Важна част от красивия български фолклор е българската традиционна сватба. Бракосъчетанието между двама млади изглежда много по-различно в миналото. Тази тържествена стъпка в живота на влюбените се отбелязвала с редица ритуали и обреди.
Обикновено родните фолклорни сватби траели цяла седмица и били изпълнени с множество обичаи и традиции, носещи различна символика и сила. Организирали се през есента или зимата, за разлика от днес, когато предпочитан период за сватбени тържества е летният.
В тази статия ще научите кои са най-важните и интересни ритуали, изпълнявани по време на българската традиционна сватба.
Традиционен български годеж
Всяка фолклорна сватба започва с традиционен български годеж, който се състои в дома на бъдещата булка.
Малък годеж е първият обичай, в който семейството на момчето отива в дома на момичето. Името му идва от факта, че броят на гостите е ограничен. Те задължително трябвало да бъдат нечетен брой, а бъдещият младоженец дори не присъства.
В дома на булката се приготвя богата трапеза, която вещаела богатство и плодородие на бъдещето семейство. По традиция сватовете идвали по тъмно, за да избегнат хорските погледи. Семейството на младоженеца задължително носело „нишан“ и домашна ракия.
Какво е нишан? Нишан е подарък за бъдещата булка от нейната свекърва. Букет от свежи цветя и стрък здравец, завързани с червен конец и увити с бяла кърпа. В нишана се слага годежния пръстен на момичето.
Следващата стъпка от сватбената подготовка е провеждането на Голям годеж, на който присъствали повече хора (гости), носели се големи подаръци и се провеждало по-голямо тържество.
Целта на това събиране е да се направят финалните уточнения за предстоящата сватба. Състоял се винаги в неделя или на голям християнски празник, като Великден или Коледа. Задължително на нова луна, която да донесе на младоженците любов и благоденствие.
Често срещано явление в миналото било обединяването на малкия и големия годеж и провеждането им заедно.
Канене на гости и кумове
Едно от основните приготовления за традиционна българска сватба е каненето на кумовете. В миналото родителите на младоженеца отивали в дома на кума в четвъртък или събота сутринта, придружени от музиканти. Носели дарове и угощения – вино, хляб и баница. Правело се трапеза, в която се отбелязват приема на поканата.
Каненето на гостите на сватбеното тържество започвало с къща, в която живее семейство с един брак, здрави деца и няма покойници. Поканата за българска традиционна сватба според обичаите се състояла от ябълка, стрък босилек или чемшир и вино.
Месене на хляб
По традиция за всяка фолклорна сватба се месели различни обредни хлябове.
Първо се замесвал Медник, по един в къщата на младоженеца и булката, непосредствено в деня преди сватбата. Медникът се използвал при влизането на момичето в новия дом. Тогава тя трябвало да разчупи хляба над главата на своя съпруг. Този ритуал носел радост, щастие и символизирал вричането на младите един към друг.
Кумови краваичета са специфичен вид сватбен хляб, който имал кръгла форма, богата украса с птици и дупка в средата. Младоженецът носи кумовият краваи в дома на кума, който след това го занася на булката. В къщата на момичето този хляб се използвал при първата среща на младоженците,
Задължително на всяка традиционна българска сватба присъстват сватбени хлябове. Това са богато украсени пити, чиито орнаменти символизирали плодовитост и благополучие. Според вярваният, колкото по-богата е украсата, толкова повече деца ще има младото семейство.
Сватбено знаме
Фолклорните сватби не можело да минат без сватбено знаме, затова то присъствало във всички традиционни български сватби във всички фолклорни области на България. Известно е с различни имена, напр. „пряпорец“, „байрак“ и други.
Сватбеното знаме обикновено се правело от момичета, по изгрев слънце в четвъртък, петък или събота. За изработването му се използвали овощни дръвчета (сливи, черници, шипки и т.н.), червен плат, зашит с червен конец. За украса се използвлаи бръшлян, чемшир, ябълки, шипки, чесън, пуканки, стафиди и червен конец.
Сватбеният байрак символизирал плодородието на младото семейство и пазел младоженците от зли очи и лоши магии.
Кумово дръвче
Кумовото дръвче също е задължителна част от всяка традиционна българска сватба. Правело се в дома на булката, от приятелките на момичето. За основата се използвали овощни дръвчета, като ябълка, но можело и бор, ела или дъб.
Кумовото дръвче се декорирало богато – с червен конец, пуканки, шипки, боб, монети, а на върха му задължително се поставяло ябълка. Дръвчето на кума се поставяло в средата на кумовия хляб.
По време на фолклорните сватби, дръвчето се поставя на масата пред младоженците. Накрая на вечерта се чупело, а ябълката се нарязвала и раздавала на гостите.
Сватбени венци
Сватбените венци също имали важна роля по време на традиционните фолклорни сватби. Изработвали се от кумата и няколко неомъжени момичета от плодовити растения като лоза или шипка, бели цветя, бръшлян, босилек, червен конец, две парички и един пръстен.
Всички сватбени венци са богато декорирани и цветни, като задължително най-красив и пищен бил този на булката. След сватбеното тържество, венците се поставяли на вратите на момичетата, а след определен период от време се закачвали на плодородно дръвче.
Бръснене на младоженеца
Както днес, така и в старите традиционни български сватби се отбелязвал края на ергенския живот. В миналото това се извършвало чрез ритуално бръснене.
Бръсненето на младоженеца е ритуал, който се провеждал в събота вечерта или неделя сутринта, непосредствено преди взимането на булката. Обикновено се извършвал от брата на младоженеца или от кума.
Бръсненето показвало превръщането на момчето в мъж. Според фолклорните вярвания се започвало от дясната буза и се преминавало на ляво. Космите, които падали по време на обреда, се събирали в кърпа и изхвърляли във вода или в корените на плодно дърво.
Сплитане на косите на булката
По време на бръсненето на младоженеца, в дома на булката също се изпълнявали определени сватбени ритуали. Основният, от които е сплитането на косите на момичето. Това отбелязвало края на моминския живот и превръщането на момата в жена и булка.
Сплитането на косата се извършва или в събота, или е неделя, преди сватбата. Косата на момичето се заплита на една или две плитки от майката на булката или от нейните най-близки приятелки. През това време не се говорело, а се слушало тъжна музика. По пода, около невястата, се разсипвали стафиди, ечемик и жито за плодородие.
Вземане на булката
Взимането на булката от дома е традиция, останала от фолклорните сватби в миналото, която се спазва и до днес.
Младоженецът тръгвал от неговата къща, заедно с кумовете, семейството и приятелите си към дома на момичето. По пътя трябвало да преминат през редица препятствия и изпитания, напр. борба при влизането в двора или даване на откуп.
След като жениха влиза в моминския двор, той продължава търсенето си, тъй като булката се криела. Семейството на булката по традиция приготвило богата трапеза за своите гости.
При взимането на булката се провежда т.нар. пребулване. Пребулването на момата се правело от кумата, която поставяла червена кърпа (було) на главата на момичето, за да я пази от лоши помисли.
Основна част от вземането на невястата е извеждането на младите от къщата. Те се показват пред гостите и се захранват заедно, като ядели от една чиния и едни прибори. Вярвало се, че който посегне към храната първи, ще командва в семейството.
Ритуалите в дома на булката приключвали с прощаването на момичето с нейните родители и семейство, което символизирало напускането на бащиния дом и превръщането ѝ в жена и домакиня.
В дома на младоженеца
Традиционната българска сватба продължавала в дома на младоженеца, където младото семейство са посрещнати от майката на момчето. Свекървата захранва младите с хляб, сол, вино и вода.
Според фолклорните традиции, първи влизал мъжът, следван от съпругата си. Обикновено момичето носи в новата си къща чеиз с дарове и хляб, тъй като се вярвало, че в нов дом не се влиза с празни ръце.
Сватбена трапеза
В дома на младото семейство се организирало пищно празненство с богата сватбена трапеза, на която се събирали всички гости. По традиция кумът давал начало на тържеството с първата наздравица и благословия за младите.
Младоженците през това време на трябвало да стоят прави до трапезата и да мълчат. Не им било позволено да ядат. Новото семейство можело да хапне чак в края на вечерта, преди да се оттегли в своята стая. Булката и младоженеца имали право да ядат само храна, приготвена в дома на момичето.
Сватбени народни носии
Основна част от българския фолклор е фолклорното облекло, особено по време на празник. Народните носии обикновено се различават във всички отделни фолклорни области, но има елементи които присъстват винаги.
Повтарящите се компоненти в сватбената носия включват сватбена риза, сукман, червено було, престилка, накити, елек, пояс и калпак. Основните цветове за празничното фолклорно облекло са бяло и червено – символ на женствеността, чистотата, девствеността и огъня и плодородието.
Сватбена риза с шевици е основна част от празничната фолклорна носия. Изработена е от лен или коноп и е богато украсена с различни шевици и декорации. Всички елементи по ризата имат за цел да предпазят човека от магия или уроки.
Сватбен вълнен сукман е сватбената рокля в миналото. По време на традиционни български сватби момите се венчали в сукмани от вълнен, защото тази материал идвал от земята и се вярвало, че носел щастие, здраве, благополучие и богатство. Сватбеното фолклорно облекло на булките също е богато украсено с традиционни орнаменти и животни.
Задължителна част от носията по време на всички фолклорни сватби е червено було. Булото предпазва булката от злите сили на околните, а цветът му е символ на плодородие.
Булката задължително слага престилка над сватбения си сукман. Фустата е много цветна и шарена, изпълнена с различни шевици, конци и фолклорни декорации. По традиция престилката за сватба трябва да бъде ръчно изтъкана или да се предава в рода през поколенията. Тя също е символ на плодородието.
Задължителна част от всички традиционни български сватби са фолклорните накити и пендари на булката. На своя сватбен ден момите задължително трябва да носят колан с пафти – подарък от бъдещия им съпруг. Пендарите са парички, които момичетата събират от малки за сватбения си ден.
Мъжката фолклорна празнична носия включва елек без ръкави с избродирани красиви традиционни мотиви и декорации. Елекът е отворен и така позволява всички да видят и красивата сватбена риза на младоженеца, има джобове и цветни гайтани.
Основната част от фолклорната визия на мъжете, както по време на празници, така и в делнични дни, е пояс. За фолклорни сватби, поясът на младоженеца може да бъде червен или черен. Различни цветове изразяват различни неща – черното е символ на готовността за брак, а червеното символизира плодородието.
Задължителен елемент от всяка народна носия за мъжете е накиченият калпак. Калпакът за сватба се украсява тематично – със стрък чемшир или здравец, пауново перо и червен конец.
Специфична част от сватбената народна носия за традиционните български сватби са обувките и потурите.
В миналото младоженците получавали за сватбен подарък кожени обувки, ушити с червен конец. Традиционните потури на мъжете били изключително богато украсени с много гайтани и фолклорни елементи. Вярвало се, че колкото са по-дълбоки панталоните на младоженеца, толкова той е по-богат.
Носиите, както всички традиции, по време на красивите фолклорни сватби, носят огромна символика и значение за тържеството и семейния живот на младоженците.
Българска народна музика
Сватбата, както днес, така и в миналото, е истински празник. А празник, не минава без музика.
Българската народна музика присъствала е важна част от тържествата и всички ритуали по време на пищните фолклорни сватби. Музикалните произведения имат символика и носят настроение в сватбения ден.
Едни от най-известните български народни песни за сватба са „Сватба е“, „Ела се вие, превива“ и „Пий, куме“.
Народната музика е задължителна част и от модерните български сватби. По време на съвременните тържества обикновено се канят популярни народни изпълнители, като Николина Чакърдъкова и Мария Чакърдъкова. Освен певци, за забавление на гостите, модерните сватбари често наемат и фолклорни ансамбли.
Традиционните фолклорни сватби в българската култура представляват богатство от традиции и ритуали, които внасят магична сила в брака на младото семейство. Важна част от всяка традиционна сватба са красивите народни носии и нестихващата българска народна музика, част от важните обреди и тържества.
В съвременните български сватби, фолклорните обичаи продължават да бъдат важни. Така модерните сватбени тържества днес се превръщат в уникална комбинация от съвременни елементи, традиционни ритуали и българска народна музика.
Научете повече за участията на Мария и Николина Чакърдъкови за Вашия сватби и лични празници!
