Българската шевица – една уникална част от родния фолклор, отразяваща дълбоките корени и идентичност на българския народ. Това народно изкуство под формата на бродерия датира още от времето на прабългари и славяни, предавайки през поколенията послания за здраве и благоденствие.
Българската традиционна везба е изключително интересно и разнообразно творчество. Във всеки бод, всяка фигура и всеки цвят е закодиран символ, разказващ историята на живота, вярата и традициите на българите.
Произход и история
Шевиците се везбени орнаменти, датиращи от дълбока древност. За техен първообраз по родните земи се считат татуировките. В миналото шевиците не са възприемани само като украса, а като послания, тъй като в тях е закодирана важна символика и значение. Основно служели за представяне на семейните и родовите отношение на всеки човек, неговата връзка с природата и заобикалящата го среда.
Българските шевици имат изключително богата история. Развиват се успоредно с развитието на славянската и прабългарската култура. С напредването на годините и обединяването на двата народа, се наблюдава преплитане във везбените орнаменти, а в допълнение те се изменят и под влиянието на други различни култури и исторически епохи. В резултат на това шевиците са изключително разнообразни и богати както на форми и мотиви, така и на цветове.
Цветове
Всеки елемент, включително цветовете, играе съществена роля във фолклорните везбени орнаменти. Всеки цвят и нюанс в шевицата се свързва с различни народни вярвания и предания. В различните фолклорни области на България съществуват различни цветови комбинации, но независимо от това техните послания остават сходни.
Основната палитра включва червено, зелено, бяло, жълто и синьо, вкл. тъмно синьо.
- Червеният цвят е закодиран дълбоко в българския фолклор и традиции. Червено в българската народопсихология се свърза с кръвта на майката и продължителността на живота. Цветът е символ на енергията, любовта, смелостта и силата. Според народните вярваният червеният цвят има защитни свойства и пази от „лоши очи“, уроки и магия.
- Зеленото е цветът на природата. Внесен в шевиците, символизира земята, връзката на човека с природата и новият живот. Цветът придава усещане за свежест и затова често се свърза с плодородието, възраждането, вечния живот, радостта, надеждата и растежа.
- Белият цвят символизира младостта, младежката непорочност, неопетненост и невинност. Илюстрира силата на чистотата и божията светлина.
- Синьото също е един от най-популярните цветове във везбените орнаменти, тъй като придава усещане за дълбочина и стабилност. Основно се използват по-тъмни нюанси. Синият цвят се свързва с морето и небето и тяхната съвършена чистота. Служи за изразяване на семейно или родово достойнство, сила и уважение. Носи дълбока духовност и мистерия.
- Жълтата цветова гама, включително златно, се използвал като символ на светлината, щастието и оптимизма. Жълтият цвят се свързва със слънцето и огъня. Според някои предания, жълтото е цветът на отвъдното.
- Черният цвят също често присъства в шевиците, олицетворявайки Майката земя, нейната стабилност и сигурност.
Фигури и мотиви
Фигурите в шевиците също се използват за предаване на дълбока символика, отразяваща духовните и културни вярвания на българския народ. Чрез сложни мотиви и комбинации, нашите предци са изразявали връзката с природата, семейството и философията на живота. Основните фигури, използвани при създаването на везбените орнаменти включват:
- Стилизиране на Геометрични фигури е често срещана практика при създаването на едни от най-разпознаваемите шевици в нашия фолклор. Свързвали се със семейството, плодовитостта и благоденствието на рода. Използват се прави и начупени линии, кръгли форми, квадрати, триъгълници, розети и т.н. Най-популярната геометрична фигура е ромбът. Той символизира женското и земното плодородие, както и мъжкото желание за плодовитост. Именно затова се поставя на ключови места по дамското и мъжкото облекло, напр. около пазвата, ръцете, гърдите и по престилките на момите.
- Растителните орнаменти също присъстват във везбите, отново свързвайки се със семейството, плодовитостта, мира и изобилието.
- Най-старите везбени орнаменти са Животинските, но за сметка на това са значително по-малко на брой. Срещат се както самостоятелно, така и в комбинация. В тях се залага различна символика, според представеното животно, напр. петелът и конят се свързват със слънцето, докато на пауна се придават защитни свойства.
- Според народните вярвания шевиците със Слънчевите фигури служат за защита от болести, беди и уроки, затова се бродират на специални места – по края на дрехите, около пазвата, на забрадката и на накитите на жените. Те имат много древен произход.
- Родовите знаци се отнасят до използването на специфични фигури, носещи послание за продължаване на рода и сродяване. Това са стилизирани символи за годеж, семейна хармония и сватба.
Символика и значение
Българските традиционни везби носят със себе си дълбокo значение, което се отразява дори в тяхното позициониране по дамските и мъжките народни носии. Фолклорното разнообразие на България и множеството преплетени вярвания са довели до създаването на различни видове шевици.
Дървото на живота
Най-старата и разпознаваема везбена орнаментика в народното ни творчество е Дървото на живота. Според вярванията на българите, вечният символ на Кръговрата на живота обединява трите свята в едно „изображение“ и илюстрира връзката между небето и земята.
Короната на дървото се приема за небосвода. Там често се изобразяват Бог, ангели и птици. Земният живот заема средното място, изобразен чрез ствола на дървото. Корените, достигащи дълбоко под земята, символизират подземния свят.
Шевицата Дървото на живота се отнася към Растителните орнаменти .
Лозата
Друга изключително древна шевица е Лозата. Също част от Растителните орнаменти, тази бродерия е тясно свързана с Християнството. Символизира младостта, плодовитостта, мира, дълголетието и любовта. Вдъхновението за това богато значение идва от израза „плодовит като лоза“, гроздето и виното.
Трилистна Палмета
Трилистна Палмета, или още Лалето е древна българска шевица, датираща до времето на хан Кубрат. Произлиза от прабългарския знак IYI, символът на рода Дуло и спада към шевици с растителни орнаменти.
Още от Древността, тази везба се използвала като символ на защита. Поставяла се върху крепостни стени, скали, знамена, амулети, обредни хлябове и други предмети за бита. Трилистната Палмета носи в себе си българския дух. Освен това се счита и за символ на плодородието.
Небесна костенурка
Друг древен прабългарски знак, използван за защита, е Небесната костенурка, още Космическа костенурка и Плетеница. Символът представлява три преплетени осмици, образуващи безкраен лабиринт. Според вярванията на предците ни, това е знакът на Бог Тангра.
Шевицата Небесна костенурка изобразява съвършенството, балансът и взаимосвързаността във Вселената. Отнася се към Животинските орнаменти.
Петлето
Петелът е важен символ, присъстващ усилено в богатия български фолклор. Притежава различни значения, които се определят според употребата и случая.
Едната символика на Петлето се свързва със сватбените ритуали и вечното възпроизвеждане на живота. Използва се, за да илюстрира плодовитостта, мъжкото и женското начало.
Другото значение на Животинската шевица е съвсем различно – служи за защита от зли сили. Това тълкуване е заимствано от вярването, че кукуригането на петлите сутрин прогонва всички вампири и караконджоли, бродещи по земята през нощта.
Среща се както като самостоятелна бродерия, така и в комбинация с различни растителни елементи.
Кончето
Конят е дълбоко закодиран знак в родната народопсихология. Шевицата Кончето символизира свободата, силата и мъжеството. Този образ служи като връзка между света на хората и небесните сили.
Бродерията се отнася към Животинските орнаменти.
Меча Стъпка
Мечата стъпка е традиционна българска везба, за която се смята, че има лечебни свойства и помага при излекуването на болните. Поради тази причина тази шевица най-често се бродира на възглавниците.
Шевицата спада към тези, създаден на база Животински орнаменти.
Кръст
Според народните вярвания, преди приемането на християнската вяра, кръстният знак служел за предпазване от беди, болести и уроки. След това, шевицата приема ново значение като символ на Бог.
Везбата Кръст се причислява към Слънчевите знаци.
Елбетица
Шевицата Елбетица представлява видоизменена Розета. Състои се от две двойни звезди или два кръстосани кръста. Името ѝ произлиза от словосъчетанията „елем-бехт“, което означава първите осем, т.е. осемте посоки и сезони.
Елбетица изразява почитта към Слънцето. Това е положителен слънчев знак, чието значение се свързва с хармонията и разбирателството. Традиционният символ носи послание за здраве, благоденствие и благословия.
Сувастика
Символът Сувастика в българския фолклор има положително значение. Има защитна функция, предпазва от зло, „лоши очи“ и уроки. Шевицата привлича благоденствие, успех и плодородие. Този Слънчев знак служи като обединение на противоположностите и зареждане на живота с положителна енергия.
Маказ
Мотивът Маказ е популярен родов знак, съставен от два обърнати триъгълника, чиито върхове се докосват. В тази шевица е заложена идеята за хармония, равновесие и баланс. Използва се като символ на сродяването на две фамилии и годежът между младите.
Везбата има разновидност, наречена Голям Маказ. Този знак се различава, с това че върховете на двата триъгълника не се докосват, а са сплетени, символизирайки сватба.
Канатица
Родовата везба Канатица е символът за семейство. Представлява надграден Маказ – към основният символ се добавят два по-малки триъгълника от двете страни, символизиращи появата на децата в новото семейство.
Разновидностите, които съществуват илюстрират разрастването на семейството.
- Голяма Канатица – прибавят се още един се една двойка нови триъгълници, символизиращи появата на ново поколение (внуци).
- Велика Канатица – триъгълниците се утрояват с идеята да се илюстрира разрастването и умножението на рода.
Мотивът Канатица представлява стилизирано изображение на пеперуда, която се приема и като пазител на дома и семейството. Според народните вярвания носи късмет и благополучие.
Бабица
Следващият родов символ, произлизащ от Маказ е Бабица. Тази везба изобразява единството между родовете. Съставена е от два долепени в основата си триъгълника, правещи ромб, към които са добавени два по-малки триъгълника отстрани.
Голяма Бабица е основната разновидност на шевицата. Използва се за символ на сродените родове в племена.
Българските шевици са отражение на народната мъдрост и връзката между човека и вселената. Те съхраняват в себе си традиции, вярвания и ценности, предавали се през поколенията.
Символите, използва в традиционните български везби, притежават дълбоки и скрити послания, които не винаги са напълно разбираеми в съвременния свят. Мистерията на тези знаци крие древни вярвания, закодирани в нашата културна идентичност.
Съхраняването на тази вековна традиция е важно част от опазването на нашата вековна история, съхранението на мъдростта на нашите предци и предаването на българския дух на бъдещите поколения.
