Димитровден е един от най-важните есенни празници в българския фолклорен и църковен календар. Отбелязва се на 26 октомври и е посветен на св. Димитър Солунски – великомъченик, почитан като покровител на християните и защитник от злини. В народните вярвания денят символизира края на стопанската година и настъпването на зимата. Не случайно в миналото българите повтаряли поговорката „Георги носи лято, Димитър – зима“.
Освен важен религиозен празник, Димитровден служи ориентир и в семейния календар. С него българите свързват много обичаи, поверия и гадания, които и до днес носят усещането за общност и приемственост.
История, църковен контекст и символика
Според древни предания, св. Димитър е бил римски военачалник, който тайно изповядвал християнската вяра. Когато бил разкрит, отказал да се отрече от Христос и бил подложен на мъчения, завършили с неговата смърт.
В резултат на това в православната традиция, светецът се почита като защитник на християните, покровител на Солун и закрилник на воините. Често е илюстриран като млад, красив воин на кон, а образът му е близък до този на св. Георги и това не е случайно.
Фолклорната представа за св. Димитър е различна. Според нея св. Димитър и св. Георги са братя, тръгнали в различни посоки на света. Двамата са провъзгласени за вестители на сезоните. В българското народно творчество се казва, че Георги „носи лятото“, а Димитър „носи зимата“, студа и дори първия сняг.
Именно тази връзка между църковния празник и народните вярвания превръща Димитровден в ключова дата в традиционния български календар.
Обичаи и традиции за Димитровден
Димитровден е дълбоко фолклорен празник. В народния календар този ден е натоварен с голяма символика, която се разпростира в изпълнението на различни обичаи и традиции.
Край на стопанската година
26 октомври (Димитровден) бележи края на стопанския цикъл. До този ден хората трябвало да са прибрали реколтата, да са оставили ралата в плевнята и да са напълнили хамбарите си с жито за зимата.
По традиция на празника се разпускали всички ратаи, работници, овчари и слуги. Приемало се, че на Димитровден приключват годишните договори и се уреждат сметките.
Затова празникът е важен момент за селската общност, който позволява на всички да се подготвят за предстоящата зима.
Миши дни
този период жените не трябвало да работят с прежда, вълна, ножици или чекрък. А причината е била да опазят домовете, хамбарите и посевите си от нашествие на грижачи.
В някои краища на България, домакините пръскали къщите си със светена вода.
Курбан за здраве и плодородие
Димитровден е общоселски празник, на който се събират роднини и съседи, за да се помолят за здраве, плодородие и закрила от светеца. В много села в различните фолклорни области в България на празника се колел овен и се приготвял курбан, който се раздавал на всички.
Полазване
Полазване е изключително интересен български обичаи, запазен до днес. Той се изразява в гадаене за идващата година по първия гост, който прекрачи прага на дома. Спазва се както на Игнажден, така и на Димитровден.
Смятало се, че ако гостът е добър и заможен, годината ще бъде плодородна и благополучна.
В някои етнографски области полазникът (гостът) носел хляб, жито или дрянови клонки за здраве.
Сватби и годежи
След Димитровден започвал сезонът на сватбите и годежите на младите. Лятната работа е приключила, хората разполагали с повече свободно време и условия, за да организират големи семейни тържества. Това е и времето, в което младите моми и момци се събират на седенки, а родителите уреждат техните годежи.
Традиционна трапеза
По традиция, около трапезата на Димитровден се събирали много хора, а това означавало, че тя трябва да е пищна. Задължително се включвали различни месни ястия – печено агне или овен (курбан), гювеч с месо и зеленчуци, питка, пълнена тиква или варена царевица. В някои краища се колел петел или кокошка.
Питката за Димитровден се омесвала специално за празника. Разчупвала се от най-възрастния човек в дома и се раздавала на останалите присъстващи на трапезата.
Народни песни и легенди за Димитровден
Димитровден заема специално място в българския фолклорен календар и народното творчество. Образът на св. Димитър присъства в редица песни, предания и легенди, които отразяват вярата на хората в неговата закрила.
Легенди и предания
Запазени са много легенди, свързани със светеца. В по-голяма част от преданията той се явява като помощник на хората като ги спасява от глад, пази ги от бури или им показва къде могат да намерят вода.
Според една от най-ключовите и популярни български легенди св. Димитър и св. Георги са братя, които се срещат два пъти в годината – веднъж на Гергьовден и Димитровден, за да си предадат ключовете към сезоните.
В други известни легенди св. Димитър е покровител на овчарите и стада. Хората вярвали, че ако се помолят на Диимтровден, животните ще са здрави през цялата година.
Народни песни
В обредните народни песни, изпълнявани на този ден св. Димитър се възпява като млад, красив конник, който „носи зимата“. Песните често са благословии за здраве, плодородие и късмет.
Народните песни и легенди пазят колективната памет на народа и предават от поколение на поколение почитта към св. Димитър като закрилник и носител на природните ритми.
Димитровден е много повече от църковен празник. Този ден е живо доказателство за връзката между българина с природата, земята и сезоните. Празникът бележи края на стопанската година, но също е символ на новото начало – на времето за равносметка, за сватби, семейни събирания и за отправяне на молитви за здраве и плодородие през идната година.
Съхраняването на обичаите, песните и легендите за св. Димитър е начин да поддържаме връзката с корените си и да предаваме на младите поколения знанието за този богат духовен свят. Всяка песен, всяко поверие и всеки обред са част от нашата културна памет, която ни обединява и ни напомня кои сме всъщност.
