Българските народни танци са основна част от неповторимия български фолклор, изобразявайки истинската магия и поезия на българското народно творчество. С тяхна помощ оживява, душата и страстта на българите към родината, битието и празника.
Български народни танци се наричат „хорà“. Думата „хоро“ произлиза от латински и може да се преведе като „сбор от свирачи и танцувачи“.
Български хорà присъстват в родния фолклор още от далечното минало. Народните танци се приемат като плод на опита, ума и всекидневието на българския народ. С течение на времето и развитието на историята, хорàта се обогатяват – стават все по-сложни, ритмични и красиви.
Хорà се играят и до днес. Те са част от всеки празник на българите. Сред всички фолклорни танци, се отличават няколко, за които се приема, че са най-известните български хорà в цялата страна.
Видове български хорà
Български народни танци се играят под съпровода на нестихващата българска народна музика. Танцувалното творчество на българите е изключително богато. Съществуват различни видове български хорà.
Българските хорà се разделят по пол. Те биват мъжки, женски и смесени хорà.
Друго разделение на народните танци е по формата, в която се играят. Те биват сключени, т.е. играещи се под формата на кръг. Водени са хорàта, които имат два края и един водещ танцьор. Освен тези, има и самостоятелни фолклорни танци, наричани по сами или по двой.
Обикновено играчите на народни хорà се захващат помежду си за ръце. Варианти са хващане за пояс или рамене.
В България има над 500 традиционни хорà. Този огромен брой се дължи на факта, че във всички фолклорни области на България има различия в танцувалното творчество. Най-известните български хорà са:
1. Право хоро
Правото хоро може да бъде определено като най-известното българско хоро. Този фолклорен танц е в размер 2/4, играе се с умерено темпо, следвайки такта и скоростта на музикалния съпровод.
Правото хоро идва от Тракийска фолклорна област и често се нарича още Право Тракийско хоро. Обикновено се танцува в кръг, а танцуващите се държат за ръце. Правото хоро е разпространено във всички фолклорни области, затова стъпките и движенията му варират според етнографския регион.
Право хоро е част от много различни обществени събития и празненства, задължителна част е от българските сватби, празници и събирания.
2. Джангурица
Друго популярно българско хоро е Джангурица. Този фолклорен танц произлиза от Пиринска фолклорна област, но е разпространен в цяла България. Обикновено се играе смесено, от мъже и жени, в тактов размер 9/8.
Джангурица е сложен танц, съставен от бързи стъпки. Движенията се различават в различните фолклорни области. Това българско хоро се танцува на сватби, народни празници, фолклорни фестивали и т.н.
3. Дунавско хоро
Дунавското хоро е известно българско хоро от Северняшка фолклорна област и регионите около р. Дунав. Фолклорният танц се играе в размер 2/4 и умерено динамично темпо.
Дунавското хоро е характерно само за северняшкия регион. Движенията му наподобяват движенията на риболовците по бреговете на Дунав. Специфичното за това хоро е, че се изпълнява обикновено след посрещане на Нова година и за закриване на различни мероприятия, включително фолклорни събори и празници.
4. Дайчово хоро
Друго традиционно българско хоро от Северняшка фолклорна област е Дайчовото хоро. За разлика от Дунавското, този фолклорен танц е разпространен и се играе в цяла България и затова има близо 100 различни интерпретации.
Дайчово хоро произлиза конкретно от Плевенския регион. Играе се в размер 9/8. Движенията са умерено бързи. Играе се високо, в танца участват и ръцете на играчите, които се люлеят в такт с музиката.
Дайчовото хоро е сред български хорà, които се играят на различни събития като сватби, лични и обществени празници, фолклорни събота и други.
5. Еленино хоро
Еленино хоро е поредното популярно българско хоро от Северняшка фолклорна област, прочуто в цяла България.
Еленино хоро се смята за едно от най-сложните и красиви български хорà. Играе се в тактов размер 7/8, с бързо темпо. Стъпките са динамични и ритмични. Еленино хоро обикновено се танцува в кръг, а участниците се държат за ръце.
Популярността на народния танц се доказва с това, че Еленино хоро е сред задължителните български хорà, изпълнявани по време на фолклорни фестивали и събирания.
6. Пайдушко хоро
Сред най-известните български хорà попада и Пайдушко хоро. Фолклорната област, от която произлиза този фолклорен танц, е Северняшката, но се среща и в други региони на страната.
Пайдушкото хоро е едно от най-старите хора в българския фолклор. Освен това, заедно с Еленино хоро, се смята за един от най-сложните народни танци. Размерът е 5/16, стъпките са много и разнообразни, а движенията бързи и ритмични. Играчите се държат за ръце и често променят посоката на танца.
Прочутото Пайдушко хоро се изпълнява най-често на сватби, фолклорни фестивали и обществени празници.
7. Граовско хоро
Друг популярен български народен танц е Граовско хоро.
Граовското хоро е характерно за Шопска фолклорна област. Играе се в популярния размер 2/4. Този красив фолклорен танц е съставен от сложни движения и стъпки, характерни за региона.
Обикновено Граовско хоро е част от танцовия аранжимент по време на сватби, фолклорни празници и фестивали.
8. Ганкино хоро
Ганкино хоро е част от най-известните български хорà от Северняшката фолклорна област. Танцува се в специфичният размер 11/16. Движенията са бързи и енергични. Фолклорният танц е изпълнен с разнообразни стъпки, следващи темпото на съпровода от българска народна музика.
Ганкино хоро се изпълнява най-често на сватби, народни фестивали, фолклорни събори и обществени празници.
9. Чичовото хоро
Популярен традиционен български танц, прочут в цялата страна е т.нар. Чичово хоро. Това българско хоро първоначално идва от Северна България.
Чичовото хоро се играе в тактов размер 2/4, от мъже и жени, хванати за ръце и движещи се в кръг. Народният танц носи празничен дух. Танцува се с бързо темпо, а стъпките са сложни и разнолики. Често се сменя посоката на движение.
Чичовото хоро е сред най-интересните, чудни, забавни, но и трудни български хорà. То се изпълнява на различни събития и празници, включително сватби, фестивали за народно творчество и фолклорни събори.
10. Ситно шопско хоро (селско хоро)
Ситно шопско хоро, познато още с името „селско хоро“, е традиционен български народен танц от Шопска фолклорна област.
Ситно шопско хоро се играе в размер 2/4 и има умерено бързо темпо. Движенията и стъпките са разнообразни, но характерни за шопите и техния буен нрав. Обикновено танцуващите се държат за ръце и се движат в кръг.
Селското хоро се играе по време на сватби, селски фолклорни фестивали и събори.
11. Петрунино хоро
Петрунино хоро също е сред най-известните български хорà в родния фолклор. Хорото произлиза от Шопска фолклорна област. Играе се в размер 13/16 и има изключително ритмичен характер.
Петрунино хоро се оформя в кръг, а играчите се държат за ръце. Народният танц се изпълнява обикновено на сватби, обществени празници и по време на фолклорни фестивали.
12. Хоро Трите пъти
Известен традиционен български танц е хоро Трите пъти. Това е типично мъжко хоро от Тракийска фолклорна област. Играе се в размер 2/4. Движенията и стъпките са разнообразни и ритмични.
Името на хорото идва от начина на танцуване. Танцът има различни фази, в които се изпълняват определени стъпки, като всяка фаза се изпълнява точно три пъти.
Уникалното хоро Трите пъти е предпочитан фолклорен танц за празници и фолклорни събирания в Тракия.
13. Щеркольовата
Друг известен фолклорен танц от Тракия е Щеркольовата – игриво и ритмично хоро в тактов размер 2/4. Това българско хоро е характерно за Тракийската фолклорна област и се счита за едно от най-трудните български народни танци.
Бонус: Българска Ръченица
Един от най-известните български народни танци е Ръценицата, която се танцува във всички фолклорни области на България.
Ръченица се играе в тактов размер 7/16, но може да се различава в зависимост от региона, където се изпълнява, тъй като всяка област има своите характерни белези и типичен стил на танцуване. Спада към индивидуалните фолклорни танци, които се играят по двама или сам. Ръченицата може да варира – да бъде по-бавна и умерена или по-бърза и ритмична.
Българските хорà са известни със своята красива и богата хореография, вдъхновена от историята, културата и бита на българите през вековете. Народните танци отразяват прекрасно идентичността на народа в отделните етнографски области на страната.
В българския фолклор съществува огромно разнообразие от български хорà, най-известните, от които са Право, Джангурица, Дунавско, Дайчово, Еленино, Пайдушко, Граовско, Ганкино, Петрунино, Трите пъти, Щеркольовата и Чичовото хоро.
Българските народни танци са израз на красотата и богатството на България. Те събират българите и ги обединяват в танца. Български хорà се играят и днес, по време на тържества, сватби, фолклорни събори и фестивали. В страната има хиляди фолклорни ансамбли и танцови групи, чиято цел е да съхраняват и предават танцовото творчество на България.
