровден – История, Обичаи, Песни

Всяка година, точно 8 дни преди най-тежкия празник в християнския календар – Великден, отбелязваме Лазаровден. Красива традиция, която притежава богата символика, множество обреди, специфични песни,