logo

НЕВРОКОПСКИ ТАНЦОВ АНСАМБЪЛ
ansambal

Биография

Когато Николина Чакърдъкова тихичко се настани в съзнанието на хората, нейният образ бе неминуемо придружен от този на танцьорите от Неврокопски танцов ансамбъл. Млади, красиви и талантливи, те създават неповторимо настроение на сцената! Момите – усмихнати, с красиво сплетени коси, и момците – горди, напети, облечени в багри и ентусиазъм, пресъздават и преживяват всяка дума, всеки жест изпълнен на сцената. Те изживяват всяко едно чувство – от любовния трепет и моминската закачка, до мъката от раздялата със семейство и родина.
Неврокопските танцьори и танцьорки, както ги наричат всички, успяват да завладеят публиката и да я накарат да съпреживее всичко, което се случва на сцената. Как се постига това? Както би казал поетът - отговорът се крие в сърцето! А сърцата на всички тях са в родния неврокопски край и неговите песни.
Край красив, необятен, с полета заобиколени от хълмове и планини, край с история, родил герои и борци за свобода. В неврокопско фолклорът винаги е бил част от живота – и в делник, и в празник. Всеки знае песните на този край. И как в такава обстановка, да останеш равнодушен и да не се замислиш за начин, по който да събереш група млади хора и да ги накараш не просто да познават фолклора, а да го почувстват така че да заживеят с него!
Всеки един от танцьорите има за задача да предаде енергията си, да предаде емоцията си, на публиката. Но преди това да се случи първо те самите трябва да почувстват и изживеят тази емоция. Танцьорите и танцьорките работят неуморно при създаването на нов спектакъл, трябва да се разучат хиляди нови стъпки и движения...Но това което дава душа на танца, са самите те и начина по-който сърцата им чувстват музиката и текста. Когато излизат на сцена те се потапят в онзи чуден свят, в който се оставят музиката да ги води!
За това и изпълненията на Неврокопски танцов ансамбъл, са не просто прекрасно свършена работа, а порив който те подаряват на публиката с желание и от душа.
В хилядите концерти направени през годините Неврокопските танцьори и танцьорки постепенно се превръщат в едно цяло. Хора на пръв поглед различни, с най-разнообразни интереси, възраст и характери, заживяват в едно – и на сецена и в живота. Приятелства, родили се в дългите пътувания, веселите нощи и подхранвани от идеята, че всички те заедно правят нещо красиво, нещо което докосва не само техните души, но и душите на хората. Те превръщат в празник не само минутите прекарани на сцената, но и всеки повод когато са заедно.
След спектакъл, дори още зад колисите, един ще запее, друг ще удари тарамбуката... другите ще дойдат, кой ще пропее, кой ще заиграе, трети ще засвири. На всеки каквото душа му поиска. Кой не би се изпълнил с щастие и умиление при вида на спонтанно сформирания оркестър с певци и танцьори? А празника не свършва и не свършва, пренася се в ресторанта или механата. Умората се е изпарила като капчици роса докоснати от първите лъчи на слънцето...
Виждайки ентусиазма им, Николина Чакърдъкова не може да не ги подкани да излеят душата си в песен и на сцената. И така след бързия танц, идва ред да изпълнят , с пълно гърло, доволни и щастливи „Домакине” , „Девойко”, „Тропни ми, тропанке”, „На тая стара маса”, „Белите манастири”, „Градил Илия килия” и много други.
Казват, че когато сърцето ти пее и играе, душата се извисява над делничните грижи и търси свобода...!