Декември е, идва Коледа – най-обичаният и голям християнски празник в България. Този светъл празник се нарича още Рождество Христово, Божик и Божич. На него се отбелязва раждането на Божия син – Исус Христос.
Българският народ има огромно народно творчество. В родния ни фолклор съществуват разнообразни коледни традиции и обичаи, които се спазват и до днес.
Игнажден
Коледните традиции в България започват от 20 декември, когато се отбелязва Игнажден. Игнажден може да се преведе като Нов ден или Млад ден. Според вярванията в българския фолклор на този ден започва новата година. От това произлиза и основният обичаи на този християнски празник – „полазване“.
Полазване или още „посещение на къща“ е основният ритуал, изпълняван на Игнажден. Вярва се, че първият гост в дома, предвещава каква ще бъде следващата година за хората в къщата. Посетителят се нарича „полезник“ и обикновено посещава дома рано сутрин. Тази традиция е свързана основно с вярването за новото начало и първия ден.
Полазването се различава в отделните фолклорни области на България, извършват се различни действия и обреди, напр. приготвяне на трапеза, поднасяне на дарове, внасяне на слама или трески в къщата и т.н.
Тъй като Игнажден е свързан с пророчески вярвания за следващата година, народът е измислил множество поверия и поговорки:
- На Игнажден не се дава нищо назаем, за да се запази плодородието в семейството.
- Ако на Игнажден е ясно, Април ще бъде сух, ако вали дъжд – Април ще бъде плодороден и дъждовен.
- На Игнажден не се изнася нищо от дома – най-вече сол, жар и огън.
- На този празник не се шие, плете или пере.
- Добитъкът не се впряга, за да бъдат здрави животните през годината.
Бъдни вечер е последният ден на коледния пост, затова на Малка Коледа се приготвя специална постна трапеза. Задължително на масата трябва да се поставят нечетен брой ястия. Най-вече се поставят или 7 ястия (колкото са дните в седмицата) или 9 (колкото са месеците на бременността).
Основно място на празничната трапеза заедно обредния хляб. За Бъдни вечер домакинята на дома приготвя постна питка, в която слага паричка – скрито късметче. Вярва се, че с питката може да се погледне в бъдещето. Преданията казват, че който намери парата, ще бъде късметлия през следващата година.
Освен питка, според коледните традиции на трапезата се поставят жито, боб, сарми, чушки, лук, чесън, мед, орехи, туршии, ошав, тиквеник. Задължително на Бъдни вечер присъства червено вино.
Преди сядане на вечеря най-възрастният човек в къщата прикъдява всички стаи за здраве. Празничката вечеря на Малката Коледа не се вдига, а всички ястия се оставят да пренощуват на масата.
Бъдни вечер
Бъдни вечер се отбелязва на 24 декември, деня преди Коледа. Този християнски празник се нарича още Малка Коледа, Суха Коледа или Крачун. Според религиозните вярвания, на 24 декември Божията майка ражда Исус, от където идва и името Рождество Христово.
На Бъдни вечер се изпълняват редица фолклорни традиции и обичаи, посветени на празника.
Празнична трапеза
Бъдни вечер е последният ден на коледния пост, затова на Малка Коледа се приготвя специална постна трапеза. Задължително на масата трябва да се поставят нечетен брой ястия. Най-вече се поставят или 7 ястия (колкото са дните в седмицата) или 9 (колкото са месеците на бременността).
Основно място на празничната трапеза заедно обредния хляб. За Бъдни вечер домакинята на дома приготвя постна питка, в която слага паричка – скрито късметче. Вярва се, че с питката може да се погледне в бъдещето. Преданията казват, че който намери парата, ще бъде късметлия през следващата година.
Освен питка, според коледните традиции на трапезата се поставят жито, боб, сарми, чушки, лук, чесън, мед, орехи, туршии, ошав, тиквеник. Задължително на Бъдни вечер присъства червено вино.
Преди вечеря най-възрастният човек в къщата „прикъдява“ всички стаи за здраве. Празничката вечеря на 24 декември не се вдига, а всички ястия се оставят да пренощуват на масата.
Бъдник
Бъдникът в дърво, задължително част от фолклорните коледни традиции. То се поставя в огнището на къщата на Бъдни вечер и се оставя до гори, дори през цялата нощ.
Отсичането на дънера е специален ритуал, който се извършва от най-младия мъж в дома. Той отсича дървото в същия ден и го занася вкъщи, като задължително трябва да го носи на дясното си рамо.
При запалването, в Бъдника се поставя вино, тамян, зехтин и дори се завива с бяло ленено платно. Гасенето на дървото на сутринта също е обредно – използва се вино. Пепелта и въглените не се изхвърля. Според народните вярвания, те имат магична сила и често се използват за лек или се разпръсват по полята и нивите за предизвикване на плодородие.
Фолклорните поверия, твърдят, че ако огъня от Бъдника е голям – годината ще бъде много плодородна, а ако е слаб – няма да има изобилие.
Коледната традиция за палене на Бъдник вече не се спазва толкова стриктно.
Коледуване
Една от най-известните коледни традиции, разпространен във всички краища на България, е Коледуване.
Коледуването се провежда в полунощ в нощта срещу 25 декември. Изпълнява се само от момчета – млади ергени и техният водач – женен по-възрастен мъж. Мъжете се наричат Коледари. Те преминават през всички къщи и пеят песни – за здраве, берекет и оповестяват раждането на Божия син.
Коледарите започват приготовленията си още на Игнажден. Тогава се създават коледарските групи, избират се водачи и се заучават песни.
В нощта на 24 декември Коледуването започва от дома на водача на групата, където всички момчета се събират. След това тръгват по къщите и обикалят, за да пожелаят на всички семейства благоденствие, плодородие, здраве и успешна година.
Коледарите се смятат за пазители, а коледният обичаи има пречистващ характер. Според тази фолклорна традиция, по време на коледните празници, има Мръсни дни, през които по земята започват да бродят всякакви зли създания. Именно тези демони биват прогонени от смелите момци – коледари.
Коледуването е задължителна част от Коледа. Коледарите са посрещаните във всяка къща, която посещават. В знак на благодарност за наричанията им, стопаните на дома им подаряват кравайчета. Понякога се даряват и други продукти, като месо, сланина, боб, мед, брашно и дори пари.
За Мръсни дни по традиция се счита периода от Коледа до Йордановден (25 декември – 7 януари)– от раждането на покръстването на Божия син. Българският народ вярва, че през тези дни вечер излизат всякакви лоши създания – вампири, караконджули, таласъми и т.н.
Коледа
Коледа се отбелязва на 25 декември. Това е един от най-големите християнски празници почитани у нас. На Коледа се чества Рождеството на Исус Христос. Този ден поставя началото на коледните празници и веселби.
Коледният ден е истински празник, в който по традиция се събира цялото семейство. Отново се прави празнична трапеза. Коледната маса е богато отрупана с всякакви ястия. Тъй като коледният пост е приключил, домакинята приготвя различни месни ястие. Най-популярното коледно традиционно ястие е капама.
По фолклорна традиция, на Рождество децата обикалят околните къщи, поздравяват стопаните с думите „Бог се роди, Коледо“ и получават кравайчета или други малки дарове.
Коледа е ден, в който според богатия на традиции български фолклор се коли прасе като жертвоприношение към Бог.
Сурва
Последната от коледните традиции е Сурвакането. Този обичаи се изпълнява в на 1 януари. На първия ден от новата година деца обикалят съседните къщи рано сутрин и пожелават здраве, плодородие и щастие за новата година.
Децата се наричат Сурвакари. Докато извършват ритуала, те носят със себе си специално украсени пръчки, наречени Сурвачки, с които леко удрят стопаните на домовете по гърба, докато наричат своите пожелания.
Според традицията сурвачките задължително трябва са направени от дрянови клонки, а за декорация може да се използват сушени плодове, пуканки, мъниста, прежда, вълна и гевречета.
Освен деца, на сурва излизат и млади мъже. За разлика от малките сурвакари, те не обикалят домовете на хората, за да ги сурвакат с дрянови пръчки. Ролята на мъжете сурвакари, често наричани още Кукери е да прогонят злите сили и демони, които излизат по време на Мръсните дни.
За да прогонят тези създания, мъжете по време на Сурва се обличат в страшни костюми, маскират се, отрупват се със звънци и чанове и изпълняват динамични танци. Задължително в свитата на сурвакарите трябва да присъстват премени „булка“, „младоженец“, „мечка“ и др.
Сурва е коледен обичай, който се спазва в голяма част от страната и днес. Това е единствената коледна традиция, която попада в списъка на ЮНЕСКО за защита нанематериалното наследство.
Народното ни творчество представлява удивителна мозайка от вярвания, традиции и обичаи, които са основна час от коледните празници. Българските коледни традиции датират векове назад. Създавайки красива празнична атмосфера, усещане топлина и уют, те продължават да са част от Коледните празници и днес, което ги прави вълнуваща част от съвременния живот на българите.
Традициите носят духа и културата на народа и трябва да бъдат предавани през поколенията и съхранявани за бъдещето.
Ако се интересувате от различни фолклорни традиции, не пропускайте нашата статия „Традиции и ритуали на Българска фолклорна сватба“.
