Ръченицата – символ на българската идентичност

Ръченицата - символ на българската идентичност

Ръченицата е един от най-емблематичните и запомнящи се български народни танци, който съчетава в себе си духа, енергията и традициите на българския народ. От древни времена до днес, танцът е съхранил българската идентичност, душа и история, илюстрирайки грацията и силата на танцьорите и предавайки магията на българския фолклор.

Произход и име

Сведения за български народни танци и хорà съществуват още от дълбока древност. Първите писмени източници датират от времето на цар Петър I, около 9-10 век, а техен автор е Презвитер Козма.

Ръченицата, както и останалите хорà, са дълбоко вкоренени в историята на българския народ. Датирайки толкова далеч в миналото, те често се свързват дори с езически ритуали и игри.

Името „Ръченица“ произхожда от думата „ръченик“. Ръченик е дълга, бяла кърпа с ресни, изработена от лен или коприна, която се развявала по време на танца. Интересен факт е, че основната функция на тази кърпа е била забулването на булките преди сватбата.  

Съществуват и други наименования. Най-популярни са:

  • „Чепница“ – произхождаща от чепкам или още изразът „играя си с нещо“.
  • „Чупница“ – вдъхновено от кършенето (чупенето) на тялото по време на танца.
  • „Посадник“ или „Посадница“
  • „Наръченица“
  • „Сопница“
  • „Кършеница“ и др.
Ръченицата - символ на българската идентичност

Символика

Фолклорните танци са сред видовете изкуство с най-голямо въздействие у наблюдателите. Ръченицата събира в себе си богатата българска култура и несломим дух.  В същността си танцът е надпревара – състезание, изпълнено с динамика и емоция, които олицетворяват жизнеността и енергията на българина.

Ръченицата има богата символика. В миналото този танц имал любовен характер и често се използвал за „закачка“ между младите момичета и момчета, които изпитвали симпатии един към друг. Символиката на ръченицата се допълва и от това, че се изпълзявала предимно на сватби, кръщенета, празници и други важни житейски събирания.

Ръченицата - символ на българската идентичност

Музика и такт

Основният такт, в който се играе Ръченицата е 7/16. Именно това придава уникалното и разпознаваемо звучене на танца. Обикновено ръченицата се разделя на ритмична схема с три части – традиционната 2+2+3 или вариант с удължен първи дял 3+2+2.

Музикалния съпровод е ключов момент, който придава характерното звучене и енергия. Музиката включва традиционни български народни инструменти като гайда, тъпан, кавал и гъдулка, чиято комбинация създава многопластов звуков пейзаж, който подчертава ритъма и движенията на танцьорите.

Сред характерните народните песни, на които се изпълнява Ръченица, са:

  • „Сватбарски буенек“
  • „Сватбарска ръченица“
  • „Шопска ръченица“
  • „Биляна платно белеше“
  • „Кюстендилско хоро“ и т.н.

Как се играе ръченица?

Ръченицата може да се играе както индивидуално, така и групово. Популярна е сред всички възрастови групи и с малки различия се танцува и от мъже, и от жени. Движенията са бързи и ритмични, а стъпките се повтарят. Изключително важни в този танц са и ръцете.

Основните стъпки са:

  • Първа стъпка на „Раз“ е прескок с десния крак, докато левият се отделя от земята.
  • Втората стъпка на „Два“ е прескок с левия крак, докато десният се отделя от земята.
  • Третата стъпка на „Три“ отново е прескок с десния крак, но този път последван от леко сгъване.

Тази комбинация от стъпки се повтаря през целия танц. Може да се добавят допълнителни движения, например подскоци или клекове, както и да се променя темпото според съпровода и българската народна музика.

Ръченицата - символ на българската идентичност

Видове Ръченица

Символът на българската идентичност, Ръченицата е разпространен из пределите на България. Във всички фолклорни области танцът се различава в определена степен, съществуват различни вариации с уникални характеристики. Независимо дали става дума за Добруджанска, Северняшка, Шопска, Тракийска или Македонска Ръченица, всяка от тях носи своите особености и красота, разказвайки за живота, бита и обичаите на местното население.  

Добруджанска ръченица:

Добруджанската ръченица се отличава със своя бавен, но подчертан ритъм и земни движения, заимствани от бита и труда на хората в Добруджа. Характерни за региона са провикванията по време на танца.

По-често в Добруджанска фолклорна област, Ръченицата се танцува от мъже с тежки движения и свободни ръце, илюстриращи различни действия от работа, напр. косене, сеене, завързване на сноп и т.н.  

Северняшка ръченица:

Ръченицата е най-разпознаваемият и емблематичен танц за Северняшката фолклорна област. Тук ритъмът е бърз, а танцът – енергичен. Присъстват множество подскоци и силно люлеене на ръцете.

Динамичният танц се играе както от мъже, така и от жени, но в районите на Шумен, Разград и Търговище най-прочута е Капанска ръченица или още мъжка ръченица.

Ръченицата - символ на българската идентичност

Шопска ръченица:

Най-бързата, динамична и енергична е Шопската ръченица. Вдъхновена от буйния нрав и енергия на Шопите, ръченицата в Шопската фолклорна област е изпълнена с бързи и ситни стъпки в комбинация с трудни технически движения.

Тракийска ръченица:

В Тракия, Ръченицата е най-бавна, отразявайки духа на хората в областта. Движенията тук са отмерени, плавни и елегантни. Стъпките са в синхрон с мелодията, музиката и орнаментиката, характерни за региона.

Македонска ръченица:

Македонската ръченица има удължен първи дял (3+2+2). Тя е изключително емоционална и изразява състоянието на духа на танцуващите. Ръченицата в Пиринска фолклорна област е ритмична и разнообразна с бързо и отчетливо темпо.

Ролята на ръченицата във фолклорните традиции и обичаи

Ръченицата е жива културна традиция, която е неразривно свързана с редица български обичаи и ритуали. Този танц е присъствал и все още присъства е различни моменти от живота на хората и е важна част от много семейни и религиозни празници.

Фолклорната сватба е сред най-значимите моменти в българския културен календар, а Ръченицата заема основна роля в сватбените чествания. По време на тържеството се изпълнява Кумска ръченица.

Ръченицата е важна част и от религиозни празници, например на Лазаровден. На този празник танцът се изпълнява от лазарките по време на лазарските ритуали.

Днес Ръченицата продължава да бъде важна част от културния живот на българите и нашата идентичност. Този традиционен танц се е запазил до днес благодарение на усилията на множество ансамбли и фолклорни групи, които го популяризират, изпълнявайки го по време на различни културни събития, фестивали и концерти.

Сподели:

Прочетете още

9 Любопитни Факти За Нестинарството

9 любопитни факти за Нестинарството

Богатата история и красивия фолклор на България са запазили през вековете огромно разнообразие от традиции и обичаи, съхраняващи магията на миналото. Един ритуал, обаче, изпъква.

Цветница – традиции и обичаи за празника

Цветница – традиции и обичаи за празника

Наближава един от най-големите християнски празници, който отбелязваме един ден след Лазаровден. Цветница се празнува в православната, католическата и протестантската църква винаги в неделя, една

Лазаровден – История, Обичаи, Песни

Лазаровден – История, Обичаи, Песни

Всяка година, точно 8 дни преди най-тежкия празник в християнския календар – Великден, отбелязваме Лазаровден. Красива традиция, която притежава богата символика, множество обреди, специфични песни,