Сред студените януарски дни, когато небето е най-чисто, настъпват Водици – трите свещени дни, в които водата има сила да говори, пречиства и сбъдва желания. Това време е изпълнено с различни вярвания, ритуали и дълбока символика, част от обредния цикъл на българския фолклорен календар.
Произход и история
Обичаят Водици води началото си от езическите времена, когато водата е била почитана като живо, свещено същество. След покръстването на българите и разпространението на християнството, старите вярвания се преплели с новата религия и така Водици се обвързват с християнския празник Богоявление (Йордановден, 6 януари). С него се отбелязва Кръщението на Иисус Христос във водите на река Йордан и символичното начало на Неговото духовно служение.
Водици обхващат три последователни дни: 5, 6 и 7 януари, известни още като Мъжки водици, Йордановден и Ивановден. Всеки от тях има своята роля в цялостния ритуал на пречистването.
Символика на Водици
Централният символ на обичая Водици е водата – древен и многозначен образ. Тя е извор на живот и притежава мощна пречистваща сила, която може да отмие както физическата мръсотия, така и душевната. Според народните предавания именно в дните на Водици „водата се кръщава“ – тя се събужда, оживява и придобива необикновени качества. Нарича се „жива вода“, „кръстена вода“ или „светена вода“, защото фолклорните вярвания гласят, че тогава небето я благославя.
В този кратък зимен период водата се превръща в посредник между човешкото и божественото. Съхранява се в стъкленици, менчета или глинени съдове и се пази през цялата година като талисман срещу болести, страх и нещастия. С нея се пръска домът, когато някой се разболее, когато бебе проплаче за пръв път, когато се започва нова работа, строеж или дори когато някой напуска дома за дълъг път. Тя е благословия, която чака да бъде призована.
Друг символ, свързан с Водици, е кръстът, който свещеникът хвърля във водата на Йордановден. Неговото потапяне в река или езеро е ритуал на освещаване. Това е знак, че водата вече не е обикновена. Кръстът символизира сливането на земното и небесното, победата на светлината над мрака.
Подготовка и протичане на обичая
Обичаят Водици е изпълнен със символика и тържественост, водещи до възраждане. Всеки ден от този свещен празничен цикъл носи своето значение и обредност.
5 януари – Мъжки водици
Празничният цикъл започва с Мъжки водици – ден, познат още като „Попова Коледа“, защото основна фигура в него е свещеникът. С кръст в ръка, китка босилек и здравец, той обикаля къщите, за да пръска със светена вода. Във всеки дом се посреща с отворена врата, защото се вярва, че светената вода в този ден гони злите сили и болестите, а привлича здраве и плодородие.
6 януари – Йордановден (Богоявление)
Кулминацията на Водици настъпва на Йордановден – ден, в който небето и водата се докосват, а човекът се озовава по средата между земното и божественото. На този ден се чества Кръщението на Иисус Христос във водите на река Йордан – събитие, което придава дълбок духовен смисъл на всяка капка вода.
Основният ритуал на този ден е освещаването на водите чрез хвърляне на кръст. Обикновено в река, езеро или друг естествен водоизточник. Млади мъже се хвърлят смело след него, въпреки ледения студ, защото според народните вярвания този, който извади кръста, ще бъде здрав, щастлив и благословен през цялата година. В някои села на България всички, които са се потопили, се считат за късметлии.
Особено впечатляваща е традицията в Калофер, където мъже облечени в носии играят мъжко хоро в ледените води на Тунджа, под звуците на гайди и тъпани – картина на българската устойчивост, единство и духовна сила.
7 януари – Ивановден
Последният ден от Водици е посветен на Св. Йоан Кръстител – кръстникът на Христос и символ на духовното възраждане. Ивановден е ден на кръстниците и на обредното къпане, свързано с благословия, здраве и пречистване. В много фолклорни области на България се пази обичаят младоженци, сключили брак през изминалата година, да бъдат „окъпани“ – било с шеговито поливане или чрез истинско потапяне. Смята се, че така новото семейство ще бъде здраво, сплотено и закриляно от Св. Йоан.
На този ден се почитат и кумовете. Канят се на гости с богата трапеза и специални подаръци, за да се подчертае почитта към духовната връзка между кръстници и кръщелници.
Ивановден слага край на ритуалното пътешествие на Водици. В този ден всичко започва отначало, но вече пречистено, благословено и осветено.
Наричаната вода
В нощта на 5 срещу 6 януари, когато земята притихва в очакване на Богоявление, българската традиция ни повежда към един от най-мистичните ритуали – наричането на вода. В този свят момент може да поверите на водата своето най-дълбоко желание. Как?
След залез, подгответе чист съд – стъклен, глинен или метален, избягвайте пластмасовите. Напълнете го с прясна вода и го изнесете под открито небе, напр. на двора, на балкона или на перваза на прозореца. Хванете съда с две ръце, останете насаме с водата и притихнете. Кажете ѝ името си, поздравете я, позволете ѝ да ви усети.
Водата трябва да остане навън през цялата нощ – да попие мълчанието на тъмното небе и благословията на звездите. Малко преди полунощ се върнете при нея. Това е моментът, в който според традицията тя носи най-голяма сила. Хванете отново съда с двете си ръце, затворете очи и си спомнете за най-съкровеното си желание. Вижте го в ума си ясно, изречете го на глас – с увереност и искреност.
След това прошепнете:
„Реченото ми – да бъде сторено!“
Покрийте съда с чиста бяла кърпа и го оставете навън до сутринта. На 6 януари, Йордановден, започнете деня си с тази вода. Измийте лицето си – за здраве, за сила и за чисто начало. Можете да отпиете, да напръскате дома си или да полеете цвете – като знак, че желанието е поело по пътя към сбъдване. И накрая – благодарете на водата. Защото тя вече носи и частица от Вас!
Поверия на Водици
Българският фолклор е изключително богат на различни обичаи, ритуали и вярвания. Някои интересни поверия придават още по-уникален характер на обичая Водици.
Водите „спират“
Вярва се, че на Йордановден всички води „спират“ своето движение, за да се освещават. Затова, в много български домове се спазва традицията да не се пере и не се мие на този ден, защото когато водата е осветена, носи магическа сила и всяко нарушаване на тишината и свeтостта на деня може да попречи на силата ѝ.
Обичаят „момите да мълчат“
В някои фолклорни области на България съществува и друг интересен обичай по време на Водици. При този ритуал момите излизат рано сутринта да наливат вода на Йордановден, но трябва да бъдат в пълно мълчание. Според поверията, ако момата изпълни този ритуал, ще и се падне добър съпруг през годината.
Три извора за девойките
В някои райони на страната, девойки трябва да се отправят към три различни извора, за да налеят вода. Всеки извор има своя специална символика: първият е за любов, вторият за плодородие, а третият за здраве. Според преданията ако момата донесе вода от всички тези извори, тя ще получи благословия за тези три важни неща от живота си през годината.
Обичаят Водици е мост между хората и природата, между вярата и бита, между старото и новото. Този ритуал събира в себе си магията на водата, силата на традицията и надеждата за здраве, чистота и светло бъдеще.
Това е един обичай, който ни връща към корените и ни напомня, че истинската сила е в живата връзка с природата и вярата.
